Решение № 117 от 11.06.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Разград, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20233300100327 по описа за 2023 година

Производството е по чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Предявен е иск от Ц. П. Ц. за осъждане на „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД да заплати сумата 110 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие причинени болки и страдания от настъпилата при ПТП смърт на неговата съпруга Р. Ц.а, заедно със законна лихва върху главницата от изтичане на срока по чл.497 ал.1 т.1 КЗ до окончателното изплащане. В съдебно заседание на 21.05.2024г. на осн. чл.214 ал.1 ГПК е увеличен размерът на предявения иск от 110 000лв. на 160 000лв., ведно със законна лихва върху тази сума от изтичане на срока по чл.497 ал.1 КЗ до окончателното ѝ изплащане

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдение, че на 30.12.2022г. в гр.Разград е настъпило ПТП, при което при маневра на заден ход т.а.

„Мерцедес Вито“ с рег. № ***, управляван от Н.Н., е блъснал Р. Ц.а и вследствие на ПТП е настъпила нейната смърт.

Ищецът посочва, че пострадалата е била негова съпруга, че до момента на ПТП са водили съвместен и заздружен семеен живот, отгледали са заедно децата си, а впоследствие и внуци. Твърди, че е изпаднал в тежко стресово състояние от загубата на своята съпруга, изпаднал е в емоционален, психически и физически срив, страда от безсъние, главоболие, световъртеж и силен задух.

В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП товарният автомобил е бил застрахован със застраховка ГО при „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД. Ищецът е заявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, което е признало и изплатило обезщетение в размер 50 000лв. Исковата претенция не включва 1 изплатеното обезщетение.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД, представляван от изп.директори Б.И.ов и Т.Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител, в който по същество изразява становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва противоправността на действията на водача на застрахования автомобил, причинно-следствената връзка между действията му и настъпилите вреди, емоционалните травми на ищеца и претенцията за присъждане на законна лихва. Счита, че размерът на предявения иск е прекомерно завишен. Оспорва близката връзка между ищеца и пострадалото лице. Твърди още, че пострадалата не е възприела адекватно приближаващото се МПС поради проблеми в слуховите и визуалните възприятия.

Ответникът прави още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като твърди, че последната се е движела без основателна причина по пътното платно, вместо по тротоара, че е навлязла внезапно на пътното платно, без да се съобрази с приближаващите се превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване по пътното платно.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 30.12.2022г. св.Н. управлявал т.а.„Мерцедес Вито“ с рег. № ***. Решил да паркира автомобила си на паркинг, намиращ се в ж.к. “Орел“ в гр. Разград, в който се влизало от ул. “Ивайло“. На паркинга нямало много автомобили и свидетелят решил да влезе в него на заден ход, за да паркира по удобен за тръгване начин.

Подминал входа на паркинга и спрял вляво по посока на движението – в лентата за насрещно движение, за да изчака преминаващите по ул. “Ивайло“ автомобили и да изпълни маневрата. По същото време пострадалата Р. Н. Ц.а отивала на работа в магазин “Галатея“, намиращ се в непосредствена близост до пъркинга. Пострадалата пресякла ул. “Ивайло“, идвайки от посоката на детска ясла “Слънчево детство“ и минала по лявата част на паркинга пред бл. 16 в посока магазин “Галатея“. След това тръгнала да пресича паркинга надясно. В този момент св.Н. я застигнал с управлявания от него автомобил и я блъснал в гръб със задната му част. От удара пострадалата паднала на земята по корем. Товарният автомобил продължил да се движи назад, като пострадалата останала под него, до задната ос на автомобила. Водачът на автомобила усетил съприкосновението, спрял движението му, след което го привел в движение напред и отново спрял. Слязъл от автомобила и видял на земята под него тялото на пострадалата. Съпругата на свидетеля, която пътувала в автомобила, се обадила на тел.112 и съобщила за случилото се. На място пристигнали полицейски служители и екип на ЦСМП. Р. Ц.а била откарана в МБАЛ “Св. И. Рилски – Разград“ АД, където постъпила на лечение. На 5.01.2023г. пострадалата починала в лечебното заведение.

С влязла в сила присъда по НОХД № 388/2023г. на РОС св.Н. бил признат за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата – по чл. 40, ал. 1 ЗДвП – че като водач на моторно превозно средство, преди започване движение назад не изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; по чл. 40, ал. 2 ЗДвП – че като 2 водач на моторно превозно средство, по време на движението си назад не изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а при невъзможност да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, с което по непредпазливост причинил смъртта на Р. Н. Ц.а – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“, пр.

1 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. с чл. 2, ал. 1 от НК, за което на водача на товарния автомобил е наложено съответно наказание. Установените със съдебния акт в наказателното производство деяние, неговата противоправност и вината на водача на товарната автокомпозиция се ползват със задължителна сила в гражданския процес, съгл. чл.300 ГПК.

Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата е изготвена САТЕ. Според вещото лице в конкретната ситуация пешеходката не е имала възможност да възприеме движещият се зад гърба на заден ход товарен автомобил и не е могла да реагира по никакъв начин, за да се предпази от удара. В района на паркинга няма изградени тротоари, пешеходни алеи и пешеходни пътеки, няма и сигнализирани забрани за преминаване на пешеходци. Пострадалата се е придвижвала по настилката на паркинга. Движила се е по най-късия маршрут до местоработата , когато не е имало движещи се МПС, които да представляват опасност за нея и с които да е следвало да се съобразява. Опасността за пешеходката е възникнала внезапно, извън зоната й на видимост, тъй като т.а. я е застигнал в гръб, движейки се в същия коридор на движение.

