Решение № 362 от 08.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. гр. Хасково, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640101817 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, **, адв. А.Д., член на САК, личен № ***, против „Аксес Файнанс" АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Триадица", ж.к. "Иван Вазов", ул."Балша" №1, бл.9, ет.2, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между ищцата и Аксес Файнанс" ООД бил сключен договор за кредит „Бяла Карта. Към договора било налице и Приложение № 1 към договор за кредит „ Бяла Карта" с КИД № *** от *** г. „Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта Бяла Карта" и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Съгласно чл. 1 от Договора с подписването на същия, Кредитополучателя изрично заявявал, че е получил от Кредитодателя своевременно Стандартен европейски формуляр по чл.5 от Закона за потребителския кредит / ЗПК/, със съдържание, съгласно приложение №2 към ЗПК, запознат е предварително със съдържанието на документа и го разбира, така че може да вземе информирано решение за сключване на настоящия индивидуален договор за кредит.

1

Кредитополучателя, изрично заявил, че е запознат предварително от Кредитодателя с всички условия по Договора. Съгласно чл.2 ал.1 от Договора по силата на този договор, Кредитодателя се задължавал да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 100 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а Кредитополучателя се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на договора. По информация на ищцата лимитът на револвиращия кредит бил увеличен до 450 лева с допълнително споразумение между ищцата и ответното дружество. Това било видно и от профила на ищцата, в който е посочен лимитът по картата. Посочва, че съгласно чл. 2, ал.

4 от Договора валидностга на Картата била до края на месеца, който бил отбелязан върху нея. След изтичане на валидносrга на Картата, Кредитодателя предоставял на Кредитополучателя подновена карта, като старата подлежала на връщане от страна на Кредитополучателя. За предаване на новоиздадената карта, страните подписвали анекс към този договор, с който удостоверяват приемо-предаването й. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, кредитополучателя можел по всяко време да усвоява суми от главницата до максималният размер на кредитния лимит. Съгласно ал.2 от с.ч., през целия срок на валидност на този договор, Кредитополучателя се задължил да заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро /второ/ число на текущия месец. Твърди, че Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора „Текущото задължение" на Кредитополучателя към всяко последно число на месеца се определял като сбор от суми изброени в исковата молба. Съгласно чл. 3, ал. 4 от Договора „Общото задължение" на Кредитополучателя към всеки един момент от действието на договора включвало цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай че такива са начислени, и дължим застрахователна премия, съгласно Раздел XI от договора. Съгласно чл. 3, ал. 5 от Договора текущото задължение на Кредитополучателя към всяко последно число на всеки месец от срока на договора било величина, която е различна от Общото задължение на Кредитополучателя към всеки един момент от действието на договора. Посочва, че тези две величини можело да съвпаднат като стойност, но за целите на договора, те представлявали различни понятия.

Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя кредит при следните условия: Срок на кредита: 6 години;

Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 43,2 %; върху усвоения размер на кредита, Кредитополучателя дължал дневен лихвен процент в размер на 0.12%. Лихвата се изчислявала във всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приемало, че календарният месец е с продължителност от 30 дена; Общата сума, дължима от Кредитополучателя 2 съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК бил сборът от следните суми - Усвоената и непогасена главница, Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, Такси за ползване на Картата, дължими от Кредитополучателя, посочени в Тарифата; Посочва, че годишен процент на разходите на заема:

