Протокол № 491 от 16.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 491 гр. Пловдив, 15.12.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Деница Ц. Стойнова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора Н. Ст. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600513 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:32 часа се явиха:

Жалбоподателят Г. С. Б., се явява се лично.

В залата се явява и защитникът му - адв. У..

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.

Адв. У.: Нямам възражения. Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, за което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се същото от съдията докладчик.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. отводи към съдебния състав.

Нямам

Адв. У.: Отводи нямаме. Имаме доказателствени искания, уважаеми апелативни съдии, за приемане на писмени доказателства относно наличие на граждански брак и деца на жалбоподателя. В тази връзка за установяване тези факти, които имат отношение към решението на съда, в частта за 1 възможност за укриване и други обстоятелства, правя и искане за разпит на съпругата на жалбоподателя за доходите на семейството - от кой се осигуряват и дали има възможност да полага грижи за имуществото на семейството.

ИСКАНОТО ЛИЦЕ Б.: Нямам отводи. Моля да уважите направените от защитника ми доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Така представените от защитника документи – 2 удостоверения за раждане и удостоверение за сключен граждански брак моля да бъдат приети като становище по тях ще взема при пледирането По отношение на второто искане, което е направено в момента сме в процедура строго формална, касаеща определената спрямо исканото лице мярка за неотклонение и не следва в този процес да се извършва друг процес, в това число и разпит на свидетеля, който сочи колегата от защитата. В този смисъл и ви моля второто искане да бъде оставено без уважение – за провеждане на допълнителни процесуално-следствени действия за разпит на свидетел.

Съдът счита че следва да бъдат приети представените от защитника писмени доказателства, тъй като са относими към предмета на делото. С оглед гарантиране правото на защита, съдът счита, че е основателно искането за разпит на свидетел - съпругата на задържаното лице, която се явява в залата, за събиране на характеристични данни на Б. а именно лицето Ц. З. Б..

С оглед на това, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените от защитника писмени доказателства – 2 броя удостоверения за раждане и удостоверение за граждански брак.

ДОПУСКА до разпит като свидетел Ц. З. Б..

Сне се самоличността на свидетелката:

Ц. З. Б. – на 27 