Определение № 467 от 25.09.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Смолян, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Любен Д. ХаджиИ.ов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500079 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх.№2961/02.08.2024г. от В. Т. Б., В. Т. П., П. С. Г., С. С. В. и М. П. С., чрез пълномощника им адв. Н. М., с която молят на основание чл.248,ал.1 от ГПК да бъде изменено Решение N9129/25.06.2024г. , постановено по В.гр.д.№ 79/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян в частта му за разноските, като бъдат намалени присъдените на въззиваемия разноски в размер на З 580лв. със сумата от 2000 лева. Излагат се доводи, че присъдения на адв.Ш. адвокатски хонорар в размер на З 200лв. за всички инстанции е прекомерно завишен, тъй като същата е дъщеря на ответника, няма значителни разходи по повод пътyванията й от С. до С., тъй като е преспивала и се хранила при родителите си и дори да не съществува разпоредбата на чл.З8,ал.2 3А адв. Ш. би работила безплатно по делото и не би разчитала да получи какъвто и да е било хонорар, след като оказва правна помощ на баща си- ответника И. Ш.. Твърди се още, че адв.

Ш. не е положила прекомерен труд по делото, тъй като от начало до край е поддържала една и съща теза, на база на която ВКС е постановил решението си, основание за отхвърляне на иска. Освен това адв.Ш. е оспорила като прекомерно адвокатското възнаграждение на адв. М. и след като съдът й е присъдил адвокатско възнаграждение в размер, съответен на адвокатското възнаграждение на адв.М., което счита за прекомерно, то моли да бъде намалено присъденото на адв.Ш. адвокатско възнаграждение.

В отговора на молбата, подаден от И. Г. Ш., чрез пълномощника му адв.Е. Ш. се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обстоятелството, че е дъщеря на ответника и не била правела разходи за пътуванията си С. са несъстоятелни и по делото не са претендирани разноски за пътни разходи и престой, каквито разпоредбата на чл.2, ал.8 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения предвижда, че не се включват в адвокатското възнаграждение, в случай на осъществявано процесуално представителство в съдебни и административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е кантората на адвоката. Несъстоятелно е и възражението, че адв.Ш. не е положила прекомерен труд и от начало да край е поддържала една и съща теза, въз основа на която ВКС е постановил своето 1 решение, послужило като основание за отхвърляне на иска. По отношение на предвидените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения относно неоценяемите искове, какъвто е и настоящия негаторен иск, чл.7, ал.4 от Наредбата предвижда адвокатското възнаграждение в минимален размер от 1000 лв. и то за всяка инстанция. По отношение на касационното обжалване в чл.9, ал.2 от Наредбата пък е предвидено, че за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 1200 лв. В настоящия случай е налице и осъществявано процесуално представителство, поради което размера на възнаграждението за касационната инстанция следва да е дори по - висок от 1200 лв.

Присъденото от въззивния съд възнаграждение е следвало да бъде доста по - високо от 3200 лв., като всякакви възражения за прекомерност в случая са неуместни и неоснователни. Полученият от адв.М. хонорар за всички инстанции възлиза на 4200 лева и надхвърля присъдения на адв.Ш. хонорар от 3200 лева, поради което моли да бъде оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските като неоснователна и необоснована.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в молбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че молбата е подадена в срок, от надлежна страна, по реда на чл.248 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения.

С Решение 129/25.06.2024г., постановено по В.гр.д.№ 79/2024г. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и вместо него е отхвърлил предявения от ищците иск с правно основание чл.109 от ЗС и ги е осъдил да заплатят на ответника разноски в общ размер на 3580 лева, от които 80 лева за държавна такса, 300 лева разноски за СТЕ и 3200 лева за адвокатско възнаграждение за адв.Ш. за всички съдебни инстанции ( за първоинстанционното, въззивното и касационното производство и след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС за настоящето въззивно производство, т.е за 4 съдебни инстанции).

Адв. М. като пълномощник на ищците е договорила и получила в брой, с оглед отразеното в договорите за правна помощ и съдействие за първоинстанционното производство -600 лева по Договор за правна защита и съдействие от 27.04.2021г. серия СМ № 0000032742(стр.79) , за въззивната инстанция- 1200 лева по Договор за правна защита и съдействие от 22.04.2022г. серия СМ № 0000034520(стр.43) и Договор за правна защита и съдействие от 28.04.2022г. серия СМ № 0000034519(стр.45) , за касационната инстанция -1100 лева по Договор за правна защита и съдействие от 31.11.2022г. серия СМ № 0000032720(стр.11 по д.№ 4478/2022г. и по Договор за правна защита и съдействие от 29.08.2022г. серия СМ № 035205 стр.117 от дело № 4479/2022г.) и за настоящата въззивна инстанция -1000 лева по Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024г. серия СМ № 038220 (стр.60) или общо за всички съдебни инстанции полученият хонорар от адв.М. е в общ размер на 3900 лева.

В случая следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба № 1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, като нарушаваща забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС - за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. при определяне на отговорността за разноски, като следва да определи 2 възнаграждението при съобразяване конкретно от една страна на правната и фактическа сложност на делото, от друга страна - обема на извършените от адвоката действия - проучване на делата, явяване в открити заседание пред съда и депозиране на писмени становища и пр. и с оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което и насрещната страна да понесе като отговорност за разноски.

При направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна се поставя въпросът дали тази страна е надценила труда на адвоката си, а прекомерно уговореното и заплатено от нея възнаграждение няма връзка с конкретното дело и следва да остане в нейна тежест. Когато страната е заплатила адвокатско възнаграждение за своята защита в същия или в по-висок размер от този на насрещната страна, тя признава, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и на обема извършени от адвоката действия, поради което възражението за прекомерност е неоснователно, в който смисъл е Определение № 2876/05.10.2023г. по ч.гр.д.№ 3121/2023г. на ІV г.о. на ВКС. В случая молителите В. Т. Б., В. Т. П., П. С. Г., С. С. В. и М. П. С. са заплатили на своя адвокат адвокатско възнаграждение в размер на 3900 лева за всички инстанции, поради което неоснователно е възражението им за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което е в размер на 3200 лева.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№2961/02.08.2024г. от В. Т. Б.,В. Т. П., П. С. Г.,С. С. В. и М. П. С., чрез пълномощника им адв. Н. М., за изменение на Решение N9129/25.06.2024г., постановено по В.гр.д.№ 79/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян в частта му за разноските, като бъдат намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 3200 лева със сумата от 2000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3