Решение № 200 от 28.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Бургас, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120106661 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на К. Р. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, чрез адв. Г. Ч., против „СТИК - КРЕДИТ“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Ш***.

Ищецът сочи, че на **** г. е сключил договор за потребителски кредит №**** с ответното дружество. В договора било посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 1500 лв. В чл.19 от договора било посочено, че потребителят следва в 3-дневен срок от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключването на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора. В общите условия били посочени изискванията, на които следвало да отговоря третото лице – поръчител.

В чл.29 от договора било посочено, че неизпълнението на задължението на заемателя по чл.19 от договора за кредит, ще причина на кредитора вреди, които неустойката, посочена в тази разпоредба следвало да обезщети. Тази неустойка била уговорена в размер на 0, 9 % от стойността на договора за всеки ден, през който не било предоставено договореното обезщетение, която се начислявала пропорционално към всяка вноска по кредита и била отразена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит. В чл.29 от договора било уговорено, че посочената неустойка, при нейната дължимост, длъжникът следвало да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита.

1

Твърди се, че на ищеца била начислена неустойка в размер на 4253, 59 лв., тъй като същият не е представил в срок обезпечение – поръчител или банкова гаранция, посочени в договора. В погасителния план, част от договора, било посочено, че общо дължимата сума по кредита е 2350, 73 лв., респективно когато не била осигурена гаранция – 6604, 32 лв. Срокът на кредита бил 24 месеца, фиксираният годишен лихвен процент 36 %, ГПР – 42, 58 %, а размерът на месечната фиксирана вноска – 275, 18 лв. К. К. предсрочно погасил изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 4163, 03 лв.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановени императивни правила. Не била спазена предвидената от закона форма, поради което било налице противоречие с чл.10, ал.1, вр. чл.22 от ЗПК. Не била спазена процедурата по чл.8 и сл. от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като доставчикът не е изпълнил нормативно установеното му задължение да предостави на длъжника изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които той може да се откаже от него. Всички изявления, разменени между доставчика и потребителя, не отговаряли на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като били неподписани.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание – ГПР. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит бил посочен единствено процент, но без изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно описана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно били включени в него и как се формира посочения в договора процент било в пряко противоречие с изискванията на закона. Позовава се и на съдебна практика и такава на СЕС в този смисъл.

Счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочване на размера на ГПР, а действителният такъв е над максимално установения праг ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. Смята, че е налице изначална невъзможност на потребителя да осигури исканото в договора обезпечение, съгласно всички изисквания, посочени в договора. Излага подробни аргументи в тази насока.

Смята, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.33 от ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът можел да претендира единствено законната лихва върху неплатената сума в срок за времето на забавата. В нарушение на това изисквания, била уговорена предвидената клауза за неустойка, която представлявала още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което произтичали вреди.

Счита, че клаузата, предвиждаща неустойка, е изцяло неравноправна и 2 нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължение да заплати необосновано висока неустойка. Също така, тази клауза не била индивидуално договорена съгласно чл.146 от ЗЗП.

Излага и доводи, че клаузата за възнаградителна лихва обосновава нищожност на целия договор за потребителски кредит на основание чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като клаузата противоречи на добрите нрави. Смята, че определеният от кредитора размер на възнаградителната лихва е необосновано висок. Също така смята, че клаузите на процесния договор за кредит са формулирани по неясен начин, като не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл.143, ал.2, т.19 от ЗПК.

В случай, че съдът приеме договора за валиден и действителен, счита, че на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД е налице основание за неговата недействителност, тъй като е налице противоречие с добрите нрави.

Твърди, че ответното дружество е отпуснало сумата от 1500 лв. на ищеца, като той предсрочно е погасил сумата от 4163, 09 лв. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят връща чистата стойност, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, като не дължи други разходи по кредита. Поради това счита, че е налице правен интерес за предявяване на осъдителен иск за разликата от платеното от него и чистата стойност, дължима на ответника.

Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 2663, 09 лв., представляваща платена без основание сума на ответното дружество. Претендират се и разноските. Представя писмени доказателства.

Прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявеният иск.

Не оспорва сключването на описания в исковата молба договор за потребителски кредит от **** г. Не оспорва и предоставянето на описаната в исковата молба сума по този договор за потребителски кредит, както и заплащането на сумата от 4163, 09 лв. от ищеца.

Изразява подробно становище за недопустимост на предявеният иск, поради липсата на правен интерес за това.

Оспорва исковата претенция и като неоснователна. Акцентира на това, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, недействителността на отделна негова договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да съществува и без нея. Неустоечната клауза не била част от същественото съдържание на договора и същият могъл да се прилага и без нея. Евентуално, ако неустойката се приемела за нищожна, то същата ще се счита за изначално неуредена между страните, то твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не била включена в ГПР би било неоснователно.

Сочи, че договорът бил сключен от насрещни изявления на страните при 3 разменени чрез средствата за комуникация от разстояние и потребителят дал изричното съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР.

Едновременно с това кредиторът предоставил на потребителя подробна и детайлна информация относно условията на кредита още преди сключването му, което ясно се виждало от СЕФ.

Счита, че процесният договор отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, ЗЕТ и ЗПК. Действията по кандидатстване по кредита, предоставянето на преддоговорна информация, запознаване и приемане на Общите условия и сключване на договора били извършени по начина, подробно описан в отговора на исковата молба.

Сочи, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. По отношение на формирането на ГПР били спазени всички изисквания, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Както в договора за кредит, така и в издадения СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити, било ясно посочено какъв е размерът на ГПР, както и начина на формирането му, както и посочените в чл.19, ал.1 от ЗПК компоненти. При нормативно определения лимит на ГПР от 67, 65 % и такъв, определен по договора в размер на 42, 58 %, било видно, че в случая ГПР не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава.

Излага доводи за това, че процесната неустойка не следвало да бъде включвана при определяне на ГПР. Кредодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а от своя страна, неустойката е проявление на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, дължимо след сключване на договора.

Поради това било изначално невъзможно включване на неустойката в ГПР.

Излага подробни доводи в тази насока.

Оспорва твърдението, че уговореният лихвен процент по договора бил в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавал три пъти размерът на законната лихва. Цитира и съдебна практика в този смисъл, на която се позовава. Неоснователни били и твърденията, че договорът не е сключен в изискуемата от закона форма. За валидността на извършените действия не било необходимо подписване с електронен подпис, доколкото изявленията на страните, съгласието на потребителя и предоставянето на заемната сума се доказвали от Лог файла. Едновременно с това кредиторът предоставил цялата информация на потребителя, като му изпратил документите на посочения имейл. Последното се доказвало и от фактът, че към исковата молба е приложен договорът за кредит.

Ставало ясно, че още към момента на сключване на договора за потребителски кредит, потребителят бил наясно и бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да бъде задължен към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Изложеното оборвало и твърденията за заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя.

Сочи, че оспорената неустойка била действителна. Дори потребителят 4 да не могъл да обмисли ангажимента, който поема, кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 от ЗПК, информация за което получил още със СЕФ, без да е обвързан по никакъв начин от оспорените в делото неустойка, както и без никакви отрицателни последици.

Оспорва доводите за неравноправност по смисъла на ЗЗП. Не е налице нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗП, като едновременно с това клаузите били уговорени индивидуално с потребителя, същите били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца била налице както преди сключването на договора, така и при подписването му. В СЕФ били посочени разходите по кредита, размера на договорената лихва, ГПР, както и потенциално дължимата неустойка единствено за дните, в които ищцата не предоставила обезпечение. В погасителния план изчерпателно били посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено.

Всички изложени твърдения за нищожност на договора се оборвали и от факта, че ищецът сключил общо шестнадесет договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредити. Отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, тези факти водели до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит получавал преддоговорна информация и сам избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорно знание за икономическите последици при тези уговорки.