Решение № 2111 от 25.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 25.11.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Татяна Щерева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 723 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове, както следва:

1) главни искове с правна квалификация чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, 2) евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ и чл. 71 ТЗ.

Ищецът - Д.А., твърди, че е едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Л.т.” ЕАД, като притежава всички издадени от него 50 000 акции на приносител. Посочва, че по подадено заявление с вх. № 20180327121251, на 10.04.2018 г. в търговския регистър по партидата на „Л.т.” ЕАД са вписани следните обстоятелства, които не са възникнали, т.е. са несъществуващи такива, а именно: 1) заличаване на Д.А. като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и вписване на лицето Д.В.като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД ; 2) заличаване на Д.А. като член на Съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД; 3) заличаване на Д.А. като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД; 4) промяна на адреса на управление на дружеството; 5) обявяване на нов устав на „Л.т.” ЕАД. Ищецът твърди, че така вписаните в търговския регистър обстоятелства се основават на следните решения, които са взети от едноличния собственик на капитала на ответното дружество на 26.03.2018 г.: 1) решение за освобождаване на Д.А. като член на съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД и за избор на негово място за член на съвета на директорите на „Л.М.” ЕООД; 2) решение за промяна на адреса на управление на дружеството „Л.т.” ЕАД; 3) решение за приемане на нов устав на „Л.т.” ЕАД, както и на решение на Съвета на директорите, прието на 19.03.2018 г. за освобождаване на Д.А. като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД.

Ищецът посочва, че никога не е прехвърлял притежаВ.те от него акции на лицето Д.В., като последното не ги е придобило и по друг начин, поради което то никога не е притежавало качеството едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и не е имало правото да приема в такова качество решенията от 26.03.2018 г., въз основа на които в търговския регистър са вписани описаните обстоятелства. С оглед на това счита, че всички обстоятелства, които са вписани в търговския регистър на 10.04.2018 г. по партидата на „Л.т.” ЕАД, не са се осъществили и моли съдът да признае за установено, че в търговския регистър по партидата на ответното дружество са вписани тези несъществуващи обстоятелства.

Ищецът заявява, че не е спазена предвидената в чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от устава процедура за свикване на заседанието на Съвета на директорите, проведено на 19.03.2018 г., на което е взето решение за освобождаване на Д.А. като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД – заседанието не е свикано от изпълнителния директор и председател на Съвета на директорите, който е единственият оправомощен да стори това орган; за заседанието не са уведомени всички членове на Съвета на Директорите, какъвто е бил и самия ищец; заседанието е проведено, без да е бил налице необходимия кворум за това. Това прави взетото от Съвета на директорите на ответното дружество на 19.03.2018 г. решение незаконосъобразно.

Ищецът сочи, че решенията на едноличния собственик на капитала от 26.03.2018 г., от които са настъпили описаните обстоятелства, които са вписани в търговския регистър по партидата на „Л.т.” ЕАД, са приети при нарушаване на изискВ.ята, предвидени в устава за свикване на заседания на върховния орган на дружеството - поканата за свикване не е съдържала предвидените в чл. 223, ал. 4 ТЗ реквизити, както и не са предоставени всички писмени материали, свързани с дневния ред на заседанието съгласно изискването на чл. 224 ТЗ. Това прави взетите от върховния орган на ответното дружество на 26.03.2018 г. решения незаконосъобразни.

Поради изложеното и ако съдът отхвърли исковете за установяване несъществуване на вписаните в търговския регистър обстоятелства, ищецът моли да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни описаните решения на едноличния собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД, приети на 26.03.2018 г., както и решението на Съвета на директорите на „Л.т.” ЕАД, прието на 19.03.2018 г. за освобождаване на Д.А. като изпълнителен директор и представляващ „Л.т.” ЕАД. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - „Л.т.” ЕАД, оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не е акционер в „Л.т.” ЕАД към датата, на която са приети оспорените решения на Съвета на директорите и на едноличния собственик на капитала на ответното дружество. Заявява, че представеното временно удостоверение, с което той се легитимира като такъв е нищожно, тъй като не съдържа задължителни реквизити, предвидени в чл. 183, ал.

1, т. 5, т. 6 и т. 7 ТЗ. Посочва, че от ответното дружество са издадени акции на приносител, материализирани в купюра № 1/

24.11.2016 г. с дата на емисията 24.11.2016 г. за всички 50 000 броя акции, представляващи 100 % от капитала, която купюра замества изцяло предходно издаденото на ищеца временно удостоверение, което от този момент не може да го легитимира като акционер. Твърди, че към 26.03.2018 г. единствен акционер в „Л.т.” ЕАД е лицето Д.В.. Ответникът сочи, че заседанието на Съвета на директорите, на което е взето оспореното решение, е редовно свикано. Заявява, че ищецът е знаел за това, че заседанието е свикано, но е отказал да получи поканата за това и да общува с членовете на Съвета на директорите на ответното дружество. Твърди, че решенията на едноличния собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД са законосъобразно приети, като те са включени в дневния ред, посочен в поканата за свикване на заседанието на върховния орган на дружеството, обявена в търговския регистър. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главните искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени установителни искове с правна квалификация чл.

29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, с които се иска съдът да признае за установено, че в търговския регистър по партидата на „Л.т.” ЕАД са вписани няколко отделни несъществуващи обстоятелства.

В чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. С Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д.

