Решение № 2005 от 27.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2005 гр. София, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110200883 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. А. Р., с адрес гр. С, бул. „Т А.” № , ет. , срещу наказателно постановление № 22-4332-025634/12.12.2022г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. За същото на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 200 /двеста/ лв..

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено изцяло при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че нарушението е несъставомерно от субективна страна и че фактическата обстановка не е доказана. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски, .

За проведеното на 27.03.2023г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателят се представлява от адв. Г. М.. В дадения ход по същество застъпва становището, че нарушението е недоказано. Твърди, че за едно и също нарушение са издадени две наказателни постановления, квалифицирани по различен начин. Поддържа, че жалбоподателят не е карал с несъобразена скорост, което се доказало посредством ангажираните гласни доказателствени средства по делото. Твърди, че свидетелите не са очевидци на случилото се и единствено предполагат, че случилото се е въпрос на несъобразена скорост. Излага съображения, че както в АУАН, така и в НП липсва правна 1 квалификация на нарушението и възникналото ПТП в условията на несъобразена скорост.

Депозира в съдебно заседание писмени бележки. Моли процесното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от гл. юрисконсулт П.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 18.11.2022г. около 13.10 часа в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ 318 ТДС, . Движел се по ул. “8-ми декември” с посока на движение от ул. “Росарио” към бул. “Климент Охридски”. Преди бензиностанцията ОМВ поради извършване на дрифтове изгубил контрол над управлението на автомобила на завой и самокатастрофирал отдясно на тротоара, при което реализирал ПТП с находящия се там метален стълб.

Случайни граждани - очевидци, минавайки от дясната страна на тротоара са скочили в банкета да се спасят. Същите са станали свидетели как лекият автомобил е извършил дрифтове и е загубил контрол върху автомобила. При това на място пристигнали свидетелите А. Г. Д. и В. В. Г. - служители към ОПП СДВР. Заварили жалбоподателя Р., като при огледа на автомобила и металния стълб свидетелят Д. установил, че щетите по стълба отговаряли да са причинени от удар на лекия автомобил в металния стълб.

На място били съставени протокол за ПТП и скица на пътнотранспортното произшествие.

Били попълнени сведения от двамата свидетели - очевидци, както и декларация от жалбоподателя.

На 18.11.2022г. на жалбоподателя Р. бил състaвен АУАН Серия GA № 829234/18.11.2022г. от свидетеля А. Д., младши автоконтрольор при СДВР, ОПП СДВР, в който описал обстоятелствата по констатираните нарушения. Предвид описаните в АУАН обстоятелства, осъщественото от него нарушение било квалифицирано правно съобразно разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗдвП.

Въз основа съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, в което като нарушения на Р. било вменено, че не бил избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Така описаното словесно нарушения било квалифицирано правно съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗдвП.

2

Било издадено и друго наказателно постановление № 22-4332-025537/09.12.2022г. на началник сектор в СДВР, ОПП - СДВР, на К. А. Р. за извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 ЗдвП на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 ЗдвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. Издаденото на 09.12.2022г. наказателно постановление е било обжалвано и е постановено решение № 2465/26.05.2023г. по гр.д. № 1094/2023г. по описа на СРС, съобразно което е потвърдено наказателното постановление.

Същото решение е обжалвано пред АССГ - София - град и е постановено решение № 6397/27.10.2023г. по гр.д. № 7313/2023г. по описа на АССГ - София - град, с което е оставено в сила решението на СРС.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Д. и Г., и писмени - протокол за ПТП № 1851362; скица на ПТП към протокол № 1851362; справка от Централна база КАТ относно собствеността върху лек автомобил БМВ 318 ТДС, ; справка-картон на водача, и заповед № 513з-5070/21.07.2015г.; заповед № 8121К-13312/23.10.2019г.; заповед № 8121з1632/02.12.2021г. , сведения, както и всички други доказателства, приобщени по реда на чл.

283 от НПК.

Показанията на свид. Д. са относими към обстоятелствата, свързани с установяването на фактическата обстановка по делото, като съдът ги кредитира като обективни и в корелация с писмените доказателства - протокол за ПТП № 1851362, скица на ПТП към протокол № 1851362.

