Определение № 182 от 17.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. София, 17.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20231110213168 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН

Образувано е по искане на процесуалния представител на жалбоподателя за допълване на постановеното съдебно решение, в частта за разноските.

Наказващият орган не взема становище.

Налице е влязъл в сила първоинстанционен съдебен акт по същество, който е в полза на жалбоподателя, а също така – доказателства за извършени деловодни разноски, както и изрична претенция за присъждането им.

Искането е частично основателно.

При произнасянето си по същество, съдебният състав е счел за основателно направеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност, направено от страна на наказващия орган, редуцирайки претендираната от жалбоподателя сума. При произнасянето, обаче, не е отчетено, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС (фактура от л. 38), в който смисъл и определеният от съда размер на възнаграждението по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1.09.07.2004 г. на ВАдвС следва да бъде увеличен с размера на данъчната ставка, предвид разпоредбата на § 2а от ДР на същата.

По повод цитираната от защитата практика, същата касае произнасяния на касационни инстанции на други съдебни райони и без да проявява неуважение към същата, съдът не я намира за обвързваща.

По повод изложените доводи за дължимост на два отделни адвокатски хонорара, същите не биха могли да бъдат споделени. На жалбоподателя са наложени две санкции („глоба“ и „лишаване от правоуправление“), но за едно и също твърдяно нарушение – такова по чл. 140, ал. 1 ЗДП. В този смисъл и защитата срещу повдигнатото административно обвинение има консолидиран характер и се дължи само еднократно възнаграждение, на база - наложената глоба, имаща конкретно цифрови параметри, в контекста на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 (доведена до край, диаметралната теза би отворила широко врати за неоснователно обогатяване, в ущърб на насрещната страна).

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1.09.07.2004 г. визира лимитативно изброени случаи – на наложена глоба, имуществена санкция и/или имуществено обезщетение и разширителното й тълкуване, в исканата от жалбоподателя насока (да обхваща и случаите на кумулативно наложено лишаване от правоуправление) не почива на ясно и недвусмислено изразената воля на нормотвореца. В допълнение, превратно се тълкува разпоредбата на чл. 18, ал. 4 1 от Наредбата, доколкото същата има подчертано субсидиарен характер – „извън случаите по ал. 2“, т. е. когато наложеното наказание или друга форма на негативен за защитаваното лице ефект е различно от глоба, имуществена санкция или имуществено обезщетение (в контекста на силно дискусионните цифрови параметри на чл. 45, ал. 1 ЗАНН), докато с случая лишаването от правоуправление е само кумулативна санкция, т. е. за която отделно възнаграждение, на цитираното поредно основание, не се дължи.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение, в частта за разноските, на Решение от 16.10.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 13168/2023 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените в полза на жалбоподателя разноски от 400 на 480 лева.

Определението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2