Решение № 19 от 27.02.2023, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Етрополе, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20211830100281 по описа за 2021 година

Производството по делото е о бразувано по искова молба на К. В. К., ЕГН**********, с адрес ********** и С. Г. К., ЕГН**********, с адрес ***************, срещу В. Н. Л., ЕГН**********, с адрес ************, с която е предявен е иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да прекрати неоснователни действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП 66, 40 кв.м., състояща се от дневна- столова с кухненски бокс, стая, сервизни помещения и тераса, заедно с избено помещение 7, 65 кв.м., ведно с 48,76 на сто ид. ч., от общите части на сградата намираща се в имот УПИ 2-1456, кв. 120, по плана на гр. Е., целият с площ от 502 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ 3-1455, УПИ4-1454, УПИ 5-1453, УПИ 141459, УПИ16.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ 2-1456, кв. 120, по плана на гр. Е., целият с площ от 502 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ 3-1455, УПИ4-1454, УПИ 5-1453, УПИ 14-1459, УПИ16, заедно с целия първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП 66, 40 кв.м., състояща се от дневна- столова с кухненски бокс, стая, сервизни помещения и тераса, заедно с избено помещение 7, 65 кв.м., ведно с 48,76 на сто ид. ч., от общите части на сградата, при спазване на ползването на земята, определено с влязло в сила решение по гр. д. №71/2014г. по описа на ЕРС.

Сочи се, че правото на собственост е придобито по време на брака им в режим на СИО, като имота се ползва от ищците през уикенда и почивните 1 дни, докато в останалата част от времето се ползва от майката на К. К.- М. Н.

В.

Твърди се, че в описаната сграда, вторият етаж е съсобствен на ответника по делото, който със своите действия през януари месец 2021 г., е ограничил ползването на общите части на сградата, поставяйки резе на вътрешната страна и катинар на външната страна на вратата, осигуряваща достъп до мазето, тавана с електромерите и водомерите в къщата. Посочените действия са били извършени без знанието и съгласието на ищците, като от тогава, същите нямат достъп до посочените общи части на сградата, в която се явяват съсобственици.

Сочи се, че били правени опити от тяхна страна за предоставяне на достъп до посочените общи части, но посоченото неправомерно действие не било преустановено.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който твърди, че искът е недопустим.

На следващо място оспорва иска като неоснователен.

Прави възражение, че таванът в процесната сграда не представлява обща част от нея, а е принадлежност към притежавания от него и М.Л. етаж, който е придобит по силата на съдебно решение, постановено по гр.д.

№201/2007г. по описа на ЕРС. С посочения съдебен акт е бил обявен за окончателен сключения между М. Л. и Р. М. П.предварителен договор. По силата на посоченото решение са придобили в режим на СИО собственост върху втори жилищен етаж със застроена площ от 60 кв.м., заедно с мазе със застроена площ от 3,12 кв.м.м както и 51,24 ид.ч. от стълбището и таванацелият от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ 2-1456, кв.120, по плана гр. Е., целият с площ от 502 кв.м.

Прави се възражение, че с решение от 18.10.1985 г., постановено по гр. д. №93 от 1985 г. на ЕРС е била извършена делба, в която Р. М. П.е получила в дял- втори етаж от процесната сграда, заедно с полагаемите се общи части от стълбището, подобрения в него, мазето и тавана. Праводателят на ищцитеМ. В. е взела участие в делбеното производство, поради което след като таванът е бил предоставен изключително в дял на праводателя на ответниците се релевира възражение за неоснователност на тяхното твърдение, че таванското помещение е обща част и неправомерно е ограничен достъп до него.

Сочи се, че таванското помещение се владее необезпокоявано от ответника лично или чрез трето лице от 22.05.2007 г., като е било обективирано и намерението за неговото своене.

При условията на евентуалност е отправил твърдения, че този момент от който е започнало владението е:

- 25.03.2009 г., датата на която е вписано съдебното решение постановено по гр. д. №201/2007г. по описа на ЕРС;

- 02.02.2009 г., дата на сключване на договор за доброволна делба на 2 съсобствени недвижими имоти, вписан под №2, т.1 партидата 614, 615, вх.рег.

