Решение № 71 от 27.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Бургас, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а С.а

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора С. Й. П. като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600095 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв.С. К. - АКБургас, като защитник на подсъдимия К. С. Я., против присъда №164/19.11.2025г. по н.о.х.д. №1699/2025г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият К. С. Я. е признат за виновен в това, че на 29.03.2024 г., в жилище, находящо се на адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. ****, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и тялото, причинил на Р. И. К., лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на долната челюст и врата срединно, кръвонасядане на лявата мишница и хълбочната област вляво, довела до болка и страдание, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК е осъден на наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от 8 месеца, при периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца; Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 100 часа годишно, в рамките на една календарна година.

Същият е признат за виновен и в това, че на същата дата - 29.03.2024 г. и време, при условията на съвкупност с деянието по т. 1, в жилище находящо се в гр. Б., ж.к. „И.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, при условията на домашно насилие, се заканил с престъпление против личността на Р. И. К., като изрекъл към нея думите „От тук 1 нататък ще разбереш какво става, ще те пребия, няма да можеш да станеш, ще те потроша, не ме интересува, че си жена, за мен ти си боклук и аз няма да бия жена, а ще си представям, че бия боклук“ и „Няма да знаеш от къде ще се появи, два дни те чаках с чук пред залата, за да те потроша. Чука ми е в колата. Чаках те пред залата, за да те натроша, но изкара късмет, че на два пъти излезе с други хора.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.

2, б. „б“ НК, е осъден на „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от 1 година, при периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година; Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 100 часа годишно в рамките на една календарна година. На основание чл.

23, ал. 1 от НК на подс. Я. е определено общо най-тежко наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от 1 година, при периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година; Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 100 часа годишно в рамките на една календарна година. Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство, като е присъдил в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни разноски в досъдебното и съдебното производство.

Във въззивната жалба, изходяща от адв. С. К., са изложени съображения, че присъдата е неправилна поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събраните в хода на наказателното производство доказателства не установяват по безспорен начин виновността на подсъдимия. Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатите му обвинения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба.

Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването й.

Пред въззивния съд подсъдимият К. Я. се явява лично ис упълномощен защитник – адв. С. К. от АК – Бургас, който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, както и формулираното със същата искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нова оправдателна присъда по предявените му обвинения.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият К. Я. се присъединява към доводите, наведени от защитника му. В последната си дума моли за постановяване на оправдателна присъда.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция не намери основание за внасяне на корекция в изводите на 2 първостепенния съд по фактите, очертани в мотивите към атакувания съдебен акт. От фактическа страна по делото е установено следното:

Подсъдимият К. С. Я. е роден на **** г. в гр. Б.. Той е ****, с постоянен адрес в гр. Б., ж.к. „И.“ бл. **, вх. *, ет. * и адрес за призоваване: гр. Б., ж.к. „С.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. ****, със ******образование, *****, работи. Видно от представената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

Подсъдимият К. Я. и св. Р.К. сключили граждански брак на 18.11.2014 г., като по време на брака се родили трите им деца М. К. Я. и Б.К. Я., родени на ***** г., както и Г. К. Я., роден на ****г.

С Решение № 358/20.02.2024 г. по гр.дело № 7901/2023 г. по описа на РС-Бургас, гражданският брак бил прекратен по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на родените от брака три малолетни деца били предоставени на майката Р.

К., а за подсъдимия като баща на децата съдът определил режим за лични контакти.

Местоживеенето на децата било определено на адреса на майката, а именно семейното жилище, находящо се в гр. Б., ж.к. „И.“ бл. ***, вх. *, ет.*, ап. ***. Подсъдимият и свидетелката К. постигнали съгласие извън определения с решението за прекратяване на гражданския им брак режим, подсъдимият да взема децата след училище и да ги води на тренировка - момчетата тренирали футбол в парк „Велека“, спортен център „Изгрев“, а детето М.тренирало баскетбол в училище „Г. Бенковски“ или в спортна зала „Бойчо Брънзов“.

На 28.03.2024 г. на детето Г. бил извършен преглед при очен лекар, при който се наложило разширяване на зениците, поради което св. К*уведомила треньора по футбол за отсъствието му от тренировка същия ден.

Ha 29.03.2024 г. сутринта, около 07:50 часа, подс. Я. се обадил по телефона на св.

К. и й поискал обяснение защо не е споделила с него за разширените зеници на детето, като й повишил тон, а тя прекъснала връзката. На последващите позвънявания от подсъдимия, св. К. не отговорила.

