Решение № 3291 от 22.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3291 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330117976 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК от Т. С. срещу Ш.

Н. и Е. В. за установяване правото на собственост на ищеца върху първи етаж на сграда с идентификатор ***** по КК на основание наследство и давностно владение.

Ищецът твърди, че е било образувано производство за делба на имота, което приключило на първа фаза с решение по допускането й между страните, съответно техен праводател. От влизането на решението в сила твърди да е владял имота и по този начин да е придобил по давност идеалните части на ответниците. Поради това твърди да е станал единствено собственик на имота предмет на делбата. Иска се да бъде установено, че е единствен собственик на имота. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Н., с който се оспорва иска. Твърдят, че ищецът е бил държател на имота и не го е придобил по давност. След смъртта на своята майка, той декларирал имота в данъчната служба на общината, като посочил и правата на ответницата. Оспорва се да е било извършено предаване на владението на имота от наследодателката. Оспорва авторството на нотариално заверена молба, приложена към исковата молба. Възразява, че наследодателката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си.

Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В., с който се 1 оспорва иска. Твърдят, че ищецът не е осъществявал владение върху имота и срещу нея не е било манифестирано намерение за своене. Възразява да е предавала владението на имота на ищеца. Позовава се на изпратени до нея съобщения във връзка с изменение на ПУП и удостоверени за данъчна оценка, в което фигурира като собственик.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Производството е образувано по искова молба, с която се претендира, че ищецът е станал единствен собственик на имота поради придобиването на идеалните части на ответниците на основание давностно владение. Претенцията изисква изследването на правото на собственост върху целия имот, за да може от диспозитива на съдебния акт да става ясно дали и съответно каква е настъпилата промяна в правата на страните. В този смисъл Решение № 72 от 9.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2018 г., II г. о. За да се прецени дали упражняваната от ищеца фактическа власт представлява владение, държане или търпими действия следва да бъде разгледани всички обстоятелства свързани с нейното установяване, поддържане и осъществяване от самото придобиване до настоящия момент.

Съгласно представеното удостоверение М. С. и А. Т..С. са сключили граждански брак на ***** г.

На 17.04.1956 г. с решение на Изпълкома на ГНС е отстъпено право на строеж върху парцел *** кв. *** в полза на А. Т. С. и Т. В И на двуетажна жилищна сграда.

Между страните не е спорно, че сградата е била изградена като с договор от ****г. е извършена делба, като първия етаж е поставен в дял на А. С., а вторият етаж в дял на Т. И..

А. Т. С. е починал на *****г. и е оставил за свои наследници съпругата си- М. С.

А. (встъпила в последващ брак) и децата си Т. А. С. и Е. А. В.. Предвид това, че правото на собственост е възникнало в режим на СИО, след нейното прекратяване правата върху имота са били разпределени по следния начин: 4/6 ид.ч. за М. А., 1/6 ид.ч. за Т. С. и 1/6 ид.ч. за Е. В..

С молба от 01.04.1994 г. до началник на II РУ М. А. признава, че ищецът отказва да я допусне до имота. По делото няма данни по какъв начин се е разрешил възникналият към онзи момент спор между нея и сина й.

На 10.07.2000 г. е подадена молба за делба на имота от М.А. и Е. В.. По делото има данни и за предходно производство за делба на имота, което е било спряно в неговата първа фаза и след това е прекратено.

С молба от 05.03.2001 г. М. А. е направила отказ от заведения иск за делба, като 2 с нея прави изрично изявление, че счита имотът за собствен на сина си Т. С..

С решение, влязло в сила на 28.02.2002 г. е допусната делба на процесния имот между М. А.- 4/6 ид.ч., Е. В.- 1/6 ид.ч. и Т. С.- 1/6 ид.ч. Решението е постановено поради изрично желание на ищцата Е. В. за продължаване на производството, като направеното от Т. С. възражение за придобиване на имота по давност е прието за неоснователно.

След стабилизирането на съдебния акт, приключващ първата фаза на делбата, през 2003 г. делото е внесено в архив. Точна дата, когато това се е реализирало не може да бъде посочена поради липсата на данни в тази насока в използваната към онзи момент деловодна програма. Предвид липсата на конкретни доказателства следва да бъде взета предвид последната възможна, а именно 31.12.2003 г.