№18/02.02.2009 г. на СВ;

- 22.03.2016 г., датата на сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот/приложен като доказателство от ищците/.

Ответника се позовава и на разпоредбата на чл. 83 ЗС, съгласно която, който е владял имота през различните периоди се предполага, че е владял и в промеждутъка. Позовава се и на чл.82 ЗС, че се присъединява към владението, което е било упражнявано от страна на неговия праводател.

Прави възражение за това, че с неговите действия не се накърнява по някакъв начин правото на собственост на ищците.

Сочи, че електромерите на имота се намират извън него, постановени на стълб изнесен извън границите му, докато водомерите макар и да се намират в мазето, то на ползвания от ищците етаж е имало обособен самостоятелен достъп до него. Твърди се, че вратите в мазето не са били заключвани и достъпа до тях не е бил ограничен за живущите.

Прави се възражение, че всеки един от съсобствениците в имота има отделен вход, който да осигурява достъп до неговия етаж и прилежащите към него помещения. Сочената от ищците врата никога не е била ползвана за достъп от тяхна страна, поради което твърди, че не е бил създал пречки за ползването на имота от страна на ищците по делото. Прави се възражение, че в притежаваните от ищците 48.76 ид. части от общите части на сградата не се включва тавана.

Районен съд- Етрополе, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото като писмено доказателство е приет нотариален акт № 55, том I, дело №49, рег. №850/2016 г., видно от който М.Н. В. продава на ищецът К. В. К. ½ ид. ч. от УПИ 2-1456, кв. 120, по плана на гр. Е., целият с площ от 502 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ 3-1455, УПИ4-1454, УПИ 51453, УПИ 14-1459, УПИ16, заедно с целия първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП 66, 40 кв.м., състояща се от дневна- столова с кухненски бокс, стая, сервизни помещения и тераса, заедно с избено помещение 7, 65 кв.м., ведно с 48,76 на сто ид. ч., от общите части на сградата, при спазване на ползването на земята, определено с влязло в сила решение по гр. д. №71/2014г. по описа на ЕРС.

По делото е приложена жалба от М. Н. В., която е адресирана до РПЕтрополе, от която се установява, че на 16.03.21г. е направено оплакване, че от страна на В. Л. са били поставени катинар и райбер на външната врата на общия вход на сградата намираща се в процесния имот.

Приложена е и жалба от М. Н.В. от 30.06.21г., която е адресирана до РП- Етрополе, в която се прави оплакване, че след като е предоставил ключ за външната врата на общия вход на сградата е установила, че е ограничен 3 достъпа и до намиращото се в сградата мазе.

Видно от решение от 30.05.2007 г., постановено по гр. д. №201/2007 г. по описа на ЕРС се установява, че е бил обявен за окончателен сключения на 22.05.2007 г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между Р.М.П. и М. В. Л., за втори жилищен етаж от сграда находяща се в гр. Е., ул. *****, със застроена площ от 60 кв.м., заедно с мазе със застроена площ от 3,12 кв.м., както и 51,24 ид.ч. от стълбището и тавана- целият от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ 2-1456, кв.120, по плана гр.

Е., целият с площ от 502 кв.м.

Видно от договор за доброволна делба от 02.02.2009 г., сключена между В. Н. Л., М. Н. В. и Ц. Н. А., М. Н. В. е получила в дял 1/4 ид. ч. от ПИ 1456, кв. 120, по плана на гр. Е., за който имот е отреден по регулация УПИ 21456, целият с площ от 502 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ 3-1455, УПИ4-1454, УПИ 5-1453, УПИ 14-1459, УПИ16-1456, заедно с целия първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП 66, 40 кв.м., състояща се от дневна- столова с кухненски бокс, стая, сервизни помещения и тераса, заедно с избено помещение 7, 65 кв.м., ведно с 48,76 на сто ид. ч., от общите части на сградата, при спазване на ползването на земята и ¼ ид.ч. от УПИ 161456 от кв. 120 по ПУП на гр. Е., с площ от 584 кв.м., при съседи улица, УПИ 2-1456, УПИ14-1459, УПИ 115-1458, УПИ 1-1457, а В. Н. Л. е получил в дял 1/4 ид. ч. от ПИ 1456, за който имот е отреден по регулация УПИ 2-1456кв.

