Определение № 8827 от 26.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8827 гр. София, 26.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110145672 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването при условията на разделност на парични задължения в размер на сумите, както следва: 2 627,49 лв., представляваща за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;

429,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2022 г.; 45,37 лв., представляваща за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.; 9,93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.10.2022 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 56801/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г., поправена с разпореждане за отстраняване на ОФГ от 30.08.2023 г.

Ищецът „...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Люлин, ж... 6, с аб. № 183086, като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени 1 задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях разделно посочените по-горе суми, при следните квоти: по отношение на С. Д. Г. - 1/2, а именно: 1 313,75 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 214,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г.; 22,68 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.; 4,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 19.10.2022 г. до окончателното им заплащане; по отношение на М. Б. Г. - 1/2, а именно: 1 313,74 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 214,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г.; 22,68 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.; 4,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.10.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. Д., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че не е доказано наличието на договорни отношения с ищеца, доставянето на топлинна енергия, чиято цена да възлиза на посочената стойност, както и, че качеството на същата съответства на БДС за топлопреносната мрежа.

Считат, че се дължи цена единствено за доставена и реално консумирана топлинна енергия, а не за презюмирана и начислена такава. Оспорват в периода от 01.05.2019 г. со 30.04.2021 г. да са използвали доставена от ищеца топлинна енергия. Счита, че е необходима писмена форма за действителност на договора за доставка на топлинна енергия, какъвто отричат да е бил сключен. Оспорват писменото приемане на общите условия от тяхна страна. Считат исковите суми за недължими, позовавайки се на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г., с който се гарантира реалното отчитане на консумираното количество енергия от крайния потребител, а не прогнозното такова.

Оспорват коректното разпределение на топлинната енергия между отделните обекти в рамките на сградата – етажна собственост. Оспорват доказателствената стойност на представените извлечение от сметки и съобщения към фактури, тъй като удостоверяват изгодни за издателя им факти, няма данни да са им били връчени, а освен това не отговарят на изискванията на чл. 6 от ЗСч. Считат, че исковата молба не е конкретизирана, тъй като не става ясно какви компоненти на топлинната енергия се претендират – за БГВ, отопление, такса мощност или сградна инсталация. Допълват, че съгласно общите условия при неплащане на дължимите суми за период от повече от 2 месеца, ищецът е следвало да спре 2 топлоподаването на топлинна енергия, което той не доказва да е сторил. Оспорват и претенциите за лихва, тъй като не са поставени в забава. Правят възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, чийто падеж е настъпил преди 19.10.2019 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира, че исковата молба не страда от нередовности с оглед непосочването от ищеца на отделните компоненти, включени в претенцията му за цена на топлинна енергия – „сградна инсталация“, „отопление на имот“ и „БГВ“. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК задължителна част от съдържанието на исковата молба е посочването на обстоятелствата, от които произтича вземането. В случая, от страна на ищеца са наведени твърдения относно наличието на облигационно правоотношение с ответниците, посочвайки съществените му елементи – страни, предмет, основните права и задължения на топлофикационното дружество и потребителя, цената на доставената топлинна енергия, размера на лихвата за забава и периодите, за които всяко едно от вземанията се претендира. Начинът на формиране на стойността на топлинната енергия, конкретно какви компоненти включва същата и как се разпределя по месеци, е въпрос по същество, относим към доказване на исковата претенция по размер, но не и основание, обуславящо нередовността на исковата молба.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за тях е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираните вземания в случаи, че твърдят това, за което не сочат доказателства. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили дълга на падежа в случай, че твърдят това, за което не сочат доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно поставянето на ответниците в 3 забава по отношение на част от исковите суми.

Няма факти и обстоятелства, които съдът може да отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по допускане на доказателствата.

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „..“ ООД като трето лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като доказателствената им стойност и тяхната относимост подлежат на изследване по същество на спора. Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се в третото лице - помагач документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода. Вещото лице следва да отговори и на въпроса каква е стойността на месечното задължение за цена на топлинна енергия само за м. май 2019 г. Ето защо искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено. Предвид оспорванията на ответниците, доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза следва да се остави без уважение, тъй като не се явява необходимо. Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 192 ГПК следва да бъде уважено, като находящата се на л. 9 от делото молба по този ред следва да се изпрати на посоченото в нея трето неучастващо лице – Столична община, р-н „Люлин“.

Доказателственото искане на ответниците по реда на чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като касае или обстоятелства, които ще бъдат предмет на изследване от съдебно-техническата експертиза, или такива, които нямат отношение към спора, предмет на делото. Не следва да бъде уважено и доказателственото искане на ответника по реда на чл. 183 ГПК за представяне на документи в оригинал. Целта на задължаването на някоя от страните да представи оригинала на приложен в препис документ е насрещната страна да докаже свое твърдение, че такъв оригинал липсва или, че неговото съдържание е различно от обективираното в представения препис. В случая, от страна на ответника изобщо не са изложени твърдения, обосноваващи необходимостта от уважаване на така направеното от него доказателствено искане. Останалите възражения на ответника касаят относимостта или доказателствената стойност на оспорените документи, поради което в тази насока съдът следва да формира изводи по същество на спора с крайния съдебен акт.

Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 56801/2022 г. по описа на 79 с-в при СРС.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „..“ ООД, ЕИК 130532985, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ул. „Булина ливада“ – ниска сграда до блок А32, като трето лице-помагач.