Решение № 81 от 29.05.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. В, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г.П.Й. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20251300100046 по описа за 2025 година

Делото е образувано по исковата молба на Р. М. С.,ЕГН **********, живущ в гр. В,ул. ****,съдебен адрес: гр.В,ул. “***** “71а, чрез адв.Св.С. срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул“Витоша“2, чрез и. д.Гл. прокурор на Република България-Б.С..

Ищецът твърди ,че на 26.01.2023 г.с постановление на разследващ полицай от ГДБОП бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП№12/2022 г.по описа на ГДБОП, пр.преписка 1895/2022 г.по описа на ОП-В и че му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321,ал.3, т.2, вр.с ал.2 от НК.

На 26.01.2023 г. бил задържан за срок от 72 часа, а на 29.01.2023 г. с Определение на ОС-В му била определена мярка за неотклонение „Задържане под стража", която търпял до 09.05.2023 г., когато му била определена мярка за неотклонение „Домашен арест", продължила като изпълнение до 29.09.2023 г.

С влязло в законна сила постановление от 08.08.2024 г. на Окръжна прокуратура-В било прекратено досъдебното производство, по което било повдигнато обвинение поради несъставомерност на деянието.

Ищецът твърди ,че по време на водения срещу него наказателен процес претърпял редица психически притеснени, стрес и унижения. В резултат на незаконните действия по наказателното производство и престоя му в ареста 1 бил изживял стрес, притеснения, безпокойство и страх от осъждане. Всичко това му нанесло непоправими психически травми, които не можел да преодолее и до днес. По време на процеса се намирал в постоянно състояние на изнервеност, напрегнатост, тревожност, безпокойство, потиснатост, несигурност, лош сън, нарушен бил нормалният му начин на живот и контакти. И до настоящият момент бил ограничил социалните си контакти.

Всички тези негативни психически преживявания били се отразили и на здравословното му състояние. Често изпадал и продължавал да изпада в депресия.

Предвид гореизложеното се иска да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България сумата от 60 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, причинени е резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, ведно със законната лихва, смятано от 26.01.2023 г.

В срока е постъпил писмен отговор от ПРОКУРАТУРА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ чрез П.Ч. - прокурор в Окръжна прокуратура - В, ответник по гр.д. № 20251300100046/2025 г. по описа на Окръжен съд-В.

На първо място се поддържа ,че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК.В молбата ищецът следвало да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, да представи заедно с молбата всички писмени доказателства - задължение, което не било изпълнено. В случая ищецът не бил посочил конкретни лица и какви обстоятелства ще доказва с тях.

Исковите претенции били за обезщетение от претърпени неимуществени вреди от обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, което обвинение било отменено от наблюдаващия прокурор и наказателното производство било прекратено спрямо Р. М. С. с постановление от 08.08.2024 г. на Окръжна прокуратура В.

Оспорват се исковите претенции като неоснователни, недоказани , силно завишени и несъответстващи на изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Поддържа ,че досъдебното производство било образувано и водено за престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК /участие в ОПГ, създадена с 2 користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност, свързана с извършване на престъпления по чл. 252, ал. 1 от НК - т. нар. „лихварство“/.

С постановление от 26.01.2023 г. лицето Р. С. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и съответно задържан с постановление на ОП В за срок до 72 часа съобразно НПК. С протоколно определение № 57/29.01.2023 г. по ЧНД № 56/2023 г. по описа на ОС В спрямо обв. Р. С. е била взета МНО „Задържане под стража“ като съответния състав на ОС В е приел искането за основателно на база събраните доказателства и била взета спрямо Р. С. МНО „Задържане под стража“. С протоколно определение № 287/05.05.2023 г. по ЧНД № 208/2023 г. на ОС В мярката за неотклонение „Задържане под стража“ ,взета по отношение на Р. С., е била изменена в „Домашен арест“. С постановление от 26.09.2023 г. на Окръжна прокуратура В мярката за неотклонение „Домашен арест“ била отменена и била определена МНО „Подписка“.

Същевременно с Тълкувателно решение от 15.03.2024 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСНК на ВКС било прието, че предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК.

Чл. 4 от ЗОДОВ изисквал претендираните вреди да са преки и непосредствени последици от увреждането.

Сочи се ,че били неоснователни и недоказуеми са претенциите за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева.

Според ищеца същите се изразявали в „..редица психически притеснени, стрес и унижения..“, „..изживял стрес, притеснения, безпокойство и страх от осъждане..“, „..непоправими психически травми, които не може да преодолее и до днес…“. По време на процеса ищецът С. твърдял, че се е намирал в постоянно състояние на изнервеност, напрегнатост, лош сън, нарушен нормален начин на живот и контакти ,като до ден- днешен бил ограничил социалните си контакти. Р. С. твърдял, че посочените негативни психически преживявания са дали отражение и на здравословното му състояние, като често изпадал и продължава да изпада в депресия.

Действително константната съдебна практика приемала, че всяко лице3 участник в съдебно производство, особено наказателно такова, обичайно търпи вреди - неприятни изживявания, неудобство, страх от изхода на делото.

В конкретният случай ищецът не ангажирал конкретни доказателства за преживени такива страдания, които описвал, още по-малко надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвинение в тежко умишлено престъпление.

