Решение № 186 от 27.10.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Севлиево, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Рефузе Як. Османова като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100155 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 от Семейния кодекс (СК), обективно съединен с небрачни искове.

В исковата молба се твърди, че ищецът Н. Ю. Н. и ответницата Е. П.

Н. са сключили граждански брак на *** г. и от брака си имат едно дете - З. Н.

Ю.а, родено на *** г.

След сключване на гражданския брак живели при родителите на съпруга в гр. Севлиево. На 25.11.2022 г. родителите на съпругата починали в автомобилна катастрофа, след което тя коренно се променила. Започнали да я търсят нейни роднини (лели, чичовци, сестра й, брат й) във връзка със завеждане на дело за обезщетение, а тя често ходела до гр. Свищов, по различни причини и винаги оставала по няколко дни там. Същевременно с това се променило държането към съпруга й – не искала да разговаря, държала се дръпнато и говорела сърдито.

През м. януари 2023 г. поискала до отиде до гр. Свищов, заради рожден ден на сестра й. Когато заминала, не се върнала. На следващия ден блокирала съпруга си по телефона и във Вайбър. Чрез разговори с роднините й Н. Ю. Н. разбрал, че съпругата му не желае да се върне в дома им. Поради липсата на нормални семейни взаимоотношения след заминаването й и липсата на контакт помежду им съпругът счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.

В исковата молба се сочи също, че съпругът е загрижен баща и с доказан родителски капацитет, както и че ***та живее в гр. Свищов във временни постройки, в които няма условия за отглеждане на дете.

1

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което: да се прекрати брака между страните, по вина на съпругата; да се предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на детето и при него да се определи местоживеенето му; да се определи режим на лични контакти на ***та с детето, както следва: всяка втора събота от месеца, от 10:00 до 12:00 часа, на адреса на бащата и в негово присъствие; да се осъди ***та да заплаща месечна издръжка, от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за изменението й. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното заседание ищецът и процесуалният му представител поддържат изложеното в исковата молба, като изрично моли съдът да постанови ограничен режим на лични отношения между детето и ***та.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, ведно с насрещна искова молба.

В писмения отговор предявеният иск е оспорен в частта относно родителските права, местоживеенето, издръжката и режима на лични контакти относно детето. Взема се становище, че посоченият от бащата режим на лични контакти на ***та с детето е ограничен и би довел до отчуждение на детето към родителя, който ги осъществява.

В насрещната искова молба на Е. П. Н. против Н. Ю. Н. се твърди, че в началото на брачния им съюз отношенията между съпрузите били нормални. Неразбирателствата помежду им започнали по причина, че съпругата била от цигански произход, а съпругът - от турски произход, и семейството на последния не желаело контакт с роднините на съпругата и имали изискване към нея да не контактува с тях. Действително, съпругата напуснала дома в гр. Севлиево, но не по свое желание, а защото била изгонена от съпруга си и родителите му. Те не я подкрепили, когато се налагало да ходи до гр. Свищов след смъртта на родителите й.

Настроили се срещу нея и заради това, че тя трябвало да поеме определени отговорности по отношение на по-малката си сестра. Преди завеждане на делото от съпруга й, съпругата заминала за Швеция при нейна леля на гости, но след като разбрала за делото се върнала. Твърди се в насрещната искова молба, че ***та търсила контакт с дъщеря си след раздялата с бащата. Също се твърди, че ***та обича дъщеря си и желае да полага ежедневни грижи за нея.

В насрещната искова молба се претендира да се прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на съпруга; да се предостави на ***та упражняването на родителските права спрямо детето и при нея да се определи местоживеенето му; да се определи режим на лични контакти на бащата с детето, както следва – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, 20 дни през лятото, при условие, че не съвпада с отпуска на ***та; да се осъди бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, ведно със 2 законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до настъпване на законни основания за изменянето или прекратяването й.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

С молба, депозирана от процесуалния представител на съпругата, е оттеглен предявеният насрещен иск по делото, като с протоколно определение в о.с.з. съдът е прекратил производството по същия.

С молба, депозирана от процесуалния представител на съпругата преди провеждането на съдебното заседание, се излага становище по същество, като се иска от съда да прекрати брака между страните, без да се произнася по въпроса за вината; да предостави родителските права над малолетното дете на бащата; да определи режим на лични контакти на детето З. Н. Ю.а с ***та, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, един месец през лятото, при условие, че не съвпада с отпуската на бащата; през четни години ***та да взема детето при себе си на Великденските празници и на Нова година, а през нечетни на Коледа; при празнуване на рождените дни на детето да се редуват родителите - едната година да празнува с ***та, другата – с бащата; да постанови ***та да заплаща ежемесечна издръжка за детето в минимален размер; да определите местоживеене на малолетното дете З. Н. Ю.а при нейния баща.

