Решение № 357 от 23.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20261000500358 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 10.11.2025г по гр.д. № 494/2025г по описа на Софийски окръжен съд Община Пирдоп, БУЛСТАТ 000777216 е осъдена да заплати на Ц. И. Х. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни психически изживявания, претърпени в резултат на причинени телесни увреждания вследствие при инцидент на 07.05.2024 г., настъпил при движение по ляв тротоар на ул.Св. Св. Кирил и Методий в гр. Пирдоп, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от 07.05.2025 г. до окончателното плащане.

Със същото решение е отхвърлен предявения от Ц. И. Х. срещу Община Пирдоп иск за сумата от 20 000лв, представляваща разликата между присъдените 20 000лв за компенсиране на търпени неимуществени вреди до претендираните от 40 000лв, като неоснователен.

Против решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от Община Пирдоп с оплаквания за неправилност. Твърди се, че по делото не са установени предпоставките по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на жалбоподателя- ответник. В тази връзка се поддържа, че не е изяснен по никакъв начин механизма на настъпване на инцидента. Твърди се процесуално нарушение на съда, който съвсем безрезервно възприел показанията на св. Х. - син на ищцата, които съдържали неточности и противоречия, включително с твърдени в исковата молба факти относно мястото на настъпване на въпросния инцидент. Посочва се още, че съдът е разместил доказателствената тежест, приемайки че след като не е установена друга причина за падане от цял ръст, логично това да се е случило след спъване. В 1 тази връзка се твърди, че именно в тежест на ищцата е при пълно и главно доказване да установи, че инцидента е настъпил именно поради лошата пътна настилка, а не този факт да се извежда от липсата на други, които да го изключват, но също не е отчетен приноса на ищцата. Евентуално, ако съдът приеме, че е изпълнен фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, се твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно по размер, и освен това следва да се намали и поради съпричиняване, тъй като ищцата не е провела рехабилитация и с това е увеличила вредите по обем. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и вместо това постановяване на ново по същество.

Насрещната по въззивната жалба страна Ц. И. Х. не е подала отговор на въззивната жалба. Доводи против оплакванията в нея по същество се правят в насрещната въззивна жалба, в която се излагат съображения във връзка с установения механизъм на инцидента, настъпил в причинна връзка с недоброто състояние на пътната настилка, и че настъпилите травми отговарят да са получени по описания начин чрез падане от цял ръст на дясна страна. В подадената в срок насрещна въззивна жалба от ищцата Ц. И. Х. против решението в отхвърлителната му част за разликата над присъдените 20 000лв до дължимите според жалбоподателя 30 000лв, се твърди неправилност с оглед естеството на травмата, търпените неудобства и бъдещите последици.

В срок е постъпил отговор на насрещната жалба от Община Пирдоп, с възражения против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваната му отхвърлителна част.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното решението е валидно и допустимо /чл.269 и сл.ГПК/.

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв, причинени в резултат на противоправно поведение на служители на ответника, който носи гаранционнообезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД. В исковата молба като правопораждащи факти са изтъкнати следните обстоятелства: вреди /увреждания на здравето, описани в исковата молба и търпени болки и неудобства/, настъпили на ул.Св. Св. Кирил и Методий в гр. Пирдоп, които ищцата е получила вследствие на падане от цял ръст заради компрометирана пътна настилка на тротоарен участък– публична общинска собственост, чието поддържане и стопанисване се осъществява от ответната община.

В срока за отговор ответникът Община Пирдоп е оспорила иска по основание с доводи, че не се установява от представените доказателства травмата на ищцата да е получена при посочения механизъм, нито на посоченото място, както и че в този участък тротоарът е бил с компрометирана пътна настилка. Евентуално се поддържа възражение за принос по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на ищцата, която при компрометирана пътна настилка е проявила груба небрежност, движейки се точно по този тротоар и това е довело до настъпване на увреждането. Оспорва се и размера на обезщетението, който се твърди, че е прекомерен и не отговаря на действително търпените вреди, и се поддържа принос по чл.51, ал.2 ЗЗД на друго основание – липса на проведена рехабилитация, с която е увеличен обема на вредите.

Спорни пред първата инстанция са всички факти във връзка с мястото и механизма на настъпване на инцидента. В тази връзка са разпитани двама свидетели Х. и В. Х.- син и внук на ищцата. В показанията на сина й Хр.Х. се съдържат данни за 2 мястото и начина на настъпване на увреждането- на 7 май 2024г в гр.Пирдоп, където работел на гарата в завода Портрейл. С ищцата живеели заедно в *** и той я извикал със себе си в Пирдоп да види внука си, и да си изтегли пенсията, което вместо нея, правели внуците й. Оставил я в близост до училището с уговорката да се видят след час и тя тръгнала към жилището на внука си В.. Когато приключил ангажимента си около 9.00ч, се обадил на майка си да тръгва, за да се срещнат там, където я е оставил.

