Решение № 953 от 08.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. Пловдив, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330200755 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-006865/06.12.2023 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. Т. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.178Е от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят, с жалбата и с депозирана от процесуалния му представител молба оспорва по същество вмененото му нарушение. Прави искане да се отмени НП с аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по закон или пълномощие. До съда е депозирана писмена молба-становище от страната, в която излага съображения за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Евентуално, при уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли съда да го намали до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2014 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е 1 неоснователна.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 04.10.2023г. около 21:15 часа в гр.Пловдив св.А. А. В. се прибирал заедно със св.Д. П. Х. и дъщеря им. На ул. “Стадион“, № 4 забелязал МПС, марка „Хюндай“, марка „Санта Фе“ с рег. № ****, което било паркирано върху тротоара на място, което не било определено от администрацията или собственика на пътя /Община Пловдив/ за паркиране. Тъй като лекият автомобил бил паркиран така, че заемал целия тротоар и не било оставено разстояние за преминаване на пешеходците, се наложило свидетелите В. и Х., заедно с дъщеря им да слязат на пътното платно и да вървят по него.

Междувременно по пътното платно преминало друго моторно превозно средство с висока скорост, при което тримата пешеходци били поставени в реална опасност за живота и здравето им. Свидетелят В. снимал паркирания на тротоара лек автомобил. На следващия ден (05.10.2023г.) около 07:00 часа на същото място установил, че горепосоченото МПС отново бил паркиран върху тротоара.

В тази връзка на 21.10.2023г. св.В. подал сигнал по електронната поща до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, в който описал случилото се на 04.10.2023г. на въпросното място и изложил искане за предприемане на действия по компетентност. Към сигнала приложил направените от него снимки на паркирания върху тротоара лек автомобил марка „Хюндай“, марка „Санта Фе“ с рег.№ ****.

Подаденият сигнал бил повод да се образува преписка УРИ № 10300022433/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив. В хода на проверката по преписката св.А. П. Т., на длъжност „****“ при сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив, предприел действия по установяване на твърдяното в сигнала. След извършена в АИС на МВР проверка било установено, че собственик на МПС с рег.№ **** бил жалбоподателя В. Т. Т..

Последният бил призоваван в структурното звено на ОД на МВР Пловдив, където отказал да даде обяснения. Призован бил и св.В., който в дадените от него обяснения потвърдил написаното в подадения сигнал.

В резултат на проверката св.Т. приел, че с поведението си жалбоподателя В. Т. е нарушил разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, за което съставил срещу него Акт за установяване на административно нарушение серия АД, № 588708/13.11.2023г. Като свидетел очевидец в акта бил вписал св.А. В.. Актът бил предявен на жалбоподателя, който направил възражение, че не е извършил вмененото му нарушение. Няма данни същият да е упражнил правото си по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН в законоустановения срок за депозира писмени възражения срещу акта.

За установеното нарушение, било издадено процесното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл.178Е от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН; на следващо място от гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя А. П. Т. и на 2 свидетелите А. А. В. и Д. П. Х., както и писмените доказателства: сигнал, подаден на 21.10.2023г. по електронната поща до сектор „ПП“, ОД на МВР Пловдив, снимков материал, справка в Централната база на КАТ, докладна записка, обяснение, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, писмо изх.№ 1100-367/20.03.2024г. на Община Пловдив – район „Централен“, ведно с извлечение от НБД за сключен и прекратен брак.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Т. потвърждава авторството на АУАН и поддържа направените в него констатации. Посочва повода за извършената от него проверка по преписката и предприетите действия по установяване на нарушението. Сочи, че актът бил съставен в присъствието на собственика на въпросния лек автомобил и свидетеля-очевидец, който подал сигнала.

В хода на настоящото производство беше разпитан и свидетеля по акта – А. А. В., който описва случилото се на процесната дата, потвърждава авторството на подадения до контролните органи сигнал и направените от него снимки на спрелия на тротоара лек автомобил. Потвърждава, че е участвал при съставяне на АУАН в качеството на свидетел, след дадени от него обяснения в КАТ. Посочва, че познава собственика на процесното МПС, който бил негов съсед.

За изясняване на делото от фактическа страна, в хода на съдебното следствие беше разпитана и св.Д. П. Х., която излага обстоятелствата по паркираното върху тротоара МПС, като уточнява, че същото заемало целия тротоар, което попречило тримата с детето и св.В. да преминат през това място. Наложило се да минат през пътното платно, което създало опасност за тях, тъй като по него преминала друга лека кола. Потвърждава, че св.В. направил снимки. Сочи, че не видяла кой е паркирал автомобила, но разбрала, че собственик е техен съсед.

Съдът дава вяра на показанията на тримата свидетели като непротиворечиви и взаимоподкрепящи се относно основния правно релевантен факт, подлежащ на доказване, като липсват данни за предубеденост и недостоверно пресъздаване на ситуацията. Показанията им се открояват с необходимата еднопосочност, последователност и убедителност, поради което ги намира за напълно достоверни и обективни.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.

Нарушението е описано ясно, конкретно и изчерпателно с посочване на всички фактически обстоятелства, при които е извършено. Същите изпълват обективните признаци от състава на визираната административно наказателна норма и дават основание да се обоснове извод по същество, поради което административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя по административен ред в рамките на предвиденото за конкретното нарушение и визираното в 3 санкционната норма наказание.

И АУАН, и НП са издадени от съответните компетентни органи в кръга на тяхната компетентност, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира, че пристъпването към съставяне на АУАН и издаване на оспореното НП, без предварително налагане на глоба с фиш за конкретното нарушение, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и по никакъв начин не нарушава правото на защита на санкционираното лице и възможността му да го упражни своевременно и в пълен обем. Правото и възможността на нарушителя лично да участва в производството по съставяне на АУАН, (с който се очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация), гарантира в максимална степен правото му на защита и възможността му да се защити като се запознае със съдържанието на акта и направи възражения или даде обяснения още от началото на административнонаказателения процес, за разлика от процедурата по налагане на глоба с фиш, където деецът не участва. Правото на защита на нарушителя се гарантира и от дадената му от закона възможност след съставяне на акта да направи и писмени възражения срещу него по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и да оспори констатациите на наказващия орган и наложената с НП санкция чрез депозирането на жалба. В случая жалбоподателят е участвал при съставянето на акта и е изразил своето възражение още в този момент, като липсват данни да се е възползвал от възможността за писмени възражения срещу акта. Производството пред настоящата съдебна инстанция е доказателство, че е упражнил своевременно и в цялост и правото си на жалба срещу издаденото срещу него НП. Предвид на това, настоящият съдебен състав приема, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които биха били основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на В. Т..

На следващо място не са налице предпоставките за издаване на фиш по чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, тъй като не е било обективно възможно да се закрепи уведомление на автомобила, както повелява новелата

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя за това, че е паркирал в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят не е съобразил поведението си със задължението да паркира в населено място, на тротоара само при спазване на условията, определени от разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Безспорно се установява, че управлявания от Т. лек автомобил е бил паркиран на място, което по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП представлява тротоар, а именно - изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Категорично МПС е било 4 паркирано по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност факта на извършено нарушение.

Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Т. като собственик на МПС, доказателство, за което е приложената по делото справка от Централна база КАТ. Предвид спецификата на нарушенията по ЗДвП, законодателят е въвел отклонение от режима на лична отговорност, като с чл.