Решение № 155 от 17.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Ихтиман, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20261840200281 по описа за 2026 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Я. М., ЕГН ********** против Наказателно постановление № Ф-30/15.04.2026г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - София област (ОДБХ), с което за нарушение по чл.

17 от Закона за храните (ЗХ) на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 022,58 евро (2 000 лева).

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление (НП) като неправилно и незаконосъобразно, оспорвайки да е извършвал гореописаното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като депозира молба, с която поддържа подадената жалба. Не претендира разноски.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата. Не претендира разноски.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд споделя фактическите изводи на административнонаказващия орган.

1

От фактическа страна:

На 17.03.2026г. при проверка, извършена от актосъставителя К. Й. и свидетеля Х. К., в качеството им на старши инспектори в отдел „Контрол на храни“ към ОДБХ – София област, на сергия, разположена на кооперативния пазар в с. Костенец, общ. Костенец, обл. София, било установено, че жалбоподателят Г. М. е изложил с цел продажба на краен потребител на храна от животински произход – осолена сланина, която е била без етикет, без придружаващи документи за произход, безопасност и съответствие.

Продуктът бил съхраняван на външна температура без наличието на хладилна техника, която се изисква за надлежното съхранение на бързоравзвалящи се стоки и продукти. При проверката било установено, че количеството сланина било около 14 килограма и тя била предадена за екарисаж.

За констатираното К. Й., в качеството си на старши инспектор в отдел „Контрол на храни“ към ОДБХ – София област, съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1202 от 17.03.2026г. за нарушение по чл. 18 във вр. с чл. 2 от Закона за храните във вр. с чл. 18 от Регламент ЕО 178/2002г. за това, че на 17.03.2026 г. на кооперативния пазар в с. Костенец, общ. Костенец е предлагал за продажба на краен потребител храна от животински произход –сланина, без етикет, без придружаващи документи за произход, безопасност и съответствие.

Въз основа на посочения АУАН било издадено процесното Наказателно постановление № Ф-30/15.04.2026г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - София област (ОДБХ), с което на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 022,58 евро (2 000,00 лева) за нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за храните във вр. с Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, обективирани в показанията на актосъставител К. Й. и свидетел Х. К., както и от писмените доказателства, както следва: Заповед № ОСПП-24/19.03.2016 г., ОСПП-80/18.07.2025 г., ОСПП-79/18.07.2025 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. От тях еднопосочно се установяват обстоятелствата около процесната проверка – време, място и фактически констатации.

Свидетелките демонстрират ясен спомен за обстоятелствата около процесната проверка – място, начин на извършване и констатации. Липсват доказателствени източници, които да оборват показанията им или да сочат на тяхната недостоверност. Изрично заявяват, че поддържат и констатациите в АУАН, включително досежно времето на извършване на проверката.

От приложените заповеди се установява компетентността им за извършване на проверка и съставяне на АУАН от актосъставителя.

Следва да бъде посочено, че вероятно поради техническа грешка, като 2 част от административнонаказателната преписка са представени и констативен протокол от 17.03.2026г., разпореждане за насрочване № 2708/17.03.2026г. и уведомления по чл. 43, ал. 5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) адресирани до жалбоподателя Г. Николов Сотиров, но касаещи друго нарушение, вероятно установено при същата проверка.

По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от административнонаказващия орган (АНО) в АУАН и в обжалваното наказателно постановление.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация по чл. 17, ал. 1 от Закона за храните във вр. с Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета. Нарушението е описано с всички съставомерни признаци. Следва да се отбележи, че неточната квалификация на нарушението, дадена в акта за установяване на административно нарушение, в който като нарушена разпоредба е посочен чл. 18 във вр. с чл. 2 от Закона за храните във вр. с чл. 18 от Регламент ЕО 178/2002г. не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като в правомощията на АНО с наказателното постановление е да даде правилната квалификация на деянието. В този смисъл е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, както и мотивите на Тълкувателно решение № 3/2011 г. по Тълкувателно дело № 7/2010 г. на ОСК на ВАС, съгласно които неточната квалификация на нарушението в АУАН е без правно значение, ако нарушената правна норма е 3 правилно посочена в наказателното постановление.

Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО относно нарушението по чл. 17, ал. 1 от Закона за храните във вр. с Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на

Съвета, поради което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя правилно е ангажирана.

От обективна страна на 17.03.2026г. при проверка, извършена от актосъставителя К. Й. и свидетеля Х. К., в качеството им на старши инспектори в отдел „Контрол на храни“ към ОДБХ – София област, на обект „сергия“, разположена на кооперативния пазар в с. Костенец, облщ Костенец, обл. София, било установено, че жалбоподателят Г. М. е изложил с цел продажба на краен потребител, храни от животински произход, а именно осолена сланина, която е била без етикет, без придружаващи документи за произход, безопасност и съответствие.

От субективна страна деянието е извършено умишлено във форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че излага, с цел продажба на краен потребител, храни от животински произход, а именно осолена сланина, която е била предлагана без да са налице етикет и придружаващи документи за произход, безопасност и съответствие на стоката, съобразно изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за храните и въпреки това е извършвал сочената дейност.

Следва да бъде разгледано обстоятелството дали е налице ли е маловажен случай. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на наказващия орган при наличието на маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС е утвърдено разбирането, че изразът в закона „може“ не обуславя действие при „оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност и наказващият орган е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба.

Въззивният съд счита, че правилно АНО е приел, че случаят не е маловажен. Деянието разкрива белези, идентични на типичните за нарушения от този вид. В конкретния случай са предлагани общо около 14 кг. солена сланина, част от която се е намирала в автомобила на жалбоподателя, който е бил в близост до местоизвършването на нарушението. Неясен е произходът и методите на съхранение на процесният продукт, още повече неговият животински произход и директната му консумация, без термична обработка, водят до значителен риск за човешкото здраве при недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя относно начина на производството и този на съхранение на продукта. От това може да се направи извод, че конкретното деяние разкрива достатъчна степен опасност, за да бъде немаловажно адмнистративно нарушение, тъй като е създадена опасност от увреждане 4 здравето на множество хора, които ежедневно посещават кооперативния пазар, имайки предвид и социалния характер на такова място. Действително няма данни за предходни закононарушения от жалбоподателя, но това не може да обоснове маловажност на деянието. Съхраняване и предлагане за продажба на краен потребител на хранителни продукти, особено с животински произход, при неясни хигиенни условия, без да са налице етикет и придружаващи документи за произход, безопасност и съответствие на стоката, съобразно изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за храните само по себе си винаги създава висока степен на опасност и конкретното деяние не прави изключение. Не може да се очаква, че всеки гражданин може самоволно и без да спазва никакви правила и да получи каквото и да е одобрение и разрешение може да започне да търговия с хранителни стоки.

Вида на наказанието е правилно определен съгласно предвиденото в чл.

131, ал. 1 ЗХ. Размерът също правилно е определен към минимума, предвиден в разпоредбата, с оглед липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – касае се до първо нарушение, извършено от жалбоподателя.

Ето защо оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, Районен съд - Ихтиман

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Ф-30/15.04.2026г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - София област, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5