Решение № 3258 от 23.05.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10766/2016
- Вид
- Решение № 3258
- Подписан
- 23.05.2018
- В сила
- 22.10.2021
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
Р Е Ш Е Н И Е
№ … гр. София , 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №10766 по описа на
СГС за 2016 г , за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „П.и.б. ” АД *** , с която са предявени искове срещу А.К.М. ЕГН ********** и С.Л.М. ЕГН ********** *** :
- с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ ; да бъде признато за установено , че ответниците дължат солидарно сумата от 12 164,68 лева представляваща 31 падежирали месечни вноски към 12.06.2015 г /включващи главница в размер на 5139,23 лева , 5349,93 лева договорна лихва за периода 19.11.2012 г -18.05.2015 г ; и 1675,52 лева наказателна лихва за просрочие за периода 19.11.2012 г -11.06.2015 г/ ; по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1 от 17.05.2008 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2015 г до окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 19.10.2015 г по ч.гр.д.№33346/15 г на СРС , 127 състав ;
- и с правно основание чл.430 ал.1,2 ТЗ да се осъдят ответниците да заплатят солидарно следните суми по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1 от 17.05.2007 г – общо 56 648,63 лева , от които сумата от 49 586,04 лева непадежирала главница към 01.09.2016 г ; сумата от 76,24 лева непадежирала договорна лихва за периода 17.08.2016 г – 31.08.2016 г ; сумата от 2680,50 лева падежирала към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение /12.06.2015 г/ главница ; сумата от 2394,90 лева падежирала договорна лихва за периода 17.06.2015 г – 17.08.2016 г ; и сумата от 1910,95 лева падежирала наказателна лихва за периода 12.06.2015 г -31.08.2016 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 01.09.2016 г до окончателното заплащане на същата .
Ответниците оспорват исковете по основание и размер . Считат , че ищецът повторно претендира процесните суми , както и такива които не са претендирани . Оспорват кредитът да е обявен за предсрочно изискуем . Правят възражение за погасителна давност на вземанията считано от 2010 г ; както и твърдят , че изискуемостта на вземанията е настъпила на по-ранна дата . Твърдят , че кредитът не е бил усвоен поради липса на договореното обезпечение /договорна ипотека/. Според ответниците е недопустимо да се води установителен иск с различен размер и различно основание от заявеното пред заповедния съд . Договорът за специална сметка е нищожен и не са наредени законосъобразно средствата по него , както и по него са наредени 32 912,17 евро , а не сумата по кредита . Според ответниците в договора за кредит има заблуждаващи търговски практики и неравноправни клаузи .
От фактическа страна съдът приема за установено следното :
Ищците представят договор за банков кредит №79КР-АА-0914 от 15.05.2007 г между него и ответниците . Според договора се предоставя сумата от 65 400 лева за закупуване на недвижим имот , като за превеждане на сумата и за погасяване на кредита се водят счетоводна заемна сметка , както и разплащателна сметка . Еднократно при отпускане на кредита се събира комисиона за управление в размер на 1,5 % . Като обезпечение по договора е предвидена ипотека на имот в с.Б., Община Ц..описан в т.22.1 от договора .
Към договора за кредит е приложен погасителен план.
Ищецът представя Анекс №1 от 17.05.2008 г към договора за кредит , с който е одобрен нов погасителен план с вноски до 17.05.2033 г .
Ищецът представя нотариални покани от
24.03.2015 г връчена по чл.47 ГПК . Съдът констатира , че връчването не е надлежно , тъй като няма данни за щателно издирване на ответниците , както и дали връчването е осъществено на постоянния им адрес .
Ищецът представя справка-извлечение от
01.09.2016 г за предявените в заповедното производство задължения .
Издадена е заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 19.10.2015 г по ч.гр.д.№33346/15 г на СРС , 127 състав за следните задължения на ответниците : сумата от 57 405,77 лева просрочена главница ; 5452,08 лева възнаградителна лихва за периода 19.11.2012 г -06.06.2015 г ; и 1807,68 лева неустойка за забава за периода 19.11.2012 г до 11.06.2015 г ; 96 лева разноски за нотариални покани и 2796,65 лева разноски в заповедното производство ; по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1 от 17.05.2007 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2015 г до окончателното й заплащане . Въз основа на изпълнителен лист ищецът е образувал изпълнително производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответниците на 18.01.2016 г и в срок са подени възражения на 27.01.2016 г .
С молба от 16.09.2016 г ищецът заявява , че исковата му молба трябва да се счита за уведомление за предсрочна изискуемост на задълженията по кредита .
С разпореждане №180277 от 25.07.2017 г по ч.гр.д.№33346/15 г на СРС , 127 състав е обезсилена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 19.10.2015 г по същото дело в частта , за разликата над 5139,23 лева главница до първоначално претендирания размер от 57 405,77 лева ; в частта за разликата над 5349,93 лева до първоначално претендирания размер от 5452,08 лева договорна лихва за периода 19.11.2012 г – 06.06.2015 г ; в частта за разликата над 1675,52 лева до първоначално претендирания размер от 1807,68 лева наказателна лихва /неустойка за забава/ за просрочие за периода 19.11.2012 г -11.06.2015 г/ ; както и в частта за 96 лева разноски за връчване на нотариални покани по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1 от 17.05.2008 г.
Ответниците представят договор за откриване на специална сметка от 17.05.2007 г между тях /Наредител/ , ищеца /Банка/ и М.М.Д./Бенефициент/ . На бенефициента се открива специална доверителна безлихвена сметка , по която до 17.05.2007 г наредителят /ищците/ превежда сума в размер на 32 912,17 евро . Страните се споразумяват банката да извърши от името и за сметка на ищците /наредител/ дължимите от него плащания на бенефициента , след като се представи оригинал на нотариален акт за продажба на имота и удостоверение за липса на тежести .
