Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 127 от 23.04.2024, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 866/2023
Вид
Решение № 127
Подписан
23.04.2024
В сила
11.11.2024
Състав
Велислава Станиславова Енчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Семеен кодекс
  • чл.59, ал.9 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. гр. Червен бряг, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Петранова при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Велислава Ст. Петранова Гражданско дело № 20234440100866 по описа за 2023 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на И. И. К., ЕГН ********** от гр. Червен бряг срещу М. Ш. от гр. Червен бряг, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ за признаване за установено, че не дължи сумата от 5 185.00 лева, представляваща сбор от дължаща се издръжка за детето *** И.ва И.а от месец септември 2020 г. до месец юли 2023 г. по издаден изпълнителен лист №87/02.08.2023 г. въз основа на Решение №295/30.11.2020 г. по гр. дело №832/2020 г. на Районен съд-Червен бряг, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №156/02.08.2023 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Червен бряг.

Ищецът твърди, че бракът му с М. Ш. е прекратен с влязло в сила решение №295/30.11.2020 г. по гр. дело №832/2020 г. на Районен съд-Червен бряг, с което същият е осъден да заплаща месечна издръжка на ответницата в качеството й на майка и законен представител на роденото им от брака дете *** И.ва И.а в размер на 152.50 лева месечно, считано от 21.09.2020 г. Излага се, че от момента на влизане в сила на решението за развод между страните единствено И. И. К. полага грижи за своята дъщеря. Ищецът твърди, че М. Ш. не е търсила контакт със своето дете и въпреки обстоятелството, че родителските права са предоставени на нея, ответницата не желае да ги упражнява. По изложените съображения, иска съдът да постанови решение, с 1 което да признае за установено, че не дължи издръжка за периода от м. септември 2020 г. до месец юли 2023 г., през който детето *** И.ва И.а е живяло при своя баща и той е полагал грижите за нея.

В съдебни заседания ищецът се явява лично и с адв. Б., която поддържа исковата молба.

Ответникът - М. Ш. се явява лично и с адв. Т. Т., който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В срока п о чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.

Приложено е изпълнително дело № 156/2023 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Червен бряг. С определение №20/08.01.2024 г., съдът е уважил молбата на ищеца от 08.01.2024 г. и е допуснал на основание чл.389 ГПК обезпечение на иска по гр. дело №866/2023 г. по описа на съда, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнително дело №156/2023 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Червен бряг.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е обусловена съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК от изискването претенцията да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание - решение № 295/30.11.2020 г. по гр. дело № 832/2020 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, какъвто е настоящият случай.

По делото не се спори, че ищецът и ответницата са родители на *** И.ва И.а, родена на *** г. С решение № 295/30.11.2020 г. по гр. дело № 832/2020 г., Районен съд-Червен бряг е прекратил сключения между страните брак и е предоставил упражняването на родителските права върху детето на неговата майка *** Ш.-К.а, определил е режим на лични отношения между *** И.ва И.а и бащата, и е осъдил последния да заплаща месечна издръжка на 2 майката в качеството й на законен представител на детето, в размер на 152,50 лева. С решение № 18.12.2023 г. по гр. дело №737/2023 г., Районен съд – Червен бряг на основание чл.59, ал.9 СК, е предоставил упражняването на родителските права над *** И.ва И.а на бащата И. И. К. и е определил режим на лични контакти между детето и неговата майка, осъдил е *** Ш. да заплаща месечна издръжка в размер на 195 лева на детето чрез И. И. К. в качеството му на баща и законен представител на последното.

Издаден е изпълнителен лист №87/02.08.2023 г. по гр, дело №832/2020 г. по описа на Районен съд-Червен бряг, въз основа на който ищецът е осъден да заплати на ответницата дължима издръжка за детето *** И.ва И.а считано от 21.09.2020 г. в размер на 152.50 месечно до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване и е образувано изпълнително дело №156/ 2023 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Червен бряг на основание чл. 426 ГПК и постъпила молба вх. №156/2023 г. от М. Ш..

С определение №20/08.01.2024 г., Районен съд – Червен бряг е допуснал на основание чл.389 ГПК обезпечение на иска по настоящото дело чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнително дело №156/2023 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Червен бряг.

По делото е изготвен социален доклад от 15.11.2023 г., от който се установява, че детето *** И.а живее при своя баща. В доклада е посочено, че въпреки постановеното съдебно решение родителите са дали възможност на *** И.а да прецени при кого желае да живее след развода им и детето е избрало своя баща. Проведени са срещи с *** Ш., която има ново семейство и дете на 3 месеца, в които ответницата е потвърдила горните обстоятелства, но е заявила, че *** И.а не е била лишена от нищо от нейна страна. През месец септември 2023 г., е проведена среща с *** И.а, която е споделила пред органите на ДСП - Червен бряг, че живее при своя баща и желае това да продължи. По делото е приложено удостоверение за промяна на настоящ адрес като от същото е видно, че от 29.07.2010 г. *** И.а е с адрес съвпадащ с този на бащата И. И. К. в гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „***.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите ***, *** и ***, чиито показания съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.