Следвало да се допълни, че наказателното производство е прекратено още на досъдебна фаза и че съдебна фаза не била провеждана в настоящия случай, не бил внесен и обвинителен акт срещу лицето Р. С.. Също така спрямо Р. С. действали различни по интензитет мерки за неотклонение като най - тежката мярка „Задържане под стража“ е била малко над три месеца - до 05.05.2023 г., когато е определен „Домашен арест“ - продължил около 4 месеца и половина - до 26.09.2023 г., когато бил заменен с „Подписка“.

Неоснователни, неконкретизирани и недоказани в горния контекст на чл.

4 от ЗОДОВ били и твърденията за влошено физическо и психично здраве, вследствие на обвинението и задържането под стража.

Също така от датата на повдигане на обвинение на Р. С. 26.01.2023 г., до прекратяване на наказателното производство 08.08.2024 г., бил изминал срок от около една година и почти седем месеца, което не надвишавало разумния срок за наказателни производства с висока фактическа и правна сложност, касаещи множество деяния и няколко обвиняеми лица.

На следващо място се оспорва така предявения иск и по размер, тъй като претенцията била прекомерно завишена, не отговаряла на твърдените от ищеца вреди, на стандарта в страната по времето, през което се твърди, че са претърпени /2023 г. - 2024 г./, на съдебната практика и най-вече на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Неоснователна и незаконосъобразна била и претенцията за законна лихва, считано от момента на повдигане на обвинението, тъй като същата била дължима от влизане в сила на прекратителното постановление на ОП В от 08.08.2024 г.

Възразява се срещу искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, с оглед посочените твърдения за причинени неимуществените вреди , тъй като липсвали твърдения за някакви психически травми и 4 преживявания извън обичайните, а именно не се сочили данни за предписани лекарства, престой в болница или клиника и пр., които да причинят евентуалните твърдени заболявания на ищеца.

С оглед изложеното по-горе се иска да се отхвърлят исковите претенции, предявени от Р. М. С. от гр. В, с които претендира обезщетение за неимуществени вреди и лихви като нередовни, алтернативно неоснователни и недоказани, изключително завишени и неотговарящи на критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 26.01.2023 г.с постановление на разследващ полицай от ГДБОП ищецът Р. М. С. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №12/2022 г.по описа на ГДБОП, пр.преписка 1895/2022 г.по описа на ОП-В за това ,че за периода от началото на 2015 г.до 26.01.2023 г. на територията на гр.В участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да извършват съгласувано в страната престъпления ,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години ,в която са участвали и М.М. Ц. и П.М. Ц. ,която група е създадена с користна цел – получаване на доходи от престъпна дейност и с цел извършване на престъпления по Чл.252 НК-престъпление по чл.321,ал.3, т.2, вр.с ал.2 от НК.

На 26.01.2023 г. с разрешение на съдия от Окръжен съд-В са извършени претърсване и изземване от дома на ищеца Р. М. С. ,както и личен обиск на лицето,за което са съставени и съответните протоколи.При личния обиск не са намерени забранени от закона вещи ,както и предмети ,имащи отношение към досъдебното производство.При претърсването и изземването са иззети мобилни телефони и различни накити ,обици ,колиета ,пръстени и пр. от жълт и сребрист метал ,за които ищецът е дал писмено обяснение ,че вещите са собственост на децата му М. и С.,на жена му Н. и на тъща му С..

На 26.01.2023 г. ищецът Р. М. С. бил задържан за срок от 24 часа със заповед рег.№1266зз-9/26.01.2023 г. за задържане на лице на Р.М. –инспектор в ГДБОП-МВР

На 29.01.2023 г. с протоколно Определение №57/29.01.2023 г. по ЧНД 20231300200056 на Окръжен съд-В на ищеца Р. М. С. му е определена мярка 5 за неотклонение „Задържане под стража",потвърдена с определение №137/07.02.2023 г. по ВЧНД №20231000600138 на Апелативен съд-София .

Апелативен съд-София е приел,че особеностите на инкриминираната престъпна дейност,осъществена в рамките на един продължителен период от време и кръга на засегнатите лица обосновават извода за наличие на висок риск от извършване на престъпление.

С протоколно определение

№287/05.05.2023 г. по

ЧНД

№20231300200208 на Окръжен съд-В мярката за неотклонение „задържане под стража“ била заменена с „Домашен арест", продължила като изпълнение до 29.09.2023 г.

С влязло в законна сила постановление от 08.08.2024 г. на Окръжна прокуратура-В е прекратено досъдебното производство, по което било повдигнато обвинение ,поради несъставомерност на деянието с оглед тълкуването на закона ,дадено в ТР №1/2020 г. ОСНК на ВКС.

В с.з.на 23 май 2025 г. са разпитани свидетелите Н. Е. С.А - съпруга на ищеца и К. С. П. .Те дават показания ,че ищецът Р. С. се чувствал зле в ареста ,страхувал се да не отиде в затвора,оплаквал се ,че го нападат дървеници, че не може да спи, започнал да вдига кръвно налягане.След излизането от ареста той продължавал да се чувства зле , нямал спокоен сън, ставал посред нощ, защото имал чувство ,че го лазят дървениците. Срамувал се да се показва навън. Преди този случай той бил контактен и след това се затворил в себе си, не искал да излиза и затова приятелите му идвали в къщи при него да го видят.

Преди задържането му ищецът работел като мотокарист във фирма „Крос“- В. След като били преустановени всичките мерки за неотклонение той отишъл във фирмата пак да търси работа и там му обяснили, че не могат да го наемат, като се разбрало от негови колеги ,че причината е неговото задържане.