Акт № 139 от 05.02.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 139

Монтана, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - III състав, в закрито заседание в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

МАРИЯ НИЦОВА

Като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА канд № 20267140600014 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С решение № 197/30.10.2025 г., постановено по АНД № 800/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана е потвърдено Наказателно постановление № 007887 от 16.07.2025 г., издадено от Началник на Териториален отдел (ТО) за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Профи Кредит България“ЕООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], бул. „България“ № 49, [адрес], на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите ЗЗП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл.68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, [ЕИК], чрез юрисконсулт Е. К..

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Навежда доводи за опорочено образуване на административнонаказателното производство, а именно твърди, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и е предявен/връчен на лице без представителна власт, в противоречие с чл. 43, ал. 4–5 ЗАНН, като се оспорва и приложението на специалната разпоредба за връчване по ЗЗП при непроверени трудови/граждански отношения на получателя. Твърди се и нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като актът е съставен при наличие само на един свидетел. Поддържа се още, че АУАН и НП не съдържат ясни и пълни реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, налице е противоречие между фактическото описание и правната квалификация, а наказващият орган не е извършил дължимата проверка по чл. 52, ал. 4 ЗАНН. По същество се твърди, че описаното поведение не съставлява нелоялна (заблуждаваща) търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Включването в С. на информация за възможни разходи при извънсъдебно събиране е в изпълнение на указанията към Приложение № 2 ЗПК (разходи при просрочие) и не означава автоматично начисляване на такси, а отразява потенциални разходи при реално предприети действия. Поддържа се, че възмездяването на такива разходи е допустимо като обезщетение за вреди над законната лихва (чл. 86 ЗЗД), както и че не е доказано поведение, способно да промени съществено икономическото поведение на „средния потребител“, нито са обсъдени елементите на фактическия състав по § 13, т. 23, т. 25 и т. 28 ДР на ЗЗП. Излагат се и оплаквания за недостатъчни мотиви на въззивния съд и липса на всестранна оценка на доказателствата. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което НП да бъде отменено изцяло, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 63д, ал. 3 ЗАНН. Алтернативно, при оставяне в сила на решението – присъждане на разноски под минималния размер поради липса на фактическа и правна сложност.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

От ответникът Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП не е подаден писмен отговор по касационната жалба. Постъпило е писмено становище чрез процесуалния представител на административнонаказващия орган ст. юрк. С. П., с което оспорва касационната жалба като неоснователна, не сочи други доказателства и моли делото да бъде разгледано по същество, като се остави в сила решението по АНД № 800/2025 г. на Районен съд – Монтана, потвърдило НП № 007887/16.07.2025 г. Поддържа, че възраженията на касатора са идентични с релевираните пред първата инстанция и са правилно обсъдени, като въззивният съд е достигнал до законосъобразни изводи въз основа на доказателствата, а касаторът не е представил данни, които да опровергават установеното деяние. Счита, че дружеството – кредитор е предоставило в С. невярна и заблуждаваща информация (включително и в Тарифата), че при забава се дължат такси за извънсъдебно събиране, без да са законово дължими, с което е нарушено основното право на потребителя на вярна и точна преддоговорна информация и е осъществен съставът на нарушението, доказано по несъмнен начин. Излага, че правилно не е приложена маловажност, тъй като са засегнати значими обществени отношения и права на потребителите, включително в контекста на правото на ЕС и режима на потребителския кредит, поради което решението е обосновано и не страда от пороци. Претендира присъждане на разноски в полза на ТО – Монтана при КЗП за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност срещу евентуално претендирани от насрещната страна разноски над минималния размер.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл. 217, ал. 3 АПК във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, въз основа на събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели – служители на КЗП, че на 12.03.2025 г. инспектори при РД на КЗП – Монтана (Р. П. И. и И. А. Л.) са извършили проверка в офис на „Профи Кредит България“ ЕООД в [населено място], [улица], обективирана в Протокол № К-2772060/12.03.2025 г., като преди проверката са изискали от дружеството информация за кредит в размер на 2000 лв. със срок 12 месеца. Представител на дружеството е предоставил два стандартни европейски формуляра (С.) за предоставяне на информация за потребителски кредит – за кредит със и без обезпечение, в които в част IV, т. 4.6 „Разходи, дължими при просрочени плащания“ е отразено, наред с договорената лихва и законната лихва при забава, и че потребителят дължи „други такси съгласно актуалната Тарифа и действащото законодателство“, както и държавни такси и разноски. Установено е още, че по искане на контролните органи е представена Тарифа за таксите (в сила от 16.04.2021 г.), в която също са предвидени такси, определяни като такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава, като в проверените договори за потребителски кредит не се съдържа изрично възпроизвеждане на такава информация за дължимост на тези такси при просрочие. За констатираното при проверката е съставен АУАН № 007887/06.06.2025 г. в отсъствие на представител на дружеството (след отправена покана), като препис от акта е връчен на 11.06.2025 г. на основание чл. 233, ал. 4 ЗЗП на лице, посочено като упълномощено от търговеца – И. А.. Въз основа на АУАН е издадено НП № 007887/16.07.2025 г. от началника на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към КЗП, с което на „Профи Кредит България“ ЕООД е наложена имуществена санкция 2000 лв. на основание чл. 210а ЗЗП за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Р. П. И. (актосъставител), И. А. Л. и Е. Н. Б., като по делото са приети писмени доказателства – констативни протоколи, договори за потребителски кредит, С., Тарифа за таксите, документи за процесуално представителство, както и заповеди за оправомощаване на актосъставителя и административно-наказващия орган.

