Решение № 1006 от 15.02.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

София,………..

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,

Гражданско отделение, ІІ-б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА Д.

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Дончева в. гр. дело № 15999 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ищцата Ю.Г., срещу решение № ІІ-55-219237 от 21.09.2017 г. по гр. дело № 74411 от 2016 г. на Софийски районен съд, в частта, с която съдът е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановения съдебен акт, в подкрепа на което се твърди, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Според въззивника, прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като е осъществено в период на отпуск поради временна неработоспособност. Освен това се поддържа становище за неправилност извода на съда за това, че заповедта е издадена от лице с представителна власт. Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като връчването на заповедта е осъщественото чрез нотариус и не е съобразена процедурата по чл. 47 от ГПК. Заявява се, че е налице неяснота относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ограничаваща правото на ищцата да се защити.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чл. 225, ал.

1 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ, предявени от Ю.Д.Г., срещу „Ч.Б.” ЕАД: за признаване за незаконно и за отмяна на уволнение, извършено със заповед за прекратяване на трудов договор № ЗП 63/10.09.2016 г.; за възстановяване на длъжността "юрисконсулт"; за заплащане на обезщетение по чл.

225, ал.1 от КТ за периода 22.12.2016 г. – 22.06.2017 г. в размер на 8700 лв, както и за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие.

Според ищцата, по силата на трудов договор от 23.02.2016 г. с шестмесечен срок за изпитване, на 01.03.2016 г. е постъпила на работа в ответното дружество на длъжност „юрисконсулт”. Твърди, че от 15.08.2016 г. е била в отпуск по болест, продължил включително към момента на подаване на исковата молба - 20.12.2016 г., за който отпуск били издадени документи, предоставени в ответното дружество. Сочи, че на 17.09.2016 г. е издадена процесната заповед, с която трудовото правоотношение било незаконосъобразно прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Според ищцата, незаконосъобразността на прекратяването следва от обстоятелството, че същото е извършено в момент, към който изпитателният срок по договора е изтекъл и договорът се е считал сключен за неопределен срок. Освен това се сочи, че заповедта за прекратяване е подписана от лице, което не е разполагало с представителна власт да стори това. Според Г. изпитателният срок спира да тече докато трае отпуск по болест, с оглед на което извършеното в този период прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразно, тъй като се явява извън изпитателния срок. Твърди се, че е налице несъответствие в датите на издаване на заповедта за прекратяване, изходящия номер, под който е заведена и датата, посочена в нотариалната покана 19.09.2016 г., което на свой ред обосновава незаконосъобразност. Посочено е още и това, че съобразно извършеното нотариално удостоверяване, връчването на заповедта за прекратяване се счита от 11.11.2016 г., докато върху самата заповед е отбелязана дата на връчване 13.12.2016 г., като се твърди, че и двете дати са след изтичане на изпитателния срок по трудовия договор.

Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е изтъкнато и това, че е налице несъответствие между датата на издаване на заповедта – 17.09.2016 г., посочената в нотариална покана дата на прекратяване - 19.09.2016 г. и отбелязаната в заповедта дата на връчване – 13.12.2016 г. Твърди се, че това несъответствие в посочените дати е ограничило защитата на ищцата срещу извършеното прекратяване.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил изцяло исковете и е изложил съображения за това, че оспореният акт е законосъобразно издаден, като с него е прекратено трудовото правоотношение на ищцата в срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя, на основание чл.

71, ал.1 от КТ. Сочи, че заповедта за прекратяване е подписана от надлежно упълномощено за това лице.

Поддържа, че ищцата е поканена от ответника да се яви за връчване на заповедта, но същата е отказала, поради което са били предприети действия по връчване на заповедта чрез нотариус, осъществено по реда на чл. 47 от ГПК и надлежно удостоверено. Според ответника съобразно нотариалното удостоверяване, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се счита връчена на 11.11.2016 г., поради което на 16.11.2016 г. е изпратено съответно за това уведомление в НАП, а на 13.12.2016 г. ищцата се е явила в дирекция „Човешки ресурси” при ответното дружество и е поискала екземпляр на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто и бил предоставен и това било отразено върху самата заповед. Не се спори правоотношението да е било прекратено към момент, в който ищцата е била в отпуск по болест, но в тази връзка се твърди, че с оглед характеристиката на договора като сключен със срок за изпитване, ищцата не се ползва с предвидената в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ закрила.

