Разпореждане № 83896 от 06.07.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 83896 гр. С., 06.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20231110135611 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на ........ за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК против Д. С. Т..

Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на част от заявените вземания.

По отношение на заявените вземания за неустойка съдът намира следното:

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

Съгласно чл.5 от договор за паричен заем № 703757/07.07.2022 г., страните се споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва /чл.5, ал.1, т.1/ или поръчителство на едно или две 1 физически лица /чл.5, ал.1, т.2/, които да отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - да има осигурителен доход в размер най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната /чл.5, ал.1, т.2.1/; при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на не помалко от 4 пъти МРЗ за страната /чл.5, ал.1, т.2.2/; да не е/са поръчители по други договори за кредит, сключен/и с кредитора /чл.5, ал.1, т.2.3/; да не е/са кредитополучател/и по сключени и непогасени договори за кредит с кредитора /чл.5, ал.1, т.2.4/; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ /чл.5, ал.1, т.2.5/; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход /чл.5, ал.1, т.2.6/

Съгласно чл.11, ал.1 от договора ако не представи уговореното в чл.5 от договора обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или същото не отговаря на условията в договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 410, 57 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит по силата на ал.2.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл.11 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 410, 57 лв. при посочена като предоставена по договора главница от 600 лв., с оглед на което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок.

Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно - 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни 2 условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че тяхното изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя трудно преодолими пречки пред заемателя.

Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл. 5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска - видно от представения погасителен план, още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т.е. изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл.5 от договора, поради което в договора е уговорен и начин за изплащане на дължимата неустойка.

Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 15, 46 лв. Заявителят се позовава на клаузата на чл.6, ал.2 от договора, регламентираща задължение за заплащане на такси по Тарифата и в частност – на т.6 от Тарифата, предвиждаща разходи за събиране на просрочено вземане в размер на 25%, Следователно, касае се за вземане по т.6 от Тарифата, противоречаща на нормата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумите от 187, 21 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, и сумата от 15, 46 лв. – неустойка за забава.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на ........, ЕИК ....... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. С. Т., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно сумата 187, 21 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, и сумата от 15, 46 лв. – неустойка за забава по договор за паричен заем № 703757/07.07.2022 г.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4