Разпореждане № 8418 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8418 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело частен характер № 20261110209307 по описа за 2026 година и повдигнатото от Б. В. срещу И. А. обвинение, с твърдения за извършено умишлено престъпление от частен характер, в изпълнение на задълженията си като съдия-докладчик, намирам, че тъжбата не съставлява годно процесуално основание за образуване на наказателно производство от частен характер. Съображенията за това са следните.

Макар ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС да упоменава изрично обвинителния акт, липсва съмнение, че по дела от частен характер именно тъжбата е процесуалният документ, очертаващ фактическите рамки на обвинението (правната квалификация, съгласно константната съдебна практика, е изключително правомощие на съдията-докладчик, когато се стигне до насрочване на делото за открито съдебно заседание). Срещу възведените с обвинителния акт (респ. тъжбата) обстоятелства, лицето, ангажирането на наказателната отговорност на което се иска, следва да има възможност да противопостави доказателства и възражения, ако намери това за необходимо. За да упражни пълноценно това свое процесуално право, обаче, то следва да е наясно със съдържанието на обвинителния акт (респ. тъжбата), като в съответния процесуален документ следва да са налице ясно формулирани и подлежащи на доказване твърдения за всички съставомерни белези от обективната и субективната страна на изпълнителното деяние.

На първо място, по пунктове втори, трети, четвърти и пети, абсолютно необходимо е да се посочат местата, на което цитираното от тъжителя поведение на подсъдимата се твърди – да е било дължимо – както с оглед преценката за обективна съставомерност (законосъобразно изпълнение на вменено от съдебно решение задължение, доколкото валидно предаване може да бъде осъществено, само в конкретни параметри, а не – по принцип) и организиране на защитата, така и за определяне на местната подсъдност.

Отново в този ред на мисли, тъжителят следва да уточни и начина, по който твърди – предаването да е следвало да бъде осъществено – обстоятелство, от което ще се формират изводи за инкриминирано действие или бездействие, от страна на подсъдимата, а формулирането на ясна обвинителна теза е задължение на частния тъжител.

Налице са и вътрешни противоречия в подадената тъжба: макар в пунктове от първи до осми да се инкриминират деяния за дати 24.12.2025 г., 16.01.2026 г., 06.02.2026 г., 09.04.2026 г., 1

17.04.2026 г., 01.05.2026 г., 05.06.2026 г. и 19.06.2026 г., в петитума се инкриминира период от 24.12.2026 г. (т. е. дата, бъдеща, спрямо настоящото произнасяне) до 21.06.2026 г. (дата, на която в обстоятелствената част не се твърди – подсъдимата да не е изпълнила или осуетила изпълнение на решение, относно личните контакти).

Цитираните непълноти и противоречия намирам за съществени, в който смисъл и на тъжителя следва да бъде указано – те да бъдат надлежно отстранени.

Предвид изложеното,

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯМ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ частната тъжба.

УКАЗВАМ на частния тъжител Б. В. (чрез адв. П. Б.) в 7-дневен срок от получаване на съобщението с нарочно заявление, с копие за насрещната страна да отстрани непълнотите и противоречията, съобразно мотивната част на разпореждането.

При неизпълнение на указанията на съда в предоставения срок, производството може да бъде прекратено.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2