Изводът на вещото лице е, че с действията си пострадалата пешеходка не е допринесла за настъпването на ПТП. Експертът е констатирал, че по ул.“Ивайло“ и по ул.“Юмрукчал“ има изградени тротоари, които водят до магазин „Галатея“. Пешеходката би могла да избегне ПТП в случай, че се е движела по обиколния, по-безопасен маршрут – по южния тротоар на ул.“Ивайло“ по посока към ул.“Юмрукчал“, без да навлиза в района на паркинга. Съдът възприема заключението като изготвено от лице в кръга на неговите компетенции и въз основа на събрания доказателствен материал.

Ц. Ц. и Р. Ц.а са сключили граждански брак на 4.04.1976г. Живели са съвместно през целия си брачен живот. Имат две деца, вече пълнолетни. Горните факти се установяват от представените по делото документи от отдел „ГРАОН“ при Община Разград.

Във връзка с установяването на характера на отношенията между ищеца и пострадалата, както и на претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на смъртта на неговата съпруга, е разпитан свидетел и е изслушано вещо лице по назначена съдебнопсихологическа експертиза. Въз основа на събраните доказателства се установява, че съпрузите живеели хармоничен живот, разбирали се добре, отгледали заедно двете си деца, ходели на почивки. След като се пенсионирали, първо ищецът, а впоследствие и неговата съпруга се преместили да живеят на село. По-късно Р. Ц.а започнала да работи, поради което в работни дни пребивавала в жилището в гр.Разград, а в почивните дни се прибирала на село. Преди около седем години ищецът се разболял, което го принудило също да се върне в жилището в града, където живели заедно със съпругата си до деня на нейната смърт.

След смъртта на Р. Ц.а ищецът се затворил в себе си. Децата и внуците му го посещавали всяка седмица, за да бъдат в негова подкрепа.

3

Вещото лице по съдебно-психологическата експертиза е констатирало, че Ц. Ц. е преживял силен шок и мъка от загубата на съпругата си. Силните негативни емоции са му причинили психо-емоционален стрес, изразяващ се в система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции, предизвикани от силни и неочаквани психически и емоционални натоварвания. При ищеца внезапната загуба на съпругата му, освен чисто физически симптоми, най-силни през първите шест месеца след събитието, водят след себе си и до емоционален отговор – засилена тревожност, апатия и липса на перспектива, нарушения на съня, раздразнителност, безпокойство, подтиснато настроение, негативни мисли, чувство на самотност и отчужденост, изолация, усещане за обща неудовлетвореност, чувство за несигурност, безпричинна промяна на настроението. При Ц.

Ц. към момента се отчита все още наличие на апатия и състояния и чувства, свързани с преживяването на травмата от загубата на съпругата му. Това се обяснява от природата на връзката и силната емоционална привързаност, която е съществувала между него и съпругата му, от любовта и хармонията на брачната връзка, от ценностите на субкултурата в семейството им, в която съпругата му е била основен двигател и опора за просперитета на семейството, натоварена с отговорността и грижата за децата и внуците. В конкретния случай, съпругата е работела и е подкрепяла домакинството както финансово, така и поддържайки уюта и чистотата на дома, подкрепяла е и семействата на дъщерите си.

Полагала е грижи както за материалните нужди в дома, така и за осигуряване на спокоен психоклимат в семейството. Отнасяла се с любов и разбиране към съпруга си, към децата и внуците, като помагала във всяко едно отношение на всички в ежедневието. Гореописаните негативни чувства и поведение на ищеца, идентифицирани от вещото лице, са психологическият отговор от загубата на съпругата му. Травматичното събитие и психологическата загуба, бидейки сами по себе си неочаквани, са своеобразен силен стрес за ищеца. В конкретния случай загубата е достатъчно тежка (загуба на съпруга, спътник в живота му) и изисква неговите усилия за адаптиране към променените условия без човека, с когото е живял 50 години. Преработването на травмата, справянето със стреса е индивидуален психологичен процес, който обичайно при различните индивиди в зависимост от личностовите фактори и факторите на средата, продължава за период от една до три години. След този период настъпва състояние на оттегляне от травмиращото събитие.

Психологическото изследване в случая показва, че Ц. е преминал през фазите на скръбта, но все още се наблюдават симптоми /емоционални реакции/ вследствие на травмата от загубата, които остават непреработени и водят до емоционален дисбаланс – апатия, липса на перспектива и повишена тревожност, което оказва влияние на някои аспекти от обичайното функциониране на личността /ограничено общуване, негативно световъзприемане и песимистична перспектива/. Същите не нарушават в цялост обичайното социално функциониране на личността и с оглед личностовите особености и ресурсите на средата следва да намалят интензитета си във времето – в случая се касае за устойчива личност, получаваща подкрепа от близките, което има своя благоприятен ефект. Функционирането в социума на Ц. Ц. към настоящия момент е пълноценно и без признаци на адаптационни нарушения, макар че все още не отговаря на личностовите потребности на лицето и 4 познатата преди събитието лична себеоценка.