За да постанови ожалваното решение, съдът е приел, че между страните не е спорно, че са били обвързани от трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя, както и че в периода от 15.08.2016 г. до 21.12.2016 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност. Формиран е извод за това, че трудовото правоотношение се счита прекратено на 11.11.2016 г., както и че тази дата не е извън предвидения в договора шестмесечен изпитателен срок. Освен това, съдът е посочил, че прекратяването на договора е извършено от лице, което разполага с представителна власт. По тези съображения е приел, че предявеният по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ иск е неоснователен, а с оглед на това - че са неоснователни и обусловените от него искови претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В решението е посочено, че предявеният от ищцата иск по чл. 220, ал. 1 от КТ е неоснователен, тъй като установеното в чл. 220, ал. 1 от КТ правило не се прилага при прекратяване по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни правни норми.

При правилно приложение на правилата по чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционният съд е приел, че по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение.

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца са неоснователни.

Настоящият съдебен състав счита за обосновани изводите на Софийски районен съд относно установените релевантни за спора обстоятелства, както следва: между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е полагала труд на длъжността юрисконсулт при ответника „Ч.Б.” ЕАД, считано от 01.03.2016 г., като трудовият договор бил сключен със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

Това трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 11.11.2016 г., със заповед, издадена на 17.09.2016 г. от лице, което е разполагало с представителна власт да стори това.

Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се счита връчена на 11.11.2016 г., която дата е в договорения в полза на работодателя срок за изпитване, тъй като ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност в периода от 15.08.2016 г. до 21.12.2016 г., включително.

По изложените във въззивната жалба доводи съдът намира следното:

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани с оспорването, че уволнителната заповед е издадена от оправомощено лице, както и че връчването на заповедта, което се твърди да е на 13.12.2016 г. е осъществено извън уговорения между страните шестмесечен изпитателен срок. Съществено значение има и обстоятелството, че от 15.08.2016 г. до 21.12.2016 г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, който не се включва в изпитателния срок.

Установената съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав приема, че ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя.

Съдът не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба. След предявяването на иска, ищецът може да допълва исковата молба с нови факти само, ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, каквито са тези относно връчването на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение чрез нотариус и законосъобразността на процедурата по чл. 47 от ГПК, следва да се приеме, че такива доводи за незаконосъобразност не са наведени и съответно съдът не може да се произнася по тях.

Волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение поражда действие с достигането му до адресата, а не по-рано. В този смисъл по отношение законосъобразността на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение е съществена датата, на която заповедта е връчена на служителя, а не тази на която е била издадена самата заповед. Ето защо, доводите на жалбоподателката, свързани с датата на издаване на заповедта са ирелевантни за правилното решаване на въпросите от предмета на делото. Същевременно, от приложено по делото заверено копие на пълномощно се установява, че лицето – издател на заповедта за прекратяване на трудовия договор, а именно Евгения Венизелова Накова, е била упълномощена да представлява дружеството – работодател „Ч.Б.” ЕАД, включително да прекратява съществуващи между дружеството и негови служители трудово-правни отношения. Подобно делегиране на работодателска компетентност чрез упълномощаване за прекратяване на трудовото правоотношение е допустимо и съобразено с дадените в ТР № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС указания.

От приложен по делото трудов договор № ТД 010/23.02.2016 г. е видно, че между „Ч.Б.” ЕАД и Ю.Д.Г. е възникнало трудово правоотношение с уговорен в полза на работодателя шестмесечен изпитателен срок по смисъла на чл. 70 от КТ.

Освен това се установява, че служителят е постъпил на работа на 01.03.2016 г., която дата се счита за начален момент на шестмесечния срок.

При това положение, както правилно е отбелязал районният съд, при равни други условия изпитателният срок е следвало да изтече на 01.09.2016 г., но това не се е случило, тъй като от 15.08.2016 г. до 21.12.2016 г., включително, Ю.Г. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, за което по делото са налични съответни медицински документи – 4 броя болнични листа. Това ще рече, че изпитателният срок е спрял да тече на 15.08.2016 г. за периода, в който ищцата е ползвала посочения отпуск.