Посредством показанията на свид. Г. се изясняват обстоятелствата по съставяне на процесния АУАН. Същите бяха кредитирани като логични и незаинтересовани.

Причинените в резултат от настъпилото ПТП щети са подробно описани в съставения на място протокол за ПТП № 1851362, а собствеността върху лек автомобил “БМВ 318 ТДС”, с ДК № , се установява въз основа приложената справка от Централна база КАТ.

Материалната компетентност на свид. Г. по съставяне на процесния АУАН и материалната компетентност на административнонаказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват от приложените заповеди заповед № 513з5070/21.07.2015г.; заповед № 8121К-13312/23.10.2019г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност в цялост, намирайки гласните и писмени доказателства и доказателствени средства за относими към предмета на доказване и допринасящи за установяване на обстоятелствата по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в рамките на преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН и от компетентни органи, съгласно заповед № 513з-5070/21.07.2015г.; заповед № 8121К13312/23.10.2019г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

Независимо от това обаче, съдът

3 констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят отмяната на санкционния акт в неговата цялост. Съображенията за това са както следва:

По отношение нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП:

Нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочено с каква скорост се е движел управляваният от жалбоподателя Р. автомобил към момента на настъпване на ПТП, нито пък, че същият е извършвал дрифтове, което в случая се явява особено съществено, предвид факта, че като нарушение на Р. е вменено именно движението с „несъобразена скорост”, което предполага да се извърши преценка дали конкретната скорост на движение към релевантния момент е била съобразена с пътните условия.

При това положение, като не са изпълнили задълженията си съобразно чл. 42, ал. 1, т. 4, предл. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 3 ЗАНН да опишат обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението, сред които предвид дадената правна квалификация задължително следва да фигурира скоростта на движение, актосъставителят и административнонаказващият орган са лишили съда от възможността да извърши преценката била ли е скоростта на жалбоподателя съобразена с конкретните пътни условия, или не.

Допуснатото нарушение според настоящия съдебен състав е съществено, тъй като цитираните разпоредби гарантират правото на защита на санкционираното лице, вменявайки в задължение на административнонаказващите органи да описват точно и ясно констатираните нарушения и всички факти и обстоятелства, релевантни за съставомерността на административното обвинение. Този принцип е недвусмислено изводим от обстоятелството, че в административнонаказателния процес АУАН и наказателното постановление имат обвинителна функция и очертават пределите на предмета на доказване.

С оглед на това атакуваното наказателно постановление в тази част е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Неправилно спрямо Р. са издадени два АУАН, респективно две наказателни постановления, и за извършено едно нарушение и квалифицирано с различна правна квалификация във всяко едно наказателно постановление, но за едно и също нарушение.

Изводът за това се налага, доколкото от свидетелските показания се изясни, че след първия удар автомобилът на Р. продължил да се движи до настъпването на удар в метален стълб по по ул. “8-ми декември”, след който движението му било окончателно преустановено. При това следва да се приеме, че деянието в случая представлява едно пътно-транспортно произшествие, с един общ съставомерен вредоносен резултат, който следва да се счита за настъпил с окончателното преустановяване движението на автомобила на Р.. Следователно и извършеното нарушение е едно, а не две отделни, при което санкционирането на Р. с атакуваното НП за втори път за едно и също нещо, е незаконосъобразно. Извежда се заключението, че жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също нещо, в нарушение на основния за правото принцип non bis in idem. Следователно санкционирането 4 му два пъти за това, че самокатастрофирал в метален стълб, е незаконосъобразно и в противоречие с установените по делото факти.

В следствие от горните изводи се налага и заключението, че нарушението от процесното НП не е извършено от жалбоподателя от обективна и субективна страна, тъй като след настъпването на ПТП, приключило с удара в металния стълб, автомобилът на Р. е преустановил движението си и е останал на място до приключване проверката от контролните органи. При това състав на нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП в случая не е осъществен.

С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При съответния изход на делото основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл.

63д ЗАНН. Предвид липсата на представен по делото договор за правна защита и съдействие за адв. М. такова обаче не следва да се присъжда, тъй като не са налице представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение. По делото липсва и представен списък по чл. 80 от ГПК от адв. М..

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 22-4332-025634/12.12.2022г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу К. А. Р., ЕГН: , за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.