Решение № 2577 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2577 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Н. КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110107989 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от Н. С. К. с ЕГН ********** срещу „П.К. България“ ЕООД, ЕИК ********** установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит „П.К. Стандарт“ № *********** от 10.12.2021 г., поради противоречие със закона, кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 971,32 лева , представляваща недължимо платена сума по нищожен договор, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2025 г. - дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, и под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза та за закупуване на пакети услуги „Фаст“ и „Флекси“ от процесния договор, поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди че между страните е сключен договор за потребителски кредит, за сумата от 2000 лева, при посочен ГПР в договора 49,12%, срок на кредита от 24 погасителни вноски. Сочи се, че в договора било посочено, че ищецът ще ползва две допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР.

Счита, че действителният размер на ГПР е над максимално допустимия такъв, 1 доколкото в същия е следвало да се включат допълнителните такси за услуги фаст и флекс. Твърди, че реално няма допълнително предоставени услуги.

Сочи, че дължи единствено чистата сума на кредита, а е заплатил на ответника сумата в общ размер на 4820,48 лв., от което обосновава, че разликата в размер на 2820,48 лв. е недължимо платена и следва да му бъде върната. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор със соченото от ищеца съдържание. Развива подробни съображения в насока, че сключеният между страните договор е действителен, в това число. Излага твърдения, че ищецът е изплатил предсрочно процесния договор за кредит със сумата в общ размер на 2971.32 лева и с нея са погасени: главница: 2000.00 лева; възнаградителна лихва: 408.62 лева; допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“: 557.42 лева, от които по Фаст:

178.23 лева и по Флекси: 379.19 лева; лихви за забава: 5.28 лева. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните е сключен Договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.

По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключен с ответника договор за потребителски кредит; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт.

В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора за потребителски кредит, въз основа на 2 които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.

Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2 000 лева, при посочен ГПР в договора 49,12%, който ищецът е следвало да върне на 24 погасителни вноски, като в договора било посочено, че ищецът ще ползва две допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 3 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент, с който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок обезпечение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за потребителски кредит възнагражденията за услуги фаст и флекс са общо на стойност, надвишаваща главницата по договора за кредит и е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за 4 потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира искът за обявяване на нищожен на договора за кредит поради противоречие със закона за основателен и като такъв съдът следва да го уважи.

По иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД:

Доколкото съдът достигна до извод за нищожност на договора за кредит, то съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на 2000 лв., но не дължи лихва или други разходи.

От приетото и неоспорено от страните заключение от съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че ищецът е заплатил на ответника по процесния договор за кредит сумата в общ размер на 2971,32 лв. Поради изложеното съдът намира за основателен искът с правно основание чл. 55 за сумата в размер на 971,32 лв., представляваща платеното от потребителя над главницата по нищожния договор за кредит и искът следва да се уважи изцяло.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът, който не е сторил такива.

Право на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействия има адв. П. В. П. в размер на 400 лв.

Ответникът следва да заплати на СРС сумата в размер на 490 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по предявения от Н. С. К. с ЕГН ********** срещу „П.К. България“ ЕООД, ЕИК ********** установителен иск на сключения между страните Договор за потребителски кредит „П.К. Стандарт“ № *********** от 10.12.2021 г., поради противоречие със закона,.

5

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД П.К. България“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на Н. С. К. с ЕГН ********** сумата в размер на 971,32 лв., като платена без основание – въз основа на нищожен Договор за потребителски кредит „П.К. Стандарт“ № *********** от 10.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2025 г. - дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. ал. 38 ЗАдв. „П.К.

България“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на адв. П. В. П. сумата в размер н а 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „П.К. България“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 490 лв., представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6