Решение № 77 от 27.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20238002101033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 25070868/28.10.2022 г. по входящия регистър на Софийски районен съд от С. Г. М., с адрес в гр. София, представляван от адв. К. Б., за отмяна на решение № 190269 от 2 септември 2020 г., постановено по гр.д. № 58697/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което М., конституиран като наследник на починалия в хода на производството ответник Г. Г. М., е осъден на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Р. С. С. сумата от 7000 лева, представляваща неплатена продажна цена на товарен автомобил марка „Камаз“, модел 5551, с рег. № ......, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 2247,32 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода 12.08.2011 г.-24.10.2014 г. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 261636 от 11 март 2021 г., постановено по в.гр.д. № 11118/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

Молителят поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение, като сочи, че процедурата по призоваването му е била опорочена, поради което е бил лишен от възможност да вземе лично участие в съдебния процес. Твърди, че с подаването на молба с вх. № 25051687/06.07.2022 г., с която е искал 1

„отхвърляне на решението и обвинението“, срокът по чл. 305 ГПК следва да се счита за спазен, тъй като посоченият документ следва да се тълкува като молба за отмяна.

Ответникът Р. С. С., с адрес в гр. София, представляван от адв. Б. З., в отговор на молбата за отмяна поддържа становище за нейната недопустимост.

Настоящият съдебен състав приема, че подадената от М. молба с вх. № 25051687/06.07.2022 г., макар и непрецизно формулирана, има характера на молба за отмяна на влязлото в сила решение. Към лицата без юридическа правоспособност, какъвто е молителят, няма изискване да използват точна правна терминология при формулиране на исканията си, отправени до съда, а при съмнение за същността на искането, съдията докладчик следва да даде указания на страната да го уточни, вкл. да й укаже възможността да използва правна помощ. Доколкото молителят представя доказателства, че е узнал за воденото срещу него дело от получената на 05.07.2023 г. чрез работодателя му покана за доброволно изпълнение, а молбата с вх. № 25051687 е подадена на 06.07.2022 г., то следва да се приеме, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е спазен.

Молбата за отмяна е основателна.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молителят поддържа наличието на първото предложение на посоченото правило.

В случая се установява, че С. М. е бил конституиран като ответник по делото с определение от 13 март 2019 г. по гр.д. № 58697/2014 г. на Софийски районен съд. По делото са приложени няколко съобщения за връчване на препис от исковата молба, в които са изброени датите, на които адресът на ответника е посещаван. В първото съобщение е отбелязано, че на оставените съдебни книжа адресатът не се отзовава, както и че съседи нямат данни за лицето. Във второто съобщение отново е посочено, че на оставените съдебни книжа адресатът не се отзовава, както и че по сведения от съседи лицето не живее на адреса.

При тези данни настоящият състав намира, че е налице порок в процедурата по чл. 47 ГПК. В установената практика на ВКС трайно и безпротиворечиво се приема, че, за да са налице предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, е необходимо преди това, когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той следва

2 да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят събере сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението, като е задължително отразяването на далите подобни сведения лица. В случая остава неизяснено от кого връчителят е разбрал, че М. не живее на адреса – единствено е отбелязано, че това са съседи, без да са посочени техни имена. Няма данни и да е направена справка за търсеното лице при управителя на етажната собственост или при кмета на съответното населено място, каквато възможност законът предоставя. В допълнение, не става ясно и къде са оставени съдебните книжа за ответника, за да се прецени дали са спазени изискванията на ГПК за поставянето им на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Следователно процедурата чл. 47 ГПК е била опорочена и ответникът по делото е бил нередовно призован още в първоинстанционното производство.

Гореизложеното налага отмяна както на въззивното, така и на първоинстанционното решение, за да се осигури възможност на ответника да участва в производството лично или чрез упълномощен адвокат, като получи препис от исковата молба и изложи становището си по нея. При последващо връчване на съобщения и призовки по делото следва да бъдат съобразени актуалните данни за адреса и местоработата на ответника.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 261636 от 11 март 2021 г., постановено по в.гр.д. № 11118/2020 г. по описа на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 190269 от 2 септември 2020 г., постановено по гр. д. № 58697/2014 г. по описа на Софийски районен съд, за осъждане на С.

Г. М., конституиран като наследник на починалия в хода на производството ответник Георги Г. М., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Р. С. С. сумата от 7000 лева, представляваща неплатена продажна цена на товарен автомобил марка „Камаз“, модел 5551, с рег. № ......, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 2247,32 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода 12.08.2011 г.-24.10.2014 г..

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4