Около 08:00 часа подс. Я., който разполагал с ключ от семейното им жилище, отишъл на адреса и се опитал да отключи входната врата. Тъй като в ключалката бил поставен ключ отвътре, той не успял и позвънил на звънеца. Св. К. отключила и го пуснала да влезе. Подсъдимият казал на децата да останат в коридора, а на св. К. да отидат двамата в кухнята. След като влезли в кухнята, той затворил вратата и започнал да й говори с агресивен тон, като укорявал поведението й като майка и постъпките й, свързани с отсъствието на едното им дете от тренировки. Подсъдимият блъснал св. К., като същата паднала на земята. Когато св. К. се изправила и поискала да излезе от стаята, подс. Я. я спрял, хванал я за врата и й се заканил с престъпление против личността, като изрекъл към нея думите „От тук нататък ще разбереш какво става, ще те пребия, няма да можещ да станеш, ще те потроша, не ме интересува, че си жена, за мен ти си боклук и аз няма да бия жена, а ще си представям, че бия боклук“ и „Няма да знаеш от къде ще се появи, два дни те чаках с чук пред залата, за да те потроша. Чукът ми е в колата. Чаках те пред залата, за да те натроша, но изкара късмет, че на два пъти излезе с други хора.“ Докато й говорел, подсъдимият нанесъл на св. К. удари с юмруци в областта на главата и тялото, хванал я силно за ръката, с които действия й причинил оток и кръвонасядане на долната челюст и врата срединно, кръвонасядане на лявата мишница и хълбочната област вляво, довели до болка и страдание. Св. К. го молела да спре, тъй като децата се намирали в коридора, а и трябвало да тръгват на училище.

В един момент подс. Я. спрял и наредил на св.К.да се оправи, за да извикат децата и да ги успокоят, че нищо не се е случило. Така и направили, след което около 3

08:25 часа, той тръгнал заедно с децата М.и Б., за да ги закара на училище, а св. К. останала с детето Г., с което трябвало да отиде на лекции във ВХТИ - гр. Бургас, като имала уговорка да се види там със св. К. Г. - нейна състудентка.

След случилото се в апартамента в ж.к. И., св. К. се обадила на св. Г. и й казала да я изчака на спирката пред университета. На срещата св. К. била заедно със сина си Г.. Свидетелката Г. забелязала, че брадичката на св. К. била подута и имала зачервяване по шията. Последната разказала, че нараняванията й са причинени от подсъдимия. По тази причина св. Г. й предложила да се обадят на органите на МВР, но тя отказала. Свидетелката Г. се обадила в център „Деметра“, откъдето ги насочили да отидат в съдебна медицина за издаване на медицинско удостоверение за причинените наранявания. Към 09:10 - 09:15 ч. двете посетили съдебна медицина, но било затворено, поради което св.Г. се обадила на ЕЕН 112, за да ги насочат към кабинет, в който може да се извърши преглед и отишли в спешното отделение при УМБАЛ Бургас. През това време детето Г. било заедно със съпруга на св. Г..

Междувременно на сигнала, подаден през ЕЕН 112 от св.Г., е изпратен полицейски екип в състав св. Д. Н. С. и св. Г. Н. К. - полицейски служители в Пето РУ при ОД на МВР-Бургас. На място те разговаряли със св. К. и св. Г., след което ги придружили до Пето РУ, за да се изготвят необходимите документи за случая.

По-късно същия ден свидетелите С. и К. посетили адреса на подс. Я. в к-с „С.“ бл. **, вх. * ет. *, ап. ****. След като никой не отворил, отишли на адреса на св. К. в кс „И.“ бл. ***, вх. *, ет. *. Около 16:00 часа са насочени към училище „Георги Бенковски“ в к-с „Зорница“ - училището на децата, където подс. Я. също не се появил.

Полицейските служители отново се върнали към к-с „И.“ бл. **, където забелязали подсъдимия с лек автомобил - сив джип, който паркирал пред блока. След това излязъл от автомобила и се запътил към вход Б. Свидетелите С. и К. пресрещнали подс. Я., представили му се и му обяснили целта па посещението си, както и че трябва да ги придружи до Пето РУ за изясняване на случая. Попитали го дали има чук, за което той потвърдил и обяснил, че го държи в колата си. След като последвал полицейските служители до Пето РУ - Бургас, подсъдимият предал чука с протокол за доброволно предаване и бил задържан за срок от 24 часа.

Малко след случая, св. А. С. М. (приятелка на св. К. и подс. Я.) разбрала от св. К. за причиненото й от подсъдимия. Тя видяла и следите от нанесените й телесни увреждания. При последвала среща и проведен разговор с подс. Я., свидетелката М. му споделила своето отношение към стореното от него. Пред нея той не отрекъл извършеното, а изтъкнал оправдания за стореното, като омаловажавал значението му.