Ответниците представят нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №155 том III нотар.дело №515 от
22.05.2007 г на нотариус №370 М.В.. С нотариалния акт се продават имотите в с.Б., Община Ц..от М.М.Д.на ответниците за сумата от 1934,20 лева .
Ответниците представят нотариален акт за договорна ипотека №156 том III нотар.дело №515 от
22.05.2007 г на нотариус №370 М.В..
Ответниците представят писмо на ищеца от
05.03.2010 г , с което последният ги предупреждава , че може да преразгледа условията по договора и да обяви задълженията за предсрочно изискуеми . Няма данни кога е връчено на ответниците въпросното писмо .
С определение от 20.11.2017 г не са приети за съвместно разглеждане насрещните искове на ответниците .
Към молба от 02.01.2018 г ответниците представят извлечения от разплащателна сметка от 30.12.2017 г за периода 01.05.2007 г – 31.05.2007 г и за периода 01.06.2007 г – 30.06.2007 г с нулеви салда .
В о.с.з на 27.02.2018 г процесуалният представител на ищеца посочва , че са унищожени договори и документи на банката преди 2010 г поради изтекъл срок на съхранение .
Според изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задълженията на ответниците са – просрочена главница в размер на 5139,23 лева за периода 19.11.2012 г -18.05.2015 г , 5452,08 лева договорна лихва за периода 19.11.2012 г -11.06.2015 г ; и 1807,65 лева наказателна лихва за просрочие за периода 19.11.2012 г -11.06.2015 г/ .
След подаване на заявлението са падежирали следните суми : 2680,50 лева просрочена главница , 2394,90 лева договорна лихва за периода 17.06.2015 г – 17.08.2016 г и 1910,95 лева наказателна лихва за периода 12.06.2015 г – 31.08.2016 г . Непадежиралата главница към датата на подаване на исковата молба е 49 586,04 лева , а непадежиралата лихва е 76,24 лева за периода 17.08.2016 г – 31.08.2016 г . Според извлечение от разплащателна сметка на 17.05.2007 г по разплащателна сметка на ищеца М. са постъпили 65 400 лева като „усвояване сума по кредит“. Не се установява превод на сума от 64 810,35 лева от разплащателната сметка , но на 17.05.2007 г от разплащателната сметка е излъчен превод на М.М.Д.с основание „ПИБ продава 32 912,17 евро“. Първични счетоводни документи за превода не са запазени , поради изтекъл срок на съхранение . Страните представят две различни извлечения – според това на ищеца кредитът е усвоен , а според това на ответниците – не е усвоен ; като в извлечението на ответниците личат поправки.
В о.с.з на 15.05.2018 г вещото лице С. уточнява , че има плащания по кредита до м.10.2012 г . Представените от ищеца извлечения съдържат всички необходими реквизити .Наредител по превода до продавача на имота е ответника М. , но реално оторизацията и от страна на банката . Има банкова практика за такива преводи и без платежно нареждане при съгласие между лицето и банката Ищецът представя извлечение от сметка за периода 01.01.2007 г – 31.12.2007 г , според което на 17.05.2007 ищецът е предоставил сумата от 64 419 лева чрез превод на М.М.Д./“продава 32 912,17 евро“/ и си е удържал 981 лева такса управление на кредита . За периода 12.06.2007 г – 31.12.2007 г има погасявания на кредита от ответника М. , включително на каса .
Ищецът представя потвърждение за отпуснат кредит от 15.05.2007 г , за процесния кредит от 65 400 лева .
При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ ; да бъде признато за установено , че ответниците дължат солидарно сумата от общо 12 164,68 лева представляваща 31 падежирали месечни вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /12.06.2015 г/ ; включващи главница в размер на 5139,23 лева , 5349,93 лева договорна лихва за периода 19.11.2012 г -18.05.2015 г ; и 1675,52 лева наказателна лихва за просрочие за периода 19.11.2012 г -11.06.2015 г/ ; по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1 от 17.05.2008 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2015 г до окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 19.10.2015 г по ч.гр.д.№33346/15 г на СРС , 127 състав ; както и с правно основание чл.430 ал.1,2 ТЗ да се осъдят ответниците да заплатят солидарно следните суми по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1 от 17.05.2007 г - общо 56 648,63 лева , от които сумата от 49 586,04 лева непадежирала главница към 01.09.2016 г ; сумата от 76,24 лева непадежирала договорна лихва за периода 17.08.2016 г – 31.08.2016 г ; сумата от 2680,50 лева падежирала към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение /12.06.2015 г/ главница ; сумата от 2394,90 лева падежирала договорна лихва за периода 17.06.2015 г – 17.08.2016 г ; и сумата от 1910,95 лева падежирала наказателна лихва за периода 12.06.2015 г -31.08.2016 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 01.09.2016 г до окончателното заплащане на същата .
Обективното съединяване на искове по чл.422 ГПК и осъдителни искове е допустимо по ТР №4/13 г на ОСГТК на ВКС за заповедното производство . За непадежиралите суми по осъдителните искове ищецът заявява , че ги обявява за предсрочно изискуеми с исковата молба .
По двете групи искове се изследва дължимост на суми по договор за кредит . Съгласно легалното определение в чл. 430 ал.1 ТЗ с договора за кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок , а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален ; като при него целта, за която се отпуска сумата по кредита е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита .
Разпечатката съдържа 42 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5e3e885-a742-4b7b-80cd-00b79f992127