Решение № 21084 от 20.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21084 гр. С-я, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20231110116401 по описа за 2023 година

Предявени са от „Т-я С-я” ЕАД срещу М. Н. Б. установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 080,67 лева, представляваща стойността на незаплатена ТЕ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 870,91 лева – мораторна лихва за забава от 16.12.2019 г. до 02.11.2022 г., 11,94 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.06.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и 3,33 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 02.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.12.2022 г. по ч.гр.д. 63795/2022 г. по описа на СРС, 179-ти състав.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва наличието на облигационно отношение и развива подробни съображения в тази насока.

Поддържа, че ОУ на ищеца съдържат неравноправни клаузи. Подробно аргументира, че ищецът не доказва претенциите си. Оспорва и претенцията за дялово разпределени и излага, че ищецът не е легитимиран да я претендира. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Нелбо инженеринг“ ЕООД не изразява становище по исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа 1 и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на доставена в имота му топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

Като писмено доказателство по делото е приет Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти видно от който Найден Цанков Божков и Райна Калчева Б. са придобили право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. С-я, комплекс Свобода, бл.28, вх. А, ет.2, ап.5.

Установява се от писмо от СО- район Надежда с изх. № КО-7000-1/13.01.2012г. относно удостоверение за наследници, че след смъртта си на 27.03.1993 Найден Цанков Божков е оставил за свои наследници ответницата М. Н. Б. и съпругата си Райна Калчева Б..

Видно от писмо от СО- район Надежда с изх. № КО-7000-2/13.01.2012г. относно удостоверение за наследници, ответницата М. Н. Б. е наследник на Райна Калчева Б., починала на 23.01.1999г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие за възникване наоблигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

По възражението на ответника за приложимостта на разпоредбите на Закона за 2 енергетиката, които установяват, че собствениците на жилища в сграда в режим на етажна собственост дължат заплащане на доставената до имота им топлоенергия. Твърди се, че законът засягат принципи на правото, както и противоречи на норми от правото на ЕС, поради което следвало да остане неприложен. Съдът намира възражението за неоснователно.

Разпоредбите на ЗЕ относно задължението на собствениците да заплащат доставената до имотите им топлинна енергия и да спазват общите условия на топлоснабдителните предприятия, които са приети от държавен орган (чл. 150 и 153 ЗЕ) не ограничават правото на собственост. Основните права, уредени в Конституцията, са гарантирани на гражданите в определени граници, посочени в чл. 57 от Конституцията – това са правата на останалите правни субекти и нормите, установени в защита на обществени интереси. Тези граници на основните парва са отдавна признати и в практиката на Европейския съд за правата на човека. В случая разпоредбите на чл. 150 и 153 ЗЕ уреждат баланса между правото на собственост и имплицитно заложения в чл. 19, ал. 1 от Конституцията (чрез гарантирането на стопанската инициатива) принцип за забрана на неоснователното обогатяване.

Собствениците на топлоснабдени имоти са свободни да ги ползват както лично, така и чрез други лица – като ги отдават под наем. Законът единствено предвижда, че титуляр на задълженията за сметките на имота за топлоснабдяване е собственикът, а той следва да уреди отношенията си с другите ползватели на имота на основание сключен с него договор.

Това е правило за разпределяне на отговорността по облигационни задължения, а не ограничение на правото на собственост. В правото съществуват и други разпоредби, които натоварват собствениците на имоти с определени задължения за тях – за заплащане на доставени до имота други консумативи (вода, газ, електрическа енергия), за заплащане на местни данъци и такси. Процесуалният представител на ответника разглежда правото на собственост не в съвременния му контекст на едно от всички основни граждански права, а в римското му разбиране за „абсолютна собственост“ (dominium), което е изоставено в съвременното право. Чл. 1, пар. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи изрично предвижда, че правото на свободно ползване на благата (което отразява широкото разбиране за „собственически“ права) в съвременното конституционно право, включва възможността да се налагат и определени ограничения на правото на собственост. съвременното право допуска и данъчно облагане на собствеността – т.е. натоварване на собственика със задължения дори и без насрещна престация, поради което не е недопустимо законодателят да предвиди, че собственикът е отговорен за заплащането на определени доставени до имота му блага, включително топлинна енергия.

Посочените разпоредби не могат да не бъдат приложени във връзка с начина на отчитане на количеството топлинна енергия, тъй като същите сами по себе си не предвиждат система за отчитането . Поради това следва да се приеме, че разпоредбите на чл. 150 и чл. 153 ЗЕ сами по себе си не противоречат на разпоредби от правни актове с по-голяма юридическа сила и съдът няма основание да ги остави неприложени.

По отношение на пороците на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение, настоящият съдебен състав намира, че дори и такива да съществуваха, съдът не може да изследва пороци на съдебен акт, издаден в рамките на друго производство, при разглеждане на иска за установяване на вземането. Следва да се посочи, с оглед на обусловеността на иска за съществуване на вземането (чл. 422 ГПК) от издаването на заповед за изпълнение, че издадената по частно гражданско дело № 63795/2022г. на С-йския районен съд, 179 състав, не е нищожна. Заповедта е подписана от районния съдия, с което е потвърдена волята на същия за издаването . В самата заповед се съдържат всички реквизити на съдебно разпореждане, поради което с подписването е изявена волята за издаване на заповед, и не е налице порок на съдебния акт, който да води до нищожност.

Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка), тъй като качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежност на вещно право на собственост върху имота, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е бил ответника и той е носител на всички права и задължения за заплащане на доставената топлинна до процесния имот, съобразно обема права в 3 съсобствеността, за който са предявени исковите претенции. До края на съдебно дирене не се представиха писмени доказателства за наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и друго трето лице, която правоизключва твърденията в искова молба, или за встъпване в облигационно правооотношение за доставка на топлинна енергия на трето лице с ищеца като титуляр на облигационно право на ползване през процесния период.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, във вр. с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, съгласно което се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.