Решение № 450 от 13.10.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пещера, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20255240100631 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, чрез адв. Д. Г. от АК - Ловеч, против „Кеш пойнт България" ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №1178467 от 31.10.2024 г., сключен между Д. С. И., ЕГН ********** и „Кеш пойнт България" ЕООД, ЕИК 207079835, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл.

22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че на 31.10.2024 г. между ищцата и ответникът е сключен Договор за потребителски кредит №1178467, по силата на който е уговорена главница в размер на 1200,00 лв., с 11 погасителни вноски и общо дължима сума от кредитополучателя в размер на 1 616,46 лв.

Сочи се, че уговореният лихвен процент е в размер на 51 %, а ГПР е в размер на 64,93 %.

Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от договора, потребителят е задължен в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави едно от посочените в договора обезпечения, като в противен случай се дължи неустойка, посочена в чл. 11, ал. 1 от договора, в размер на 1639,54 лв.

Поддържа, че заплащането на неустойката е разсрочено към погасителните вноски по кредита. Сочи, че за ищцата е било невъзможно да предостави посоченото обезпечение, в резултат на което за усвоена главница в размер от 1200 лв., от нея се изисква да заплати сума в размер на 3256,00 лв.

1

Излага твърдения за нищожност на клаузата, уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора. Поддържа, че така предвидената неустойка не изпълнява обезщетителна функция, тъй като не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение, а се начислява като добавък към погасителните вноски, поради което, както е уговорена, би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.

Излага подробни съображения, че клаузите от процесния договор, с които е предвидено заплащане на неустойка от страна на потребителя при неосигуряване на някое от предвидените обезпечения, по своето естество уреждат скрито възнаграждение за кредитора, което той е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Освен това поддържа, че кредиторът не е включил т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва по кредита и към годишния процент на разходите (ГПР), като по този начин е заобиколил нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

На следващо място твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. Сочи, че в добросъвестните отношения легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на кредитополучателя. Твърди, че в процесния случай кредиторът, вместо да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП.

Счита, че с клаузата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Допълва, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърди, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Сочи, че с така уговорената неустойка представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.

Сочи, че процесната клауза за неустойка не е уговорена индивидуално, тъй като е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й.

2

На следващо място ищцата счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил неустойката в размера на ГПР, като в случай, че същата беше включени, действителният ГПР неминуемо би надхвърлил максимално допустимия по закон. Твърди, че това съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. Поддържа още, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора.

Освен това излага съображения и че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС, като цитира съдебна практика в този смисъл.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД, в който намира предявения иск за неоснователен.

На първо място сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Поддържа, че настоящият случай е именно такъв, тъй като неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Намира, че ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Ответникът счита, че сключеният между страните договор за кредит е валиден, тъй като основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

На следващо място оспорва твърдението на ищцата, че е налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като по отношение на формирането на годишния процент на разходите са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Допълва, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 67.15% и ГПР определен в процесния договор в размер на 64.93%, определеният в процесния договор годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава.

Излага твърдения, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в размерна на ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи 3

ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а вземането за неустойка е възникнало след сключване на договора.

Твърди, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, като това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Сочи, че не е налице и заблуждаваща търговска практика от страна на кредитора, тъй като кредитополучателят е бил наясно, че ГПР не включва неустойката.

На следващо място в отговора се излагат съображения, че оспорената клауза за неустойка е действителна. В тази насока се сочи, че процесният договор е сключен изцяло по воля на ищеца, който дори и да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Поддържа се, че предоставената на ищеца възможност за отказ от договора гарантира в най-пълна степен правата му, в случай че реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Сочи се, че освен правото си на отказ, ищецът е разполагал и с възможност да поиска от кредитора удължаване на тридневния срок и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед. От фактическата обстановка по казуса и процесуалното поведение на ищеца, ответникът извежда извод, че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор.

Твърди се още, че уговорената между страните неустойка не противоречи на добрите нрави, за което излага доводи.

Освен това с отговора ответникът оспорва твърденията за неравноправност по смисъла на ЗЗП, като поддържа, че клаузите на договора, включително оспорените, не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Твърди, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като сочи, че клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани и дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Поддържа, че тази яснота е била налице у ищеца, както преди сключване на договора, така и при подписването му.

Сочи, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за 4 нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2021 г. - 2024г. ищцата е сключила общо тринадесет договора за кредит с настоящия ответник и „Сити Кеш“ ООД, като и двете дружества са финансови институции от групата на „ЕМ ВИ ФАЙНЕНС“, ЕИК/ПИК 130416233, чиято собственост са „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 и “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 207079835, като всеки един от тези договори съдържа уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. В тази насока сочи, че ищцата е била недобросъвестна по смисъла на чл. 12 от ЗЗД, като в случая вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права още при сключване на първия договор - да прекрати договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, ищцата по своя инициатива е сключила още шест договора с уговорка за плащане на неустойка при идентични условия. Освен това поддържа, че в продължение на три години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Сочи, че това опровергава твърденията за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост и добрите нрави от страна на кредитодателя.

По отношение на твърденията за наличието на заблуждаваща търговска практика и неравноправност ответникът счита, че процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база тринадесетте договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия.