Решение № 49 от 21.03.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Сливница, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. В. Р., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Б. Г., срещу Наказателно постановление № 8901 от 25.09.2024 г., издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „П.И.“ – гр. С., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за това, че на 30.08.2024 г., в 10.00 часа, на път I-8, км 39+700, на разклона за с. Хераково в посока гр. Сливница – гр. С., е управлявал и извършвал превоз на товар (чакъл) с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „ДАФ“, рег. № ***, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/ (5 м), е установено, че при измерено разстояние между осите 1,40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26,270 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 7,270 т.

– нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се сочи, че не е налице твърдяното от АНО „специално ползване на пътищата“ по смисъла на чл. 8, ал. 1 ДР ЗП, за което е необходимо разрешение, тъй като жалбоподателят не е ползвал своето ППС и не е участвал в нито една от посочените в разпоредбата дейности, поради което и неговото придвижване не е било в условията на специално ползване на пътищата, в каквато хипотеза законодателят регламентира контрол за наличието на такова разрешение по чл. 18 ЗП, а не по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Сочи се, че в случая, от съдържанието на наказателното постановление, се установява обстоятелството, че водачът на пътното превозно средство е превозвал тежък и извънгабаритен товар, без да има съответното разрешително за това. С други думи, административнонаказателната 1 отговорност е била ангажирана за превозване на тежък и извънгабаритен товар, без съответното разрешително за това, но не за „управляване на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството” – чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Поддържа се, че разрешителното, което се изисква по чл. 26 ЗП е различно от разрешителните, които се издават по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, във връзка с разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътно превозни средства. Сочи се, че съгласно § 2 от Наредбата специалното ползване на пътищата, чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 139 ЗДвП.

В процесния случай обаче, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не била ангажирана за превозването на тежък или извънгабаритен товар, в условията на специално ползване на пътищата (§ 1,, т. 8 ДР ЗП), а за превозване на тежък и извънгабаритен товар, без съответното разрешително за това. С оглед на това, административнонаказателно отговорни по чл. 53, ал. 1. т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП били физическите лица, осъществяващи транспортната дейност, в качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физическите лица, водачи на пътното превозно средство. Именно регистрираните превозвачи – търговци, имат задължението (чл.

15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г.) да се снабдят със съответното разрешение за извършване на превоз в случите по чл. 26 ЗП, като подадат заявление по образец – приложение № 4. С оглед на това се твърди, че деянието, за което на жалбоподателя е наложена глобата, е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна, по отношение състав на нарушението по чл. 53, ал. l, т. 2, предл. първо, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“ ЗП. Сочи се, че във случая са били приложими разпоредбите на ЗДвП, като актът е следвало да бъде съставен от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а в настоящия случай актосъставителят е част от структурата на АПИ, а не от системата на МВР. Сочи се, че дори и да има два нормативи акта, които санкционират едно и също противоправно поведение, то при подобна колизия следва да се приложи специалният закон, а именно – ЗДвП, който дерогира общия – ЗП, защото ЗДвП урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища (чл. 1 ЗДвП), докато ЗП регулира обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. След като се наказва водач на ППС заради управление на същото поради негова характеристика на извънгабаритно превозно средство, се счита, че е приложима регламентацията на ЗДвП.

Сочи се още, че предпоставки за разрешаване на преминаването на процесното извънгабаритно – тежко, ППС по път. отворен за обществено ползване, посредством издаване на разрешително или заплащане само пътна такса за осъществяване на движение в рамките на специалното ползване на пътищата съгласно чл. 8, ал. 2, вр.. с ал. 4, ал. 5 и ал. 7, вр. с Раздел IV от Наредбата и чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ЗП, в случая въобще не са били налице, доколкото се касае за делим товар. В този смисъл се поддържа, че във всички случаи, в които разрешение не се следва поради наличие на възможност конкретен товар да бъде разделен на части, съответно превозен в рамките на общественото ползване на пътищата, така че ППС, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана (арг. от общата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП) за превоз на този товар по начин, по който със същия конкретно ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно – тежко, по смисъла на чл.

3, вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. С оглед на това изведените в АУАН и НП правни квалификации – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ, вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗП, вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл първо от Наредба № 11/03.07.2001 г., отнасящи се до хипотеза, в която снабдяването с разрешение по специалния ред на ЗП е необходимо, били несъответни на фактите по случая. Сочи се още, че наложената санкция в размер на 2500,00 лв. е силно завишена,, като наказание в размер значително над минимума от 1000,00 лв. се явява несправедливо и не съответства на 2 тежестта на нарушението. Твърди се, че не може едни и същи обстоятелства да аргументират неприложимост на уредбата на маловажния случай и същевременно да се ползват като отегчаващи отговорността на нарушителя и налагането на по-тежко наказание.

С оглед на горното се иска цялостна отмяна на атакуваното НП, алтернативно – намаляване на наложената санкция до минимума. Претендират се и разноски в производството, вкл. в случай на изменение на санкцията.

В последно проведеното открито съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е постъпила молба за разглеждането му в нейно отсъствие. Прави се искане НП да бъде отменено по съображенията подробно изложени в жалбата, алтернативно – да бъде намалено наложеното на доверителя й наказание до минимума. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В последно проведеното открито съдебно заседание по делото, въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. Н., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено по съображенията, подробно изложени в отговора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по преценка на съда, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 11.10.2024 г., а жалбата е подадена по куриер на 16.10.2024 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 15.02.2024 г. жалбоподателят сключил с „***“ ЕООД трудов договор, по силата на който се е задължил да престира труда си на длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ срещу заплащане на съответното месечно трудово възнаграждение.

На 30.08.2024 г. жалбоподателят Р. В. Р. управлявал ППС с четири оси, от които 2 управляеми оси марка „ДАФ“, рег. № ***, собственост на с „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД, с ползвател – „***“ ЕООД, като превозвал чакъл и се движел в посока гр. Сливница – гр. С..

За превоза при натоварването му водачът получил кантарна бележка, в която било отразено, че теглото на натовареното ППС е 39,78 т. – бруто, а теглото на трошения камък – 25,56 т.

Управляваното от жалбоподателя ППС било с разстояние между осите 1,40 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 26,270 тона.

В 10.00 часа, на път I-8, км 39+700, на разклона за с. Хераково в посока гр. Сливница – гр. С., свидетелят Б. К. П., в присъствието на свидетеля А. М. А., и двамата служители на АПИ, подал на жалбоподателя сигнал със стоп-палка, указвайки му да отбие, като жалбоподателят се съобразил с подадения му сигнал с палка. Служителите на АПИ извършили измерване на управляваното от жалбоподателя ППС, което било извършено посредством ролетка 1302/18 (5м.) и електронна везна DFW-KR № 118844, верифицирана до 25.04.2025 г. (съобразно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 ЗИ). При измерването контролните органи установили, че разстоянието между осите е 1,40 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на превозното средство била 26,270 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. За измерването бил 3 издаден кантарен билет, който бил предоставен на водача за запознаване, като същият удостоверил това с подписа си. При поискване водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал.

1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.