Решение № 104 от 30.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Дупница, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20261510200156 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

,,ЕКО ПАЗАРИ“ ЕООД с ЕИК 200313940 със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ул. ,,Кракра“ № 24, представлявано от управителя К. К. Б., със съдебен адрес: гр.

Перник, ул. ,,Черешово топче“ № 2, офис 12, А. К. С. обжалва електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506367978, издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.

179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание ,,имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван в срок, като в жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност, издаден в противоречие на материалноправните норми, необоснован – приетите в него за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, поради което се иска неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, не се представлява. Депозирано е становище от процесуалния представител адв. С. от АК - Перник, с което поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения фиш като незаконосъобразен. Излага допълнителни аргументи, че така наложеното наказание – имуществена санкция и определената за заплащане компенсаторна такса, не се определят от размера на дължимата неплатена такса за изминато разстояние, а са с фиксиран размер, което е недопустимо с оглед възприетия в европейското законодателство принцип на съразмерност. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в съдебно заседание. С писмено становище по делото процесуалният представител юрисконсулт Р. изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли съдът да потвърди обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и 1 доказателствени средства, намира за установено следното:

Н а 24.05.2023 г. в 09:41 часа е установено нарушение

№

FС6C539D56D47440E053021F160A9FFA с ППС Влекач ДАФ ФТ ХФ 105.460Т с регистрационен номер ******, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, с общ брой оси 5 с обща техническа допустима максимална маса на състава 40000 в община Дупница, за движение по път А-3 км 52+049, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 20332, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 52+049. След направена справка за собствеността на превозното средство било установено, че същото принадлежи на ,,ЕКО ПАЗАРИ“ ЕООД с ЕИК 200313940 със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.

,,Кракра“ № 24, представлявано от управителя К. К. Б..

Поради това на жалбоподателя – юридическо лице бил съставен процесния електронен фиш с № 8506367978, с който му било наложено административно наказание ,,имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Представено е становище от отдел ,,Управление на информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление, видно от което дължимата сума за сегмент 1333910894 е 0.31 евро/0.60 лв., има получена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението. Декларираната категория в тол декларацията е за ППС с техническа допустима максимална маса над 12 тона с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства е над 12 тона с 5 оси. Декларираната категория е по-малка от заснетата.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства, представени от страните, служебно изисканите от съда, всички подробно описани и приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на информацията обективирана в приложения и изготвен от техническото средство снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че оспорения ЕФ е издаден от компетентен административен орган/структура, на основание чл. 10, ал. 10 ЗП. Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ, който формално съдържа всички необходими реквизити предвидени в закона. Посочени са датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, неговия собственик, описано е нарушението и нарушената законова разпоредба.

Разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност. Указано е, че с плащането на компенсаторна такса в предвидения срок електронният фиш ще бъде анулиран, както и че задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено. Разяснен е и срокът и начините за доброволното й заплащане. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че не са 2 допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на издаване на обжалвания ЕФ.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси: т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“; т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“ Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. Няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС.

От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от обективна страна, че на посочените по-горе дата, час и път, процесното ППС е било управлявано в указаната посока, като за същото частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, доколкото за посоченото ППС за датата и часа на нарушението има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Представеният и приложен по делото доказателствен материал установява по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното ЮЛ нарушение. Именно затова е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил предвиденото с чл. 102, ал. 2 ЗДвП задължение да не допуска движението на собственото му пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за това ППС предварително не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Наложената с електронния фиш имуществена санкция е определена в съответствие с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, според който ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева.

Съдът намира, че в случая е налице основание за отмяна на атакувания ЕФ, издаден при неправилно приложение на материалния заккон, при несъобразяване на Общностното право, предвид това, че не е спазен принципа за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз.

Наложеното наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение като съобразява в тази връзка изцяло Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която 3 предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на “компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Поради това и обжалвания ЕФ следва да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски възниква само за жалбоподателя. Представени са доказателства относно размера, датата и начина на заплащането на претендираното възнаграждение в полза на упълномощения адвокат. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и размера на претендираните разноски, съдът намира, че Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ, със седалище в гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от Председателя на УС, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 281.00 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № 8506367978 издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на ,,ЕКО ПАЗАРИ“ ЕООД с ЕИК 200313940 със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ул. ,,Кракра“ № 24, със законен представител К. К. Б., на основание чл. 187а, ал. 2, т.

3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание ,,имуществена санкция“ в размер на 1278.23 евро / 2 500.00 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.