М. А. е починала на 03.05.2004 г. и съгласно представеното удостоверение е оставила за наследници децата си Ш. З. Н. и Т. А. С..

Съгласно приложеното по делото определение от 26.10.2022 г., на 18.10.2022 г.

Ш. З. Н., като наследник на М. А. е подала молба за продължаване на производството по делба. Самата молба не е приложена по представеното копие на делбеното производство, но нейното съществуване не е оспорено от страните и се потвърждава от предприетите непосредствено след това процесуални действия.

При тези доказателства като собственици на имота се легитимират ищецът Т. С. за 3/6 ид.ч.; ответницата Ш. Н. за 2/6 ид.ч. и ответницата Е. В. за 1/6 ид.ч.

Предвид извода, до който достигна съда за собствеността върху процесния имот, следва да бъде разгледан искът за придобиване на идеалните части на ответниците на основание изтекла придобивна давност. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.

Доколкото е налице висящо производство по съдебна делба, първият въпрос от значение за изхода на делото е през какъв период след влизането на решението по допускане на делбата е възможно да тече придобивна давност. Съдът намира, че евентуалното владение на един от съсобствениците може да бъде зачетено за времето от внасянето на делото в архив, съгласно чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата, до постъпването на искане за продължаване на 3 производството, независимо дали това е молбата за внасяне на определените разноски за СТЕ или изявление обективиращо желанието на някоя от страните делбата да продължи. През останалото време делото е висящо, извършват се процесуални действия във връзка с предмета му, предвид служебното задължение на съда да движи делото до неговото приключване- чл. 7, ал. 1 ГПК, съответно чл. 2, ал. 1 ГПК (отм.), и давността се счита спряна на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Този извод следва и от самата характеристика на придобивната давност, като санкция за едно лице поради допуснатото от него бездействие за защита на правата си.

С оглед на изложеното, придобивна давност може да бъде зачетена от 31.12.2003 г., когато производството по съдебна делба с категоричност е било внесено в архив, до 18.10.2022 г., когато е постъпила молба за неговото продължаване. Самото определението за изваждане на делото от архив няма правно значение за спирането на давностния срок, защото то единствено обективира изпълнение на задълженията на съда. Моментът на това изпълнение не може да засяга правата на страните. След постъпването на молбата от 18.10.2022 г. давността спра да тече, докато продължава развитието на производството- чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.

Предвид горното, придобивана давност може да бъде взета предвид за времето от 31.12.2003 г. до 18.10.2022 г. За това време е изтекъл 10-годишен период съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, през който (след смъртта на М. А.) единствено ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота, поради което е необходимо да се изследва дали е налице владение по отношение на идеалните части на останалите съсобственици.

Отношенията възникнали във връзка с имота, следва да бъдат преценени въз основа на правилата на съсобствеността възникнала при условията на наследяване, доколкото с категоричност се установява, че правата на всички страни са придобити по този ред.

С ТР № 1/06.08.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници и е правно основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече от едно лица, които са приели наследството между тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследниците, които упражняват фактическата власт върху опредЕ. наследствена вещ имат качеството държатели на правата на останалите сънаследници. За да започне в тяхна полза да тече придобивна давност е 4 необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл Решение № 270/20.05.2010 г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС II г. о. Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, I г. о., Решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о. и Решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о.

При преценка приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се имат предвид и останалите разясненията дадени с ТР 1/2012 от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно които само обективното съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба за вътрешните отношение между съпритежателите, не може да обоснове извод за оборването й. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.

Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

В случая следва да бъда разгледан целия период на фактическа власт, защото едно евентуално противопоставяне на намерението за своене на ищеца би обосновало владение на имотите, независимо от това кога е извършено. То не губи действието си дори след постановяване на решението по първата фаза на делбата, защото това производство единствено преклудира възможността да бъдат зачетени определени периоди, както бе посочено по-горе. Ако обаче ищецът в един момент е установил владени върху имота (включително преди или по време на първата фаза на делбата), след влизане на решението по допускане на делбата в сила и внасяне на делото в архив, той би продължил да упражнява владение. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.

При изяснената по-горе фактическа обстановка са възможни две хипотези, при които ответникът да придобие правата на другите съсобственици върху имота- чрез осъществено още приживе на наследодателите предаване на владението върху имота или чрез обръщане на държането във владение след смъртта на наследодателите.