За да потвърди Наказателно постановление № 007887 от 16.07.2025 г., издадено от Началник на Териториален отдел (ТО) за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“към Комисията за защита на потребителите, от правна страна въззивната инстанция е счела въззивната жалба за неоснователна, като е приела, че АУАН и НП са издадени от материално и функционално компетентни органи, надлежно оправомощени с представените заповеди на председателя на КЗП, както и че са спазени преклузивните срокове по ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Посочено е, че са съобразени императивните процесуални правила относно форма и реквизити по чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН, като описанието на релевантните факти е достатъчно ясно и изчерпателно, налице е съответствие между фактическите констатации в АУАН и възпроизвеждането им в НП, а обвинителната теза е формулирана така, че да гарантира правото на защита. По материалноправните въпроси съдът е приел, че е осъществен съставът на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, доколкото кредиторът предоставя преддоговорна информация чрез два С. и чрез Тарифата за таксите, в които е посочена дължимост на такси за извънсъдебно събиране при забава, без те да са дължими и без да са уредени в сключените договори, което уврежда правата и икономическите интереси на потребителите и правото им на достатъчна информираност при вземане на решение относно кредита. В тази връзка съдът е изложил, че легалните критерии за „нелоялна търговска практика“ са уредени в чл. 68г, ал. 1 ЗЗП (противоречие с добросъвестност и професионална компетентност и промяна/възможност за промяна на съществено икономическото поведение на средния потребител), като е приел, че в случая тези предпоставки са налице. Изрично е посочено и че по договорите е налице качеството „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което са приложими изискванията на закона за потребителския кредит. Районният съд е отказал приложение на чл. 28 ЗАНН, приемайки, че нарушението засяга значими обществени отношения, гарантиращи правата на потребителите, не се отличава с незначителност или липса на вредни последици и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обичайните случаи. Приел е, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 210а ЗЗП, като наложената имуществена санкция от 2000 лв. е в минималния размер, съобразена с критериите на чл. 27, ал. 2 ЗАНН и с обстоятелството, че няма данни за предходни влезли в сила наказателни постановления за същия вид нарушения.

По разбиране на настоящата касационна инстанция решението е правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция установява, че твърденията изложени в касационната жалба касаят административнонаказателното производство по издаване на НП. Същите възражения са подробно обсъдени от въззивния съд, а настоящият състав ги споделя изцяло поради което препраща към мотивите на постановеното въззивно решение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При правилно установена фактическа обстановка районният съд е достигнал до правилен правен извод за законосъобразност на издаденото НП.

Настоящият състав, в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК, не констатира наведени пороци, обуславящи отмяна на въззивното решение. Районният съд е установил релевантните факти въз основа на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е формирал ясни правни изводи по спорните въпроси – компетентност, срокове, форма и реквизити на АУАН/НП, наличие на съставомерно деяние, липса на предпоставки за чл. 28 ЗАНН и законосъобразност на санкцията. Ето защо оплакванията за липса на мотиви и необоснованост не се споделят.

Неоснователно е възражението за незаконосъобразно образуване на производството поради съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. От изложеното в самата жалба е видно, че дружеството е било надлежно поканено за съставяне на акта, но не се е явило. При това положение е приложима хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие не представлява процесуален порок.