Ответницата не се яви в съдебното заседание, за да вземе отношение по предмета на настоящото дело.

По делото са събрани писмени доказателства. Изслушани са показанията на свидетелите З.М.а Ю.а /*** на ищеца/ и Н. Ю. С. /*** на ищеца/.

По реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет е изготвен социален доклад, с вх. № 3668/14.08.2023 г. от ДСП към АСП – Севлиево и социален доклад, с вх. № 4088/13.09.2023 г. от ДСП към АСП – Свищов.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено следното:

Ищецът Н. Ю. Н. и ответницата Е. П. Н. са сключили граждански брак на *** г., видно от дубликат на удостовеР.е за сключен граждански брак, издаден на 10.02.2023 г. от гр. Севлиево, което удостовеР.е е издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ***, съставен в гр. Севлиево. От брака си съпрузите имат родено едно ненавършило пълнолетие дете - З. Н.

Ю.а, родено на *** г., видно от удостовеР.е за раждане, издадено на *** г. от Община Габрово, издадено въз основа на акт за раждане № *** от *** г.

От доказателства по делото, включително показанията на свидетелите З.М.а Ю.а /*** на ищеца/ и Н. Ю. С. /*** на ищеца/, като съдът кредитира показанията на свидетелите, при преценката им по реда на чл. 172 ГПК, като последователни, логични и съответстващи на останалите писмени доказателства по делото, се установява, че ищецът Н. Ю. Н. и ответницата Е.

3

П. Н. са живеели при родителите на Н. Ю. Н. в гр. Севлиево. В края на м. ноември 2022 г. родителите на ответницата Е. П. Н. починали в автомобилна катастрофа. Поради тази причина тя започнала да пътува често го гр. Свищов, като оставала там по няколко дни, а към момента на изготвяне на социалния доклад, с вх. № 4088/13.09.2023 г. от ДСП към АСП – Свищов, Е. П. Н. се е намирала в гр. Свищов. Установява се, че страните са в пълна фактическа раздяла от м. януари 2023 г., като понастоящем грижи за детето полага неговият баща – ищецът Н. Ю. Н., като същият получава и помощ в отглеждането на детето от своите родители.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. С оглед искането в този смисъл, направено от ищеца, съдът следва да се произнесе и относно вината за разстройството на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е причинено от едно обстоятелство - влошените отношения между съпрузите, причина за което заминаването на ответницата в гр. Свищов. В съдебно заседание ответницата не се яви и не ангажира никакви доказателства по изложеното в отговора на исковата молба.

При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, като това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде прекратена.

Доколкото, по делото се установи единствено виновно поведение на жената, според настоящия съдебен състав, причината за влошените отношения между страните се дължи единствено на нейното виновно поведение. От гласните доказателства по делото по еднопосочен път се установява дезинтересираност на съпругата по отношение на семейството и по отношение на грижите за роденото от брака им дете, нарушила е изискването за съвместен живот, предвидено с чл. 15 от СК. Жената е нарушила системата от взаимоотношения между съпрузите и нейното поведение не може да се определи, като отговарящо на изискванията на чл. 14 от СК. Следователно изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи жената, поради което съдът следва да прекрати брака с развод единствено по нейна вина.

Относно упражняването на родителските права и личните отношения:

Според чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл.

59, ал. 2 от СК дори и да не са предявени тези искове, при липсата на 4 споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

По време на брака между страните на *** г. е родено тяхното дете - З.

Н. Ю.а, което понастоящем е малолетно, поради което съдът следва да се произнесе относно упражняването на родителските права и личните отношения на родителите спрямо него.

Съдът намира, че бащата на детето, ищец по делото - Н. Ю. Н., притежава родителска годност и условия за отглеждането на детето - това е отразено и в депозирания социален доклад от ДСП към АСП – Севлиево.

***та на детето, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, изразява становище, че родителските права и местоживеенето на детето следва да бъдат предоставени на бащата.

След преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК и отчитайки осигуР.те от ищеца добри битови и материални условия, позволяващи му да се грижи и да го отглежда, както и подкрепата и помощта, която оказват родителите на ищеца - съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на детето – З. Н. Ю.а следва да се предоставят на бащата, който и понастоящем се грижи за детето.

Съдът определя детето да живее при бащата, доколкото съгласно чл.

126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”, а по делото не се установиха важни причини детето да живее отделно от своя баща, който ще упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл.

59, ал. 7 от СК за настаняването му при други лица или роднини, или в специализирана институция.