Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 314 от 27.02.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4502/2022
Вид
Решение № 314
Подписан
27.02.2023
В сила
24.03.2023
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.80, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Варна, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110204502 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К. С.

К., ЕГН **********, адрес:с.Дуранкулак, ул. „Първа“, депозирана чрез адвокат С. К.

С.- АК гр. Добрич срещу: Електронен фиш серия К№ 6340158, издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърдят нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Въззивникът счита, че електронния фиш е издаден при съществено нарушаване на процесуални правила, тъй като издаването му е било обусловено от установяването на нарушението чрез мобилно, а не чрез стационарно позиционирано техническо устройство. В този случай е следвало не да се издава електронен фиш по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а да се издаде акт за установяване на нарушение. Горното се приема за допуснатото 1 съществено нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване.

На следващо място, се твърди, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи, се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, а съгласно, ал. 2 на същия текст, пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, като при указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24, разположението му се документира със снимка, като възз. счита, че този ред не е спазен.

В заключение се сочи, че в ЕФ липсва издател и дата на издаване.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява лично,а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли ЕФ да боде отменен на посочените в жалбата основания. Допълнително сочи и други аргументи за отмяната на ЕФ, като счита, че ЕФ е недоказан. Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш /ЕФ/ серия К№ 6340158е съставен от ОД на МВР-Варна, против К. С. К., затова че на 09.08.2022 г., в 12:20 часа, по главен път I - 9, спирка „Майстор Манол“, посока к.к. „Златни пясъци“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”БМВ 318 И” с рег.№ ТХ 1803 АР, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 -№120ccd1, като при разрешена скорост 60 км./ч. е установена скорост 81 км./ч., като превишението е 21 км./ч.. С ЕФ на въззивника К., като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на въззивника на 14.10.2022г., като на 20.10.2022г. / съгласно 2 пощенското клеймо/ той депозирал жалба срещу ЕФ в РС-Варна.

Видно от изисканата от съда и приложена по делото справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ , Областно пътно управление-Варна, ведно със схема на пътен участък към 09.08.22г. на път I - 9, спирка „Майстор Манол“, посока к.к. „Златни пясъци“ е поставен пътен знак В-26 /60 км./ въвеждащ ограничение на скоростта на движение на МПС, монтиран на около 26 м. от спирката.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът кредитира изцяло и показанията на св.С. Р., тъй като същите кореспондират с приобщените по делото писмени и веществени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- ЕФ е издаден за нарушение заснето на 09.08.22г., като на 14.10.2022г. т.е. по-малко от три месеца месец след заснемане на нарушението е връчен на въззивника. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на 3 административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 09.08.22г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ , видно от отбелязването на гърба на снимковия материал, приложен по делото /л.42-гръб от съдебното дело/ е издаден на 14.09.22г. и връчен на въззивника на дата 14.10.2022г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на 4 наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че липсва дата на издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 12.09.2021г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице – 14.10.2022г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в обл.Варна и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписана датата на неговото връчване и в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Датата на връчване на ЕФ, срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не е бил посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, G P S координатите на заснимане, както и обстоятелството, дали АТСС е преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни реквизити на ЕФ.