45,90% ГПР по всеки Договор за кредит „ Бяла Карта" бил изчислен при вземане предвид на следните допускания - Кредитополучателят да изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по настоящия договор, Пълния размер на кредита да ее усвоен от Кредитополучателя незабавно след активация на предоставения му платежен инструмент, лихвата и другите разходи се начислявали в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит. Вид на предоставения заем- револвиращ потребителски кредит.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора договор влиза в сила след подписването му от Кредитополучателя. Кредитодателя отправял нареждане за активиране на Картата, след получаване на оригинал на настоящия договор и приложенията към него, подписани от Кредитополучателя. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора предмет на същия бил револвиращ кредит с максимален размер, посочен в чл.2, ал. 1 който бил равен на максималния кредитен лимит на Картата. Твърди, че съгласно чл.7 от договора Кредитополучателят можел да усвои изцяло посочения в максимален размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на настоящия договор. Усвоения размер на кредита била сумата от всички транзакции, извършени с Картата към всеки един момент от действието на този договор. Кредитополучателя се задължавал да заплаща на Кредитодателя текущото си задължение, съгласно условията на договора. След заплащане на текущото задължение, разполагаемият лимит по Картата се увеличавал със сумата на погасената главница. Разполагаемият остатък по кредита бил максималният размер, намален с усвоения размер, представляващ цялата реално ползвана и дължима за погасяване главница към точно определен момент от действието на настоящия договор. Кредитополучателя нямал право да извършва транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остаrьк по кредита. В случай, че извършел такава транзакция, то страните се съгласявали, че сумата на тази транзакция увеличавала максималния размер на кредита, посочен в чл.2, ал. 1 от договора. При извършване на транзакция с Картата, разполагаемият остатък по кредита, се намалявал със сумата по транзакцията, заедно с таксите и комисионните за транзакцията, в случай че такива са дължими от Кредитополучателя, съгласно Тарифата. Твърди, че Съгласно чл. 15 от договора, за обезпечаване на всичките си задължения по договора, с неговото подписване, Кредитополучателят, наричан в настоящата алинея залогодател, учредявал в полза на Кредитодателя, наричан в настоящата алинея Заложен кредитор, залог върху вземането си по Трудов договор, сключен с ЕИК/ЕГН.

3

Залогодателят се задължавал веднага след сключване на договора да изпрати на електронната поща на Заложния кредитор копие от посочения договор.

Страните се уговаряли, че Залогодателят няма да предоставя на Заложния кредитор оригиналните документи, доказващи съществуването на заложеното вземане, както и че Заложният кредитор няма да събира вземането, освен в случай, че Залогодателят не изпълнел задълженията си по настоящия договор за кредит. Заложният кредитор не бил длъжен да извършва никакви действия за запазване на вземането, а залогодателят бил длъжен да уведоми писмено длъжника по заложеното вземане за учредения с този договор залог в срок от 10 (десет) дни, считано от сключването му, както и да го изпрати в оригинал на заложния кредитор на адреса, посочен в този договор. Залогодателят бил длъжен да уведоми заложният кредитор в случай, че заложеното вземане престане да съществува или се промени, както и ако трети лица придобият някакви права върху него. Залогодателят декларирал, че залогът учреден с този договор е първи по ред и към датата на сключването му трети лица нямат никакви права върху него. Посочва, в исковата молба последици в случай, че не се предостави текущото задължение съгласно чл. 16 от договора, като твърди, че към дата *** г, ищцата е изтеглила 20,782.04 лева и е върнала 20 840.93 лв., като ответното дружество иска от ищцата да заплати още 939.82 лева. Отбелязва, че в приложените към исковата молба извлечения някои от извършените от ищцата транзакции са отбелязани два пъти и втората транзакция не следва да се взема предвид, защото такава не е била извършвана. Поддържа, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или тьрговска дейност. Счита, че Договор за кредит „Бяла Карта" от *** г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: 1) Клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради което самия ГПР е неправилен и заблуждаващ. По отношение на чл.15 Прочитьт на съдържанието на клаузата и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя дали да предостави обезпечение. В допълнение към това, и двете възможности за обезпечение (поръчителството и банковата гаранция) поставяли изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът целял да се обогати. Твърди, че в съответствие с чл. 1 9, ал. 1 от ЗПК и пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тьлкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай били посочени процентните 4 стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които ставала изискуема разписаната в чл. 20 ал.1 от Договора "неустойка", то тя била с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Посочва, че всичко това поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямало информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явявало и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Сочи, че посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От посоченото следвало, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Твърди, че е налице пълно разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Посочва, че невключването на подобна клауза в ГПР означавало, че не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото на практика не бил посочен верният ГПР в договора за кредит. Също така подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, като счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти, като счита, че само на тези основания договорът за кредит е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Счита, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, в настоящия случай. С оглед гореизложеното счита, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, поради което същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.