120, по плана на гр. Е., целият с площ от 502 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ 3-1455, УПИ4-1454, УПИ 5-1453, УПИ 14-1459, УПИ16-1456, заедно с ¼ ид.ч. от УПИ 16-1456 от кв. 120 по ПУП на гр. Е., с площ от 584 кв.м., при съседи улица, УПИ 2-1456, УПИ14-1459, УПИ 115-1458, УПИ 11457.

Видно от решение от 28.03.1973 г., постановено по гр. дело 1602/73 г. по описа на ЕРС, е бил прекратен брака между Р. М. Л.а и Н. В. Л.. На Р.

Л.а, заедно с трите и деца В., М. и Ц. е бил предоставен вторият жилищен етаж от сграда находяща се в гр. Е., ****, заедно с ползването на общите части и ид. ч. от дворното място.

С решение от 18.10.1985 г., постановено по гр. д. №93/85 г. по описа на ЕРС е била извършена делба между Р. М. П. и Н.В. Л.. В дял на Р. П. е бил поставен втори етаж от сграда, заедно с мазето от 3.12. кв.м., 51.24 % ид.ч. от стълбището и тавана на сградата, находяща се в гр. Е., а на Н. Л. е поставен в дял първи етаж от процесната сграда, заедно с мазе от 7.65 кв.м., 48.73 % ид.ч. от стълбището и терасата.

С решение №8б от 26.05.2016 г., постановено о гр. Д. №30/16 г. по описа на ЕРС, е прекратен брака между М. В.Л. и В. Н. Л., като жилище втори етаж, ведно с мазе, ид.ч. от стълбище и таван от сграда находяща се в гр.

Е.****, след прекратяването на брака е определено да се ползва от В. Л..

Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 31.01.2004 г., става ясно, че ищците по делото К. В. К. и С. Г. К. са сключили брак на 4

31.01.2004 г., в гр. С.

От заключението на съдебно- техническата експертиза, кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че след като е посетена на място процесната сграда вещото лице дава заключение, че същата има два входа на първия етаж. Централния вход е бил заключен, поради което е бил осигурен достъп до сградата през намиращия се вход от към терасата. Достъпа му е бил осигурен от М.- майка на ищеца, като през този вход са стигнали безпроблемно до стълбището. Вещото лице е посетило мазето, видяло е водомера, като на входната врата, която е била заключена с ключ не е установило да се намира катинар. Установено е било наличието на резета върху посочената врата от вътрешната й страна. Вещото лице дава заключение, че за сградата може да се влезне през две порти, като едната е от към бул. „Р.“.

Свид. М.Н. В./майка на К. К. и сестра на ответника/ твърди, че от 2021 г. е възникнал проблем с външната входна врата, тъй като са били поставяни резета, а след това и катинар от страна на ответника, в резултат на което не е могло да се влезне в мазето. Сочи се, че няма достъп до таванското помещение, тъй като е поставен катинар, както и това, че когато ползва жилището, тя влиза през входа, който се намира на нейната тераса. На свидетелката не е бил предоставян ключ за общата входна врата, като се твърди, че няма достъп до комина, тъй като е бил поставен катинар на намиращата се врата за тавана. Свидетелката твърди, че след като е поставен ключ от страна на ответника за общата входа врата, ключът е бил отново сменен, като този път не е бил предоставен ключ. Сочи, че повече от две години влиза през балконската врата в имота, а ответника влиза през другия вход на къщата, както и това, че нейният баща не е ползвал таванското помещение, тъй като му е било забранено да го ползва.