№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания, които настоящият съдебен състав трябва да съобрази при определяне на това какво представлява „несъществуващо обстоятелство“, респективно „несъществуване на вписано обстоятелство“ каквато е терминологията използвана в чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. В тълкувателното решение е посочено, че понятието „несъществуващо обстоятелство” е въведено в закона само по отношение на подлежащите на вписване такива, като вписване на такова обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.

Първите от обстоятелствата, които ищецът твърди, че са вписани в търговския регистър, без да са валидно възникнали, са тези по заличаване на Д.А. като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и вписване на лицето Д.В.като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД.

При извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партида на ответното търговското дружество се установява, че на 10.04.2018 г. е вписано заличаване на лицето Д.А. като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и вписване на негово място на лицето Д.В.като едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД. Заличаването съответно вписването на тези обстоятелства е извършено с № 20180410112051. Следователно по делото е доказано, че посочените в исковата молба обстоятелства действително са вписани в търговския регистър. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали от представените в производството доказателства се установява, че тeзи обстоятелства са възикнали към датата на която е извършено тяхното вписване с акт на длъжностното лице по регистрация.

За да се направи извод, че лицето Д.А. е загубило качеството едноличен собственик на капитала на „Л.т.” ЕАД и че това качество е придобито от лицето Д.В., трябва да се установи в производството, че всички акции от капитала на това търговско дружество са придобити от последния.

Ответното дружество твърди, че към 28.06.2017 г. капиталът му е разделен на 50 000 броя акции на приносител, които са прехвърлени от Д.А., който е лицето, което ги е записало при учредяването на дружеството, на търговско дружество, което е регистрирано в Хърватия – „Л.Т.“ Д.О.О., чийто едноличен собственик е физическото лице Д.В.. Впоследствие в началото на месец юли 2017 г. е извършено ново прехвърляне на всички акции от капитала на „Л.т.” ЕАД от хърватското дружество в полза на Д.В..

Прехвърлянето на собствеността върху акцията, като вид ценна книга, се осъществява в резултат от сложен фактически състав, който включва два елемента. Първият от тях е сключен облигационен договор, по който прехвърлителят и преобретателя постигат съгласие за разпореждане с правото на собственост върху акцията в полза на последния, който договор може да бъде различен по вид, например договор за продажба, договор за дарение и др., като той произвежда облигационно действие от момента на постигане на съгласие между страните по основните елементи от неговото съдържание, но неговият транслативен ефект е отложен във времето до осъществяване на втория елемент от фактическия състав на разпореждането с акции. Той следва по време сключването на договора и представлява осъществяване на предвидения в закон конкретен способ за прехвърляне на съответния вид акция, който се осъществява или чрез извършване на фактическо действие предаване на акциите, или чрез извършване на едностранна формална правна сделка джиро /чл.

185, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 187, ал. 2 ТЗ/.

При извършена служебна проверка на вписаните в търговския регистър по партидата на „Л.т.” ЕАД обстоятелства и обявени актове се установява, че както към момента на учредяване на дружеството, така и към 28.06.2017 г., когато се сочи че е извършено разпореждане с акции, капиталът на ответното акционерно дружество е разделен на 50 000 броя налични акции на приносител, което действащият към този момент закон позволява съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ТЗ в редакцията й преди изменението с ДВ. бр. 88 от 23.10.2018 г., съгласно която акциите могат да бъдат поименни и на приносител. От вписаните в търговския регистър обстоятелства се установява и това, че при учредяването на дружеството „Л.т.” ЕАД всички акции от капитала му са записани от едно физическо лице, което е ищецът Д.А., който е вписан като едноличен собственик на капитала.

Ответникът твърди, че прехвърлянето на собствеността върху придобитите от ищеца при учредяване на дружеството акции, представляващи 100 % от капитала му, в полза на трето лице е станало на 28.06.2017 г. в изпълнение на договор за поръчка, сключен между Д.В., в качеството му на доверител, и Д.А., в качеството му на довереник, с който доверителят е възложил на довереника да извърши от свое име, но за сметка на довереника, правни действия по придобиване на правото на собственост върху акциите, представляващи 100 % от капитала на дружество, което ще бъде учредено по законите на Република България - „Л.т.” ЕАД, както и да сключи с трето, посочено от довереника лице, сделка, с която да прехвърли безвъзмездно собствеността върху така придобитите акции.

В случая при анализ на твърденията на ответника за основните задължения на страните, които са възникнали по сключената мандатна сделка, трябва да се приеме, че от една страна, тя има белезите на особен вид договор за поръчка, уреден в чл. 292, ал. 2 ЗЗД, при който довереникът при извършването на възложеното му правно действие действа от свое име, а не от името на доверителя и като негов представител. Това е така, доколкото се посочва, че на довереника Д.А. е възложено да извърши от свое име, но за сметка на доверителя Д.В.правни действия по учредяване на нов правен субект – търговско дружество и записване при учредяването му на всички акции от капитала на това дружество. От друга страна, при съобразяване на твърденията на ответника за предмета на договора, който е сключен между Д.А. и Д.В., е видно, че той има белези и на комисионен договор, тъй като се сочи, че на довереника е възложено да сключи от свое име, за сметка на доверителя и конкретна правна сделка с трето лице, която да има за предмет прехвърляне на правото на собственост върху придобитите при учредяване на търговското дружество акции от неговия капитал /изпълнителната сделка/.