Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2949 от 30.09.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 198/2026
Вид
Определение № 2949
Подписан
30.09.2026
В сила
30.09.2026
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2949 гр. София, 30.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000500198 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, вх.№ 21135 от 20.07.2026 г., подадена от особения представител на „Евро Билдинг“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, адв.В. В..

В молбата се съдържа искане за изменение на постановеното въззивно решение № 933 от 13.07.2026 г. по делото, в частта му за разноските.

Излагат се доводи, че с определение от 06.11.2024 г. по гр.д.№ 13809/2021 г. на СГС, ищецът бил освободен от заплащане на разноските за особен представител. Съдът бил определил възнаграждението на особения представител да бъде заплатено от бюджета на съда. Този съдебен акт не бил отменен. Въззивното производство било образувано по въззивна жалба на ищеца В. М. М.. Дружеството, представлявано от адв. В. не било подало въззивна жалба. Предявеният срещу дружеството иск бил отхвърлен, а първоинстанционното решение – потвърдено. Изходът на спора не обосновавал възлагането на разноските за особен представител върху дружеството. Освен това назначаването на адв. В. като особен представител не било въз основа на договорно правоотношение с „Евро Билдинг“ ЕООД, а със съдебен акт поради противоречие на интересите на дружеството и неговия законен представител. Особеният представител имал право на възнаграждение 1 независимо от изхода на делото, като получаването му не следвало да бъде, поставяно в зависимост от имущественото състояние и платежоспособността на представляваното лице. Същевременно се сочи, че следвало да се вземе предвид, че „Евро Билдинг“ ЕООД не развива търговска дейност. При тези обстоятелства възлагането на възнаграждението върху дружеството създавало реална опасност присъденото възнаграждение да остане несъбираемо.

Излагат се и доводи по размера на адв. възнаграждение като се сочи, че сумата от 600 евро не съответствала на фактическата и правна сложност на спора, обема на осъществената защита и отговорността на особения представител. Фактическата обстановка се развивала в продължителен период от време, а именно от датата на сключване на договора за кредит през 2008 г. като производството преминавало през множество фази. Сочи, че въззивното решение в тази му част било немотивирано. Присъденото адв. възнаграждение не съответствало и на значителния материален интерес – 500 000 лв. Следвало да се вземе предвид, че първоинстанционния съд бил определил адв. възнаграждение в размер на 2500 лв., а в случая 600 евро били равни на 1173 лв. Справедлив размер на адв. възнаграждение бил такъв от 1278 евро/2500 лв.

Иска се въззивното решение да бъде: изменено в частта за разноските, възложени в тежест на дружеството като се постанови възнаграждението да бъде платено от бюджета на АС-София вместо от „Евро Билдинг“ ЕООД, както и да бъде изменен размера на определеното в полза на адв. В. адв. възнаграждение като й бъде присъдена сумата от 1278 евро/2500 лв. или друг по-висок размер по преценка на съда и при съобразяване с фактическата и правна сложност на спора.

По молбата е постъпил отговор от адв. И. Ю., процесуален представител на ищеца пред първата съдебна инстанция – В. М. М., в който се излага становище за неоснователност на молбата в частта за увеличаване размера на адв. възнаграждение; подкрепя същата в частта, в която се иска възнаграждението да бъде платено от бюджета на съда.

Намира размерът на адв. възнаграждение за съответен на извършените процесуални действия от адв. В.. В тази му част намира въззивното решение за обосновано и мотивирано, както и за съответстващо на действително сторените действия по защита от страна на адв. В.. Позовава се на критериите по чл.36, ал.3 от ЗАДв. вр. с чл.36 а от ЗАДв. Счита, че материалния интерес 2 не е единственият показател за определяне размера на адв. възнаграждение.

Съдът не бил обвързан от минималните размери на НМРАВ като се аргументира с приетото в решения на СЕС по дело С-438/22 от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по въпросите на свободното договаряне.

Този подход бил приложен и при постановяването на определение № 17728/06.11.2024 г. на СГС. Сочи, че сумата от 2500 лв. била определена според очакваните действия пред първата съдебна инстанция. Този акт не установявал задължение за същото възнаграждение от САС.

Относно бюджетното плащане се позовава на приетото в определение № 5787/19.06.2022 г., с което ищецът бил освободен по реда на чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на разноски, както и на определение № 17728/06.11.2024 г. на СГС, с което се разглеждал въпроса за разноските за особен представител. Сочи, че по арг. от т.12 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, освобождаването от разноски по чл.83, ал.2 ГПК действа до приключването на делото във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Разноските следвало да не се възлагат в тежест на ищеца М., а да се изплатят от бюджета на съда и то в размера, определен от въззивния съд – 600 евро.