Като наближил, забелязал, че е излязла от блока и се движи към училището. На около 20-тина метра видял как се спъва и пада, помогнал й да се изправи, първо му казала, че я боли, после почнала да вика. Качил я в колата и откарал в ***, в дома им започнала да плаче от болки, затова се обадил на личния им лекар д-р Б., а после по негова препоръка я довел в Пирогов. Свидетелят не може да посочи имената на улиците, с обяснението, че не живее в Пирдоп. Знае къде се намира жилището на сина му –в близост до училището, но не знае адреса. Там, където паднала майка му, тротоарът и плочките били под всякаква критика - дупки, растителност.

За сходни обстоятелства свидетелства В. Х., който разбрал за инцидента 40мин, след като баба му си тръгнала от тях. Обадил се баща му /св.Х./ и го извикал да помогне. Видял я да плаче от болки, после баща му се обадил на личния лекар, който ги насочил към Пирогов. В болницата била около 7 дни, след което се прибрала в ***.

Около месец била на креват с памперси, баща му се грижел за нея, а той ходел често да помага. След месец се изправила и започнала да се придвижва с проходилка, после с бастун. Към момента вече не изпитвала болки, но била с уплах от инцидента.

От приетата пред първата инстанция медицинска експертиза на в.л. Р.Д. се установява, че в резултат на инцидента ищцата е получила фрактура на трохантерния масив на дясна бедрена кост /в областта на дясна тазобедрена става/ - закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни. Проведено е болнично лечение в УМБАЛСМ Пирогов София, където е извършено кръвно наместване на счупването с интрамедуларен бедрен пирон, блейд и застопоряващ винт дистално, медикаментозна терапия, превръзки, рехабилитация. Изписана е на седми ден с подобрение и препоръки да спазва рехабилитационна програма и да продължи антикоагулантната терапия. Пострадалата се е явила на два контролни прегледа и се е раздвижвала сама.

Приблизително месец била напълно обездвижена, след това започнала да се придвижва с помощни средства. Възстановяването е продължило за период от три месеца без усложнения, няма и сериозни остатъчни последици. Този факт се установява от категоричния извод на вещото лице- медик, че към момента на прегледа пострадалата е имала обичайната за възрастта си походка, без накуцване и без разлика в дължината на долните крайници. Нормално сгъва дясната тазобедрена става и не са установени ограничения в движенията при клякане и сядане. Съдебният експерт е определи като добро нивото на раздвижване, а оплакванията при интензивно натоварване и промени във времето - за характерни при такъв вид травми. Вещото лице – ортопед травматолог посочва, че фрактурата отговаря да е получена при падане от собствен ръст на дясна страна вследствие на спъване в увредена или разбита тротоарна настилка.

Така установените идентични с първата инстанция факти потвърждават и следващите ги правни изводи за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране обективната отговорност на Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че 3 ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът с всички доказателствени средства следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чуждо противоправно и виновно поведение.

По делото се установява, че е ищцата е счупила ръката си при спъване и падане на 07.05.2025г, докато е вървяла по тротоар на улица, която е общинска собственост.

Определението за тротоар, дадено в § 6 от Преходните и заключителни разпореди на Закона за движение по пътищата е: "изградена, оградена ли очертана с пътна маркировка на част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци". Съгласно чл. 30, ал. 4 ат Закона за пътищата задължението за поддържане на тротоарите е на общината. При констатирано неизпълнение, за да се освободи от отговорност, тя трябва да докаже, че е възложила изпълнението му на друг. От това следва, че задължение на общината е да поддържа тротоарите и с непоправяне на повдигнати и разместени плочки, същият не е бил поддържан. Неоснователни са доводите в жалбата, че е останал неизяснен механизма за настъпване на инцидента. В тази връзка е приета медицинска експертиза, която освен вида на настъпилите увреждания, установява и възможността инцидента да е станал по посочения от ищцата начин - падане от цял ръст след спъване в неравност на тротоарен участък. Показанията на разпитаните по делото свидетели също подкрепят посочения механизъм за настъпване на увредите. Обстоятелството, че се намират в родствена връзка с ищцата не е достатъчно, за да ги дискредитира като доказателства, а само изисква по-голяма критичност при тяхната преценка. Показанията на св.Х., освен израз на лични впечатления, са последователни и детайлни и не се опровергават от другите събрани по делото доказателства. В медицинските документи е отразено, че ищцата е постъпила след падане от собствен ръст „най-вероятно спъване“, което заключение, добавено в графа „Консултации“ не е посочено от пострадалата, а от лекаря впоследствие, заради липсата на медицински причини /като замайване, световъртеж и други/. Както правилно е приел първоинстанционният съд, отразеното в медицинската документация, не поставя под съмнение гласните доказателства, а се явява допълнителна индиция в подкрепа на посочения механизъм.