Решение № 350 от 28.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20211000503671 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 06.07.2021 г. по гр.д. № 3010/2018 г. на СГС, I-13 състав са отхвърлени предявените от Н. Т. И. против Н. С. Г. главни искове за прогласяване на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за нищожни договори за покупко-продажба - самостоятелен обект (жилище) - сграда с идентификатор ***, построена в имот находящ се в гр. София, ул. „***“ № * с 1/6 идеална част от дворно място - поземлен имот с идентификатор *** и апартамент № 36, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх.

Б, ет. 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, обективирани в нотариален акт № 28, т. I, рег. № 806, дело № 28/11.08.2017 г. на нотариус Л. А., рег. № *** на НК, район на действие СРС и нотариален акт № 29. том I. per. № 825. дело № 29/16.08.2017 год. на нотариус Л. А., поради противоречие с добрите нрави и евентуални искове с правно основание чл. 33 и чл. 87, ал. 3 ЗЗД за унищожаемост на горните сделки като сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия и за развалянето им поради неизпълнение, като неоснователни. С решение от 09.06.2023 г. СГС е допълнил на основание чл. 250, ал. 1 ГПК решението си от 06.07.2021 г., като е отхвърлил предявените от Н. Т. И. против Н. С. Г. искове с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на договори за покупко-продажба на недвижими имоти: самостоятелен обект /жилище/ в сграда с идентификатор ***, построена в имот, находящ се в гр. София, ул. *** № * с 1 /6 идеална част от дворно място;

1 поземлен имот с идентификатор *** и апартамент № 36, находящи се в гр. София, ж. к. ***, блок ***, вх. Б, ет. 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, обективизирани в нотариален акт № 28, том I, peг. № 806, дело № 28/11.08.2017 г. на нотариус Л. А., район на действие СРС и нотариален акт № 29. том I, peг. № 825, дело № 29/16.08.2017 г. на нотариус Л. А., район на действие СРС като привидни, прикриващи дарение.

Посочените решения са обжалвани изцяло от ищеца Н. Т. И., действащ чрез процесуалния си представител. Във първоначалната въззивна жалба се излагат подробни съображения, че решението от 06.07.2021 г. е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд е изложил частично фактическата обстановка и не кредитирал и не коментирал част от събраните по делото писмени доказателства. Освен това съдът неправилно приел, че не е предявен иск за нищожност на процесните договори като привидни, прикриващи дарение. Неправилно били интерпретирани показанията на свидетеля М. Б.. Неправилно съдът приемал, че не е налице нищожност поради противоречие с добите нрави, макар продажната цена да била твърде ниска, 10 пъти под данъчната оценка и 30 пъти под пазарната цена. Поддържа се, че нееквивалентността в престациите води до нарушаване на добрите нрави, като приетото от съда в противен смсисъл противоречало на закона и съдебната практика. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени предявени искове за обявяване недействителност на двата процесни договора поради накърняване добрите направи, поради симулация, прикриваща дарение, като сключени при явно неизгодни условия и на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение на договора за изплащане на съответната престация. Прави се искане въззивният съд да присъди сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

Решението от 09.06.2023 г. на СГС, постановено по реда на чл. 250, ал.

1 ГПК, също е обжалвано от Н. Т. И., действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба от 17.07.2023 г. се излагат съображения за неправилност на решението от 09.06.2023 г. на СГС. Моли се да бъде отменено решението, като въззивният съд прогласи за нищожни като привидни процесните договори за покупко-продажба на недвижими имоти.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - Н. С. Г., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирала отговори на въззивните жалби. В тях се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивните жалби. Съответно сочат се доводи в подкрепа на законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Моли се решението от 06.07.2021 г. да бъде потвърдено, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно 2 легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Със свое определение от 21.03.2023 г. въззвиният съд е приел, че правилната правна квалификация на един от предявени искове за прогласяване на нищожността на процесните договори за покупко-продажба е не чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - нищожност поради противоречие с добрите нрави, а чл. 40 ЗЗД - недействителност поради действия на упълномощения във вреда на представлявания. В тази насока е извършено разпределение на доказателствената тежест, като на ищеца в първоинстанционното производство е указано, че по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД - за недействителност на процесните два договора поради действия на упълномощения от продавача във вреда на представлявания, следва да докаже, че договорите са сключени от упълномощено лице, че това упълномощено лице е действало във вреда на представлявания продавач, (че същият е увреден или реално може да бъде увреден), както и че упълномощеният и този, с когото е договарял са се споразумели във вреда на представлявания продавач (и двамата са действали недобросъвестно, като са знаели за увредата).