Ответника по молбата – „Банка ДСК“ АД не подава отговор по искането по чл.248 ГПК.

Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и данните по въззивното производство, приема следното:

С въззивното решение, което се иска да бъде изменено в частта му за разноските, съдът е приел: „На адв.В. следва да бъде определено адв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл.29, ал.4 ГПК. С оглед извършените от адв. В. процесуални действия по защита на доверителя й, настоящата инстанция намира, че адв. възнаграждение следва да бъде определено в размер на 600 евро. По арг. от същата разпоредба и при съобразяване с изхода на спора тежестта за адв. възнаграждение следва да бъде възложена на представлявания – „ЕвроБилдинг“ ЕООД“.

С разпореждането си № 2410 от 24.04.2026 г., представляващо въззивен доклад, съдът е констатирал, че „Евро билдинг“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, не е подал отговор по въззивната жалба.

3

В писменото си становище, вх.№ 18028 от 17.06.2026 г. особения представител на „Евро билдинг“ ЕООД- адв. В. е посочила, че въззивната жалба на ищеца В. М. М. е основателна.

В пледоарията си по съществото на спора, адв. В. е поддържала изложеното в становището от 17.06.2026 г., както и е поискала въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно като се признае за установено, че „Евро-Билдинг“ ЕООД /което е ответник, а не ищец/ не дължи на „Банка ДСК“ АД сумите по договора за кредит от 17.07.2008 г.

С въззивното решение № 933 от 13.07.2026 г. съдът е приел, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и като такова е потвърдено.

Наред с това, съгласно чл.29, ал.4 ГПК, по който ред адв. В. е назначена за особен представител, разноските се поемат от представлявания или от представителя по преценка на обстоятелствата от съда.

В конкретния случай въззивният съд освен, че е съобразил изхода на спора, заявената позиция от адв. В., както и разпоредбата на чл.29, ал.4 ГПК, е определил разноските да се понесат от дружеството, което адв. В. представлява.

Доводите, че дружеството не извършвало търговска дейност, както и, че било в затруднено финансово състояние, освен че са неотносими, така и са преклудирани.

Освен това дружеството не е освободено от разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК; същото не може да се ползва от това, че ищеца В. М. М. е освободен от разноски.

При това положение искането разноските за адв. възнаграждение да бъдат изплатени от бюджета на АС-София се явява неоснователно.

Относно размера на адв. възнаграждение:

За да определи размера на адв. възнаграждение, въззивният съд е констатирал извършените от адв. В. процесуални действия по защитата на доверителя й /виж изложеното на предходната страница от настоящето определение и л.12 от въззивното решение/. Затова и е определил адв. възнаграждение в размер на 600 евро.

4

Действително, първоинстанционния съд е определил адв. възнаграждение в размер на 2500 лв., но първоинстанционното производство е продължило в периода от 16.11.2021 г., когато е подадена исковата молба до 05.08.2025 г., когато е постановено първоинстанционното решение, т.е. близо 4 години като са били извършвани множество процесуални действия, вкл. и по събиране на доказателства.

За разлика от първоинстанционното производство, въззивното продължи от 22.01.2026 г. до 18.06.2026 г., т.е. по-малко от 5 месеца и без събиране на доказателства.

При това положение определеният от съда размер на адв. възнаграждение в полза на адв. В. съответства на положения от нея, труд.

Съдът споделя изложеното от адв. Ю. в отговора по искането по чл.248 ГПК, че материалния интерес не е единственият показател за определяне размера на адв. възнаграждение. Действително, съдът не е обвързан от минималните размери на НМРАВ по аргумент от приетото в решения на СЕС по дело С-438/22 от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по въпросите на свободното договаряне.

Налага се извод, че искането за увеличение на размера на адв. възнаграждение, определено по реда на чл.29, ал.4 ГПК, е неоснователно и като такова ще бъде оставено без уважение.

По разноските:

С оглед трайно установената съдебна практика в производство по чл.248 ГПК разноски не се присъждат.

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№ 21135 от 20.07.2026 г., подадена от особения представител на „Евро Билдинг“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство - адв.В. В., съдържаща искане за изменение на постановеното въззивно решение № 933 от 13.07.2026 г. по делото, в частта му за разноските, като неоснователна.

5

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1месечен срок от съобщението, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6