От показанията на *** и *** се установява, че *** И.а живее при своя 3 баща И. И. К., последният я води на училище, пазаруват заедно. *** И.а играе с децата пред блока и изглежда във видимо добро състояние. В показанията си свидетелят ***, който живее на семейни начела с ответницата потвърждава, че още при запознанството си с *** Ш., *** И.а е живеела при баща си, и при майка си, а от три години, от както свидетелят живее с ответницата, детето е при своя баща.

Изслушан по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищецът е заявил в съдебно заседание, че живее заедно със своята дъщеря *** И.а от началото на развода си. Майката не желае да полага грижи за детето. Към настоящия момент *** И.а учи в гр. Плевен, където живее на общежитие и всички разходи се поемат от бащата. Всяка неделя И. И. К. придружава дъщеря си на училище и я прибира всеки петък при него в дома им.

По делото е приложена справка от НАП вх.№ 1076/26.02.2024 г., от която е видно е, че ищецът е с прекъснати здравни права и няма данни за регистрирани трудови договори за периода от 01.09.2020 г. до 22.02.2024 г.

От справка за задгранични пътувания на И. И. К. в периода от 01.09.2020 г. до 01.07.2023 г. се установява, че същият е напуснал Р. България на 09.03.2022 г. и се е върнал в страната на 21.05.2022 г.

Искът по чл. 439 ГПК е процесуален способ за защита на ищеца – длъжник, чрез който той може да установи погасяването на изпълняемото право въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, и преди образуване на изпълнителното дело. В настоящия случай са наведени именно такива твърдения настъпили след постановяване на решението за развод, с което съдът се е произнесъл и относно упражняването на родителските права и издръжката дължаща се за детето от страна на баща му.

Налице е спор за дължимостта на присъдените за детето *** И.ва И.а суми за издръжка считано от месец септември 2020 г. до месец юли 2023 г. по 152.50 лева, за които - ищецът твърди, че не ги дължи, а ответникът ги претендира, снабдявайки се с изпълнителен лист и образувайки изпълнително дело за тях, висящо към момента.

Съгласно чл. 143 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е част от задължението 4 на родителя да се грижи за детето си. Тя е негово законово задължение да предоставя на детето си средства за задоволяване на потребностите му, за физическото и духовното му развитие. Когато детето и родителя т живеят заедно, средствата се предоставят в натура, но когато родителя т не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез другия родител, на когото са предоставени родителските права за упражняване.

В случаите като настоящия, когато след като приключи съдебното дирене относно издръжката, децата са живели с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване и този родител е полагал грижи за децата, включително като е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите им ежедневно, задължението му за издръжка следва да се счита погасено чрез предоставянето й.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства: свидетелски показания, социален доклад, удостоверение за постонянен адрес и др., налагат извод, че през времето на процесния период *** И.ва И.а живее при своя баща И. И. К.. Реалното пребиваване на детето при баща му, което е установено по делото предполага, че именно той е задоволявал неговите нужди и го е издържал.

Съгласно възприетата практика на ВКС по сходни правни спорове, в случаите, когато детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й. Прието е, че е без значение за този извод дали ищецът е имал правно основание да упражнява родителските права, включително чрез постигнато извънсъдебно споразумение, дали са били налице законна причина за прекратяване или изменение на издръжката или друго обстоятелство, при настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението за плащане на издръжка. Да се приеме обратното, би означавало родителят да престира два пъти по едно и също задължение и ответницата да се обогати неоснователно /В този см. Решение № 134 от 25.06.2012 г., по гр. д. № 90/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 225 5 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 6884/2013 г. на ВКС, III г. о. /.

Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, че бащата И. И. К. е осъществявал задължението си за издръжка, чрез престиране на такава в натура, а даването на издръжка в натура съставлява релевантен за изпълнението на дълга по чл. 143 ГПК факт, доколкото цели да избегне възможността родителят да бъде заставен да плати повторно едно и също задължение /Решение № 935/06.04.1966 г. по гражданско дело № 658/1966 г. на ВС/. Изводът, че издръжката е била предоставяна в натура не се опровергава и от останалите представени доказателства.

Съгласно възприетия в Семейния кодекс принцип всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето по арг. чл. 143, ал. 1 СК. Следователно издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, поради което за ищеца в производството не е налице задължение да докаже в условията на пълно и главно доказване, че през процесния период единствено той е полагал грижи за детето. Въпреки това в съдебната практика се е утвърдило разбирането, че отглеждащият родител следва да поеме по-малък дял от издръжката престирана в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразявайки горното съдът приема, че фактът, че *** И.ва И.а живее при своя баща, не води до изключване на задължението на нейната майка М. Ш. да полага грижи за нея, поради което и не е необходимо, за да е изпълнил задължението си за даване на издръжка в натура бащата да докаже, че изцяло той се е грижел за детето, доколкото такова задължение е продължило да съществува и за двамата родители.