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно съединени искове, подадени от Н. Т. И. срещу А. А. М., с правно основание съответно чл. 40 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД, чл. 33, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за прогласяване на недействителност на процесните два договора за покупко-продажба, сключени на 11.08.2017 г. и 16.08.2017 г., поради действия на упълномощения от продавача във вреда на представлявания, за обявяването за симулативни като прикриващи договори за дарения, за унищожаването им като сключени поради крайна нужда и явно неизгодни условия и за развалянето поради виновното неизпълнение на купувача да заплати продажната цена. Тъй като ищцецът не е посочил точно кои от предявените искове желае да бъде разгледан като главен, а предвид естеството на исковете е изключена възможността на кумулативното им обективно съединяване, то въззивният съд ще разгледа като главен предявеният иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, а като евентуално предявени следващите искове съответно с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, чл. 33, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.

2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на 3 релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

От приетите в първоинстанционното и въззивното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно е от приетите като доказателства в първоинстанционното производство – решения на ТЕЛК и НЕЛК на лицето Т. Н. И. за периода от 2001 г. до 2017 г. (намиращи се на л. 101 – л. 118), че приживе И. е страдал от флебит и тромбофлебит (варикозни вени на долните крайници), за което му е била призната трайно намалена работоспособност над 50 %.

От удостоверение, издадено на 14.12.2016 г. ТП на НОИ – София град, се установява, че на Т. Н. И. е била отпусната безсрочна лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като нейният размер към м. декември 2016 г. е 268.27 лева.

Видно е от приетите като доказателства в първоинстанционното производство медицински документи – лист за преглед на пациент, консултация, протокол от рентгеново изследване и лабораторни изследвания (намиращи се на л. 96 – л. 100), че на 13.07.2017 г. на Т. Н. И. са извършени ЕКГ, рентген на бял дроб и сърце, както и консултация със съдов хирург.

Анамнезата на пациента е, че от дълги години е с постфребитен синдром на двете подбедрици и захарен диабет. Обективното състояние на пациента е било следното: двата крака с отоци по типа на лимфедем, мехури и рани със секрет; запазени периферни пулсации; УЗД – проходими дълбоки и повърхностни вени, рефлукс пред клапите на дълбоките вени. След прегледа и изследвания на Т. Н. И. е предписана съответна терапия.

Видно е от удостоверение, издадено от управителя на „7 ИМОТИ“ ЕООД на 13.02.2020 г., че на агенцията е било възложено от Т. Н. И. в средата на 2017 г. да обяви за продажба имота му с идентификатор ***, находящ се в гр. София, Столична община, район Подуяне, на улица „***“ № *, в партерния етаж на двуетажната масивна сграда, със застроена площ около 37 кв. метра, ведно с 1/6 идеална част от дворното място, за цена от 21 000 евро.

С пълномощно от 31.07.2017 г., чието съдържание и подпис е нотариално заверен на същата дата със заверки съответно №756 и №757 от нотариус Л. А., peг. № *** на НК, район на действие СРС, Т. Н. И. е упълномощил А. Н. А. да го представлява пред съответния нотариус, като продаде от негово име и за негова сметка на Н. С. Г. неговия собствен апартамент № 36, подробно индивидуализиран в пълномощното, за сума не по-голяма от 5 000 лева, като изрази съгласие за продажбата вместо него и да подписва нотариалния акт. С посоченото пълномощно във връзка с продажбата са предоставени права на А. Н. А. да представлява Т. Н. И. пред всички институции, като подписва от негово име всички необходими книжа, да получава всички необходими документи, да заплаща необходимите данъци и такси, и да преупълномощава и трети лица с учредените права или част по 4 тях по нейна преценка. Посочено е, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на упълномощеното лице.

С пълномощно от 31.07.2017 г., чието съдържание и подпис е нотариално заверен на същата дата със заверки съответно №758 и №759 от нотариус Л. А., peг. № *** на НК, район на действие СРС, Т. Н. И. е упълномощил А. Н. А. да го представлява пред съответния нотариус, като продаде от негово име на когото намери за добре и при цена и условия, каквито намери за добре, следния собствен негов имот - жилище с идентификатор ***, находящо се в гр. София, Столична община, район Подуяне, на улица „***“ № *, в партерния етаж на двуетажната масивна сграда, със застроена площ около 37 кв. метра, ведно с 1/6 идеална част от дворното място, върху което сградата е построена, с идентификатор

***, подробно индивидуализирани в пълномощното, като изрази съгласие за продажбата вместо него и да подписва нотариалния акт. С посоченото пълномощно във връзка с продажбата са предоставени следните права на А. Н. А. да представлява Т. Н.

И.: да води преговори за продажбата, да подписва предварителни договори, да получава съответното капаро, да открива на негово име и за негова сметка банкови сметки в която банка намери за добре, да изрази съгласие за превод на цената по негова сметка, която намери за добре, да внася и тегли неограничено суми в левове или друга валута от банковите му сметки, да го представлява пред всички институции, като подписва от негово име всички необходими книжа, да получава всички необходими документи, да заплаща необходимите данъци и такси, и да преупълномощава и трети лица с учредените права или част по тях по нейна преценка. Посочено е, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на упълномощеното лице.