Решение № 7453 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7453 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110149366 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Р. К. А. срещу „*******“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 1 533.88 евро /евровата равностойност на 3 000 лв./ – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от неоснователното предявяване от ответника на искове срещу нея по гр. д. № 43578/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските по делото.

Ищцата твърди, че ответникът в нарушение на правата й на потребител е предявил срещу нея искове по посоченото гражданско дело. Излага, че поради неправомерното завеждане на делото е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, тревожност, стрес, накърнено спокойствие, затруднения и усилия заради необходимостта да изясни случая, които оценява на сумата от 3 000 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Твърди, че заведените от дружеството искове срещу А. са основателни, поради което не е налице злоупотреба с право. Счита, че дори и ищцата да е претърпяла описаните душевни болки, тревожност, стрес и накърнено спокойствие, те не могат да бъдат вменени във вина на дружеството. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, 1 причинени на ищцата в резултат от неоснователно предявяване от ответника на искове срещу нея.

В Решение № 189/20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на ВКС, IV ГО, е прието следното: „Носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко друго съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 ГПК.

Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).

Доказването на деянието (предявяването на иска) и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК. Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.“.

Следователно предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК. Неговата основателност се обуславя от кумулативното наличие на две групи юридически факти: тези, включени във фактическия състав на генералния деликт по чл. 45, ал. 1 ЗЗД /осъществяване на противоправно поведение, изразяващо се в случая в злоупотреба с правото на иск по гр. д. № 43578/2025 г. по описа на СРС, 85 състав; настъпила вреда – неблагоприятно изменение в обективната действителност, засягащо в случая нематериални блага; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; вина/; възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Единствено субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл.

45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от ответника за оборване на законовата презумпция. Всички останали елементи подлежат на доказване от претендиращия обезщетението съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

В случая относимо към предмета на настоящия правен спор е единствено Решение № 22861/12.12.2025 г., постановено по гр. д. № 43578/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. От него се установява, че посоченото дело е образувано по искова молба на „*******“ ЕАД срещу А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че тя му дължи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********* с абон. № 231531, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35086/2025 г. по 2 описа на СРС, 85 състав. Така предявените искове са приети за изцяло основателни, като съдебното решение не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила на 31.01.2026 г.

Останалите събрани по настоящото дело писмени доказателства /дебитно известие, фактури, постановление за възлагане на недвижим имот/ съдът намира за неотносими към неговия предмет.

Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Само тогава предявяването на иск, дори ако той бъде приет за недопустим или неоснователен, е правомерно.

Съдът счита, че в случая предявяването от „*******“ ЕАД срещу А. на искове за установяване дължимост на суми, представляващи цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху нея, не представлява злоупотреба с правото на иск, щом исковете са приети от съда за изцяло основателни. Дори и те да бяха отхвърлени като неоснователни с влязъл в законна сила съдебен акт, това не би било достатъчно, за да се приеме наличието на злоупотреба с право на иск от страна на дружеството, защото в такъв случай трябваше да се докаже от А. пълно и главно, че лицето, на което ответното дружество се явява възложител на работата /в случая това е юрисконсултът, подал исковата молба по другото дело/, е съзнавало, че претендираните по исков ред материални права не съществуват, но въпреки това е сезирало съда с искане за защитата им, при това – с цел единствено да увреди насрещната страна. Такова доказване не беше проведено в настоящото производство въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение № 7377/20.02.2026 г., в който е инкорпориран съставеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, респ. не се установи с предявяването на исковете по гр. д. № 43578/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, ответникът да е преследвал цел, несъвместима с изискването за добросъвестност. Съдът намира, че исковете са предявени единствено с оглед преследваната от дружеството легитимна цел – търсене на защита срещу несвоевременно плащане от А. на задълженията й, произтичащи от доставката на топлинна енергия до нейния имот, т.е. с тяхното завеждане дружеството е целяло единствено защита на своите материални права.

Липсата на противоправност на поведението на автора на деянието е достатъчно за формиране на категоричен извод за неоснователност на предявения в настоящото производство иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

По разноските:

Съобразно изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК има ответникът, на когото се дължи сумата от 102.26 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, срещу „*******“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ********, осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за сумата от 1 533.88 евро /евровата равностойност на 3 000 лв./ – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от неоснователното предявяване от ответника на искове срещу нея по гр. д. № 43578/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.

ОСЪЖДА Р. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, да заплати на „*******“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 102.26 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4