Решение № 362 от 05.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Перник, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500522 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 32/ 14.03.23 г. по гр.дело 572/22 състав на районен съд Радомир е постановил:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Р. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: сумата в размер на 8805,63 лева (осем хиляди осемстотин и пет лева и шестдесет и три стотинки) - главница по договор за потребителски кредит с № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на 5648,07 лева (пет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седем стотинки) - договорна лихва, дължима за периода от 20.09.2019 г. до 18.03.2022 г. и сума в размер на 2673,53 лева (две хиляди шестстотин седемдесет и три лева и петдесет и три стотинки) - мораторна лихва за забава за периода от 21.09.2019 г. до 30.03.2022 г.

Присъдени са съответни разноски.

1

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата С.. Решението се обжалва изцяло, като доводите изложени в жалбата са бланкетни.

От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Изложени са доводи за това, че безспорно между страните е установена валидно възникнала облигационна връзка. Районния съд правилно бил приел, че за извършената цесия ответницата длъжник е уведомена с връчване на исковата молба и след като същата е неизправна по сключения договор за кредит то, в пълно съответствие със закона, съда е уважил предявените искове.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред за това. Фактите са следните:

От приложения като писмено доказателство договор за потребителски кредит № *** се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор и ответницата, в качеството й на кредитополучател. Договорът съдържа индивидуализация на страните и всички съществени елементи на сделката, като ответната страна не оспорва неговата действителност.

Вземането на кредитора срещу ответницата по сключения договор за кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 19.08.2019 г., което се потвърждава и от приетото извлечение от Приложение № 1 към цесионния договор. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България упълномощила цесионера да съобщи на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, както и за предсрочната изискуемост на непогасяваните кредити.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, уведомлението, изпратено от ищцовото дружество до ответницата на 16.03.2022 г., за извършената цесия и за това, че вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, не е достигнало до 2 последната преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, тъй като не е било потърсено от С..

При тази данни правилно и в точно приложение на закона районния съд е приел, че с получаването на приложеното към исковата молба гореописано уведомление, цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника. В тази връзка е съобразена и посочена задължителната практика на ВКС: решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ГК, III г. о.

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно счетоводна експертиза кредитополучателят е преустановил напълно плащанията по договора, считано от 20.01.2020 г.

Задължението за плащане на погасителните вноски по договора за кредит става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно уговореното в договора, съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост настъпва при осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя. Доколкото уведомлението до ответницата за обявяването на кредита за предсрочно изискуем не й е било връчено редовно, нито от цедента, нито от цесионера правилно районния съд е приел, че това може да бъде извършено и в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Така, след като в случая това уведомление е било инкорпорирано в исковата молба и приложенията към нея с нейното връчване на ответника – кредитополучател е изпълнено задължението на ищцовото дружество. Правилно, настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство, което представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, е зачетено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

При тези доказателства извода на първата инстанция, че основния иск по отношение на главницата по договора за кредит е доказан в своето основание, е в точно съответствие със закона. Ищеца, в условията на главно доказване е установил несъмнено, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, вземането по същото е прехвърлено нему по надлежния ред; за извършената цесия и за това, че договора за кредит е предсрочно изискуем е съобщено на С. с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

Размерът на дължимата от ответницата главница по сключения договор за потребителски кредит от *** е изчислен от вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза и е в размер на 8805,63 лева. За която сума главния иск се явява основателен и доказан.

Задължението за заплащане на договорна лихва страните са уговорили в раздел 3

„Параметри и условия“ по договора. Според вещото лице общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора е 6899,04 лева, като останалата непогасена сума от ответницата е в размер на 5648,07 лева. Правилно районния съд е развил убедителни доводи за това, че с оглед характера на процесния договор, неговата цел, задължението на заемодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителят да я върне разсрочено във времето и на малки вноски, макар и с надбавки, договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави. Поради това тя се дължи в посочения размер.

По отношение на претенцията, касаеща лихвата за забава, следва да се посочи, че вземането на това основание възниква при наличие на главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните договорка в чл.5 от ОУ, предвиждащ дължимостта на мораторна лихва за забава при просрочие при заплащането на погасителни вноски и предвид изложеното от вещото лице, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита, като последната платена в пълен размер месечна погасителна вноска е от 20.06.2019 г. и въззивния съд намира, че същият е изпаднал в забава и дължи на ищеца и лихва за забава, така както се претендира с исковата молба за периода от 21.09.2019 г. до 30.03.2022 г., чийто размер, изчислен от вещото лице, е 2673,53 лева.

На основание чл. 86 ЗЗД ответницата дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й плащане.

Правилно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК районния съд е приел, че ищеца има право на разноски, съобразно уважената част от исковете и е присъдил такива.

По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.

Действително, пред първата инстанция е направено възражение за изтекла погасителна давност и същото макар и неконкретизирано е следвало да бъде предмет на анализ. Доколкото обаче това възражение е очевидно неоснователно, то не се е отразило на крайната правилност на обжалваното решение.

Видно от заключението на вещото лице последното плащане на длъжника по договора за кредит е било на 11.12.2019 г. и от следващата падежна дата- 20.01.20 г. са последвали повече от две неплатени вноски, като по договора е постъпило само още едно плащане на 11.01.22 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение с което давността е прекъсната е с вх. номер от 30.03.2022 г. Следователно, при тези данни погасителна давност не е изтекла по отношение на нито едно от просрочените вноски.

4

С оглед изхода на делото и неговата правна сложност в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юк възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 32/ 14.03.23 г. по гр.дело 572/22 на районен съд Радомир.

ОСЪЖДА С. Р. С., със снета самоличност, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 сумата 100 лв. разноски за юк възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5