Решение № 68 от 26.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Бургас, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Дарин В. Христов като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600091 по описа за 2026 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв. Светослав Тончев от АК - Ямбол, защитник на Н. В. Д., роден на ******** г. в Република ***, ЛНЧ: **********, подсъдим по НОХД № 426/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър, против Присъда № 36 от 02.10.2025 г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимият Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал.

1 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“, включващо: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година. С присъдата на основание чл. 189 ал. 3 от НПК районният съд осъдил подс. Д. да заплати сторените в досъдебното разноски в размер на 233,65 лева.

С жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и 1 оправдан по повдигнатото обвинение, а под евентуалност – присъдата да бъде изменена чрез налагане на подсъдимия на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение да отложи с изпитателен срок от 3 години.

Застъпва се, че районният съд е допуснал съществено нарушение на производствените правила, като не е спазил процедурата, разписана в чл. 312 НПК, за допълване на протокола от съдебното заседание на 08.04.2025 г., което според защитата е довело до липса на протокол от съдебното заседание.

Допълва се, че в хода на производството не са събрани безспорни доказателства за виновността на Д., а съдът е ползвал доказателствени материали, които не са събрани по реда на НПК, приемайки фактическа обстановка, която не съответства на действителната. Конкретни доводи не се сочат. Доказателствени искания не се правят.

В писмено допълнение към жалбата защитникът поддържа и допълва доводите си. Застъпва, че неправилно при постановяване на присъдата РСНесебър е ползвал ксерокопия от комуникация (скрийншотове от Фейсбук, препратени по имейл), които не са събрани по предвидения за това ред.

Допълва, че св. З. не е в състояние да потвърди автентичността им, което в комбинация с начина, по който тези ксерокопия се „появяват“ в процеса, навява основателно съмнение за достоверността им, а отделно самостоятелно те не се явяват нито пряко, нито косвено доказателство срещу подсъдимия.

Изразява се несъгласие с изводите на първата инстанция, относно ползвания от подсъдимия телефонен номер, като се застъпва, че в действителност това е номер, използван от бащата на Д., а не от него самия, което се доказва от приложените договори с мобилния оператор.

Застъпва се, че при обаждането на П. на тел. 112 (записът от което е бил обект на експертно изследване), той не е споменал да е ударен от колега от ресторанта или поне от лице от *** произход, което според защитата е нелогично, ако действително събитията са се развили по описания от пострадалия начин.

В допълнението към въззивната жалба защитникът заявява, че не оспорва заключението на СМЕ, но счита, че то не дава отговор на въпроса за авторството на деянието, а само относно характера на причиненото увреждане. Допълва, че правилно НРС е изключил протокола за разпознаване 2 от досъдебното производство, но неправилно е оставил без отговор възражението им за това, че ако действително подсъдимият е бил на процесното място, то той е щял да бъде заснет от някоя от многото камери, а видно от докладна записка на л. 90 от ДП – това не е така.

Прави се подробен анализ на свидетелските показания на разпитаните свидетели, включително и чрез дословни цитати и/или преразказ на заявеното от част от тях, като се достига до извод, че първата инстанция не ги е анализирала в цялост и в пълнота. В тази връзка се заявява, че нито един от свидетелите не е казал, че познава подсъдимия и на работното си място не е имал колега от *** произход, както и никой от тях не е виждал или чувал в заведението да е ставал бой. Акцентира се върху заявеното от част от свидетелите за лоши характеристични данни на пострадалия, включително и за агресивно поведение, като се достига до извод, че фактическата обстановка, приета от първата инстанция, не се подкрепя от свидетелските показания.

Заявява се, че съдът не е обсъдил резултатите от проверката на Дирекция „Инспекция по труда“, която също не е установила в ресторанта да е работило лице от *** произход.

В противовес с казаното досега, относно липсата на каквато и да е съпричастност на подсъдимия към деянието, се допълва, че всъщност важното е дали наистина подсъдимият е имал среща с П., на която да му е нанесъл удар, като се излага хипотеза, че е: „…напълно възможно, а и вероятно, четейки характеристичните данни относно пострадалия да е станало така, че той като по-бърз, интензивен и с повече емоции както и с това негово недоволство и желание да удари някого да се е представил пред подсъдимия с желанието си да го удари, да е направил такъв опит или реално да го е извършил и в крайна сметка да е получил последиците от държанието си спрямо един чужд гражданин, може би негов клиент в ресторанта…“.

Критикува се подходът на първата инстанция да тълкува в полза на обвинителната теза факта, че пострадалият не се е конституирал в процеса в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец.

В заключение се обобщава, че приетата от първата инстанция фактическа обстановка не се подкрепя, а дори се опровергава от събраните доказателствени източници, поради което и неправилно РС-Несебър е признал подсъдимия за виновен и го е осъдил по повдигнатото обвинение. Иска се от 3 въззивната инстанция да отмени присъдата и да оневини Д., а под евентуалност – да измени съдебния акт и да намали срока на наложеното наказание „Пробация“ на законовия минимум.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас счита, че атакуваната присъда е законосъобразна, подробно мотивирана и правила, поради което и следва да бъде потвърдена изцяло.

Защитникът на подсъдимия – адв. Тончев, заявява, че поддържа жалбата и допълнението по изложените в тях доводи. Допълва, че не е спорно, че П. е получил телесно увреждане, но счита, че авторството е останало недоказано.

Счита, че не са събрани годни доказателства, които да сочат, че Д. е извършил вмененото престъпление, като никой от разпитаните свидетели не подкрепя версията на П.. Отново заявява позиция за ползване в процеса на негодни доказателствени материали, както и за това, че подсъдимият не е бил заснет от охранителните камери в района, което е само едно от множеството неотстранени съмнения. Иска от въззивния съд да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия, а под евентуалност – да намали срока на наказанието „Пробация“ на минималния възможен.

Подсъдимият Д. заявява, че се придържа към казаното от защитника си и че нито е бил на мястото, нито е удрял пострадалия. Допълва, че никога не е работил в този ресторант. В предоставената възможност за последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивн aта жалба и допълненото към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Производството пред РС – Несебър е протекло по общия ред, като в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил необходимите доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки подробни мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на 4 страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

На първо място следва да се даде отговор на възражението на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на протокол от съдебно заседание. Въззивната инстанция е на мнение, че в първоинстанционно производство не са допуснати нарушения, които да са го опорочили, до степен налагаща връщането на делото за ново разглеждане. Твърденията, че районният съд е допуснал съществено нарушение на производствените правила, като не е спазил процедурата, разписана в чл. 312 НПК, за допълване на протокола от съдебното заседание на 08.04.2025 г., което според защитата е довело до липса на протокол от съдебното заседание, не се споделят от ОС-Бургас. Видно е, че след като е сезиран с такова искане РС-Несебър е взел становищата на страните, обсъдил ги е и се е произнесъл с нарочно определение в съдебното заседание на 11.06.2025 г., с което е оставил искането за допълнение без уважение. Вярно е, че в случая преди да се произнесе съдебният състав, липсва изрично еднолично произнасяне от председателя, че отказва да уважи искането, но тази му воля лесно може да се изведе от факта, че молбата е била представена за разглеждане от целия съдебен състав, което имплицитно означава, че председателят не я е намерил за основателна, като при произнасянето не личи той да е бил на различно мнение. По-важното е, че в конкретния случай – становището на състава също безспорно е било да не се уважава искането.

Макар произнасянето да е направено в открито заседание, а не в закрито – това по никакъв начин не е засегнало правата на страните, доколкото 5 разглеждането в открито заседание с участието на страните и изслушване на становищата им - дори е по-голяма гаранция за спазване на състезателността и няма как да се третира в смисъла на допуснат съществен порок. На самостоятелно основание – видно от развитието на делото, искането за допълване на протокола касае отразяване на изявления на пострадалия, че при провеждане на разпознаването в стаята не е имало други хора (поемни лица), които изявления не са били отразени в протокола от 08.04.2025 г. По инициатива на съда обаче е бил проведен допълнителен разпит на свидетеля за изясняване на тези обстоятелства, те са били надлежно фиксирани в протокола от 11.06.2025 г. и са били обсъдени от състава на съда при постановяване на присъдата – т.е. целта на защитата за включване в съдебните протоколи на изявленията на пострадалия е постигната и тези изявления са взети предвид от съда. При това положение не може да се сподели тезата, че е допуснато съществено нарушение, което да е попречило за разкриване на обективната истина и което да налага връщане на делото на РС-Несебър за отстраняването му.