Решение № 1484 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1484 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20231100510423 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258- чл.273 от ГПК

Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от „Ню проджектс консулт“ ЕООД срещу решението на Софийския районен съд, 78 състав под № 9475 от 05.06.2023г. , постановено по гр.дело № 3425/2022г. с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск по чл.415,ал.1 от ГПК , с предмет - признаване за установено по отношение на ответника Детска градина № ** „Малкият принц“, че ищецът „Ню проджектс консулт“ ЕООД има вземане за сумата от 1 289,04лв., претендирана като сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и представляваща стойността на доставени на ответника плодове по схема на ДФ „Земеделие“ – „Училищен плод“ за 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. по фактура № **********/30.11.2018г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 60728/2022г. по описа на СРС, 78 състав. Решението се обжалва и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото съобразно изхода на спора.

Въззивникът заявява искане за отмяна на обжалваното решение като недопустимо, незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилен извода на първата инстанция, с който е приета липсата на обогатяване на ответника за негова /на ищеца/ сметка, като трето ползващо се лице по програмата на ДФ „Земеделие“ за доставка на храни. Поддържа,че изрично от негова страна в исковата молба изрично е посочено, че доставката на 1 ответника е извършена по възлагане на ДФ „Земеделие“, но с него няма сключен договор. Счита , че от първата инстанция е дадена неправилна правна квалификация на предявения иск. Поддържа, че в случая доставката на продуктите на ответника не е безвъзмездна, а възмездна и не е заплатена от ДФ „Земеделие“, както следва от Националната стратегия за прилагане на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа в РБ – раздел 7, Мерки за изпълнение 7.1. Твърди, че плодовете и зеленчуците се предоставят безплатно на децата и учениците, като доставката им е осигурена с финансови средства на Европейския съюз и националния бюджет. Въззивникът моли съда да съобрази факта, че не са му предоставени нито средства от Европейския съюз, нито такива от националния бюджет, докато ответникът е получил целеви средства от националния бюджет именно за предоставяне на безплатни продукти на учениците. Въззивникът – ищец твърди, че доставката на ответника по процесната фактура е извършена от него поради допусната грешка, тъй като погрешно е считал, че ответникът е включен в схемата „Училищен плод 2018/2019г. Намира, че неправилно от първата инстанция не е обсъден правно – релевантният факт, че извършената от него доставка е приета от ответника, поради което е налице постигнато съгласие между него и ответника като страни по договор продажба на плодовете, като твърди, че цената в случая е обичайната, която се дължи за този вид продажби, доколкото основната дейност на продавача /ищец/ е свързана с продажба на плодове и зеленчуци. Въззивникът развива доводи за ирелевантност на обстоятелството, че ответникът като страна по договор за продажба с него не е изпълнил задължението си за провеждане на процедура по ЗОП, като се позовава и на нормата на чл.20,ал.5, вр. с ал.4,т.3 от ЗОП. От друга страна въззивникът счита, че ответникът си е спестил разходи за сметка на неговото /на въззивника-ищец/ имущество. Намира, че след като ответникът получава целеви средства от държавния бюджет за осигуряване на плодове на учениците, то ответникът има задължението да заплати доставените му продукти. Ето защо , въззивникът счита, че след като ответникът е получил плодовете без основание, поради грешка, той се е обогатил за негова /на ищеца/ сметка. По отношение на заявеното като евентуално възражение от ответника за давност, въззивникът поддържа, че в случая между него е и ответника не е налице един договор за периодични доставки, а се касае за отделни договори по всяка една от доставките, поради което приложима е общата 5 годишна давност. С изложените мотиви въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде уважен като доказан и основателен.

Въззиваемата страна Детска градина № ** „Малкият принц“ оспорва жалбата като неоснователна по съображения, подробно развити в депозиран в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор. Намира, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че той има качеството на 2 бененефициент по схемата „Училищен плод“ , по която схема задълженото за плащане лице е ДФ „Земеделие“. Счита, че за доставените му от ищеца плодове задължението за плащане е на ДФ „Земеделие“ както правилно е прието и с обжалваното решение, тъй като именно ДФ „Земеделие“ е акредитираната разплащателна агенция в РБ по Националната стратегия за прилагане на схема за предлагане на плодовете, зеленчуците, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата на РБ от учебната 2018/2019г. до учебната 2022/ 2023г. Ответникът поддържа, че по силата на тази Национална стратегия плодовете и зеленчуците, млякото и млечните продукти се предоставят безплатно на децата, а доставките им са финансирани със средства на Европейския съюз и националния бюджет. Въззиваемата страна не претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба,от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първата инстанция, с които е обоснована неоснователността на предявеният положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415,ал.1 от ГПК с правно основание чл.59 от ЗЗД. Действително, с обжалваното решение от първата инстанция не е посочена коректно пълната и точна правна квалификация на предявения иск в диспозитива на съдебния акт.

Посочената от съда при определянето на правната квалификация норма на чл.415,ал.1 от ГПК регламентира редът, по който подлежат на разглеждане установителните искове в хипотезата на издадена заповед за изпълнение срещу която от длъжника е подадено възражение. Приложимата в случая материална норма, от която произтича защитата на претендираното от ищеца право е тази на чл.59 от ЗЗД. Именно тя е посочена в мотивите на съдебния акт и приложена правилно от първата инстанция при разглеждането на съществото на спора по делото. Пропускът от посочването на приложимата материална норма, която дава правната квалификация на предявения иск, в диспозитива на съдебното решение не го опорочава съдебния акт нито обуславя незаконосъобразност на същия, след като правило тази материална норма е разгледана и приложена относно визираните от нея предпоставки и правни последици при разглеждането на спора по същество с целия съдебен акт-мотивите.

3

В конкретният случай с исковата молба ищецът е заявил ясни и изрични твърдения за липса на правоотношение между него и ответника. Твърдението е, че ответникът е получил процесните плодове по схемата „Училищен плод“, но поради неодобрение на процесната фактура с предмет-доставката на тези плодове от ДФ „Земеделие“, ищецът твърди, че именно ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка с цената на доставените и получени плодове. Ето защо , ищецът претендира установяване на вземането му за стойността на процесните плодове като дължимо от ответника на основание чл.59 от ЗЗД с предявеният по реда на чл.422,ал.1,вр.с чл.415,ал.1 от ГПК положителен установителен иск.

При така заявените с исковата молба твърдения настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда като преклудирани, на основание чл.266,ал.1 от ГПК , въведените за пръв път с въззивната жалба твърдения на ищеца за наличие на договор между него и ответника , както и за допусната грешка при доставката в рамките на изпълнението на горепосочената схема „Училищен плод“. Тези твърдения освен , че са заявени извън установените от ГПК преклузивни срокове, противоречат /в частта на твърдяното наличие на договор/ на поддържаните от ищеца отново с жалбата твърдения за неоснователно обогатяване на ответника със стойността на получените плодове.

По предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че същият е неоснователен. В допълнение на мотивите на първата инстанция, с които е обоснована неоснователността на иска и във връзка с доводите, заявени с жалбата, въззивният съд приема следното:

Между страните е отделен като безспорен фактът, че доставката на процесните плодове от ищеца на ответника е по схемата „Училищен плод“ за 2018/2019г. Съгласно приетата и утвърдена Национална стратегия за прилагане на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата в РБ от учебната 2018/2018г. до учебната 2022/2023г., ищецът, който е кандидатствал и е бил одобрен от Държавен фонд „Земеделие“, на основание т.7.5 от тази стратегия, няма правна връзка и правоотношения с бенефициентите , посочени в т.4 на стратегията. Като по отношение на бенефициентите /целевите групи, получатели на плодовете, зеленчуците , млякото и млечните продукти/- в конкретният случай- на плодовете, следва да се уточни, че това дори не е ответната ДГ като юридическо лице по чл.29,ал.1, вр. с чл.2,ал.3 от Закона за предучилищно и училищно образование, а са децата, посещаващи редовно държавни, общински и частни детски градини или държавни , общински и частни училища, съгласно т.4 от горепосочената Национална стратегия.

Правната връзка в конкретният случай , възникнала по реда на Националната стратегия е между ищецът като доставчик, одобрен от компетентния държавен огран /агенция/ и самият държавен орган. Именно и поради това заплащането на доставките е дължимо от Държавен фонд „Земеделие“ при условията, посочени в т.7.6 от Националната стратегия. Националната 4 стратегия е приета и утвърдена на основание чл.23, пар.8 от Регламент 1308/2013 на Европейския парламенти и на Съвета и чл.2 от Регламента за изпълнение № 2017/39. Акредитираната Агенция по тази Национална стратегия, която одобрява изпълнителите по схемата за доставки за срок от 3 години и която извършва разплащанията както със средствата, отпуснати от бюджета на ЕС, /посочени в т.3.1/, така и с тези, отпуснати от националния бюджет и посочени в т.3.1.1 - е Държавен фонд „Земеделие“, съгласно т.7.5 и т.7.7 от Националната стратегия. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай насрещна страна по правоотношението /правната връзка между ищеца, като търговско дружество, одобрено за изпълнител по т.7.5 от Националната стратегия е Държавен фонд „Земеделие“.

Именно като страна по правоотношението Държавен фонд „Земеделие“ дължи възстановяването на разходите /плащане/ на одобрените доставчици при условията на чл.7.6 от Националната стратегия. Получените от ответника плодове , чийто краен получател са бенефициентите - децата, посочени в т.4 от Националната стратегия, не са получили доставката без правно основание.

Полученото от бенефициентите е на валидно правно основание- по силата на Националната стратегия и в изпълнение на задълженията на ищеца по правоотношението между него и ДФ „Земеделие“, възникнало по реда на тази Национална стратегия. Бенефициентите съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗЗД нямат задължения по договора /правоотношението/ между ищеца и ДФ „Земеделие“, тъй като в резултат на този договор за бенефициентите възникват само и единствено права- в случая правото да получат безплатни плодове. Наличието или липсата на основание за отказ на ДФ „Земеделие“ /като акредитирана разплащателна агенция/ за заплащане на извършените от ищеца доставки на ответника не е предмет на настоящото дело. Ищецът разполага с отделен път за защита срещу този отказ във връзка с извършената доставка срещу ДФ „Земеделие“, с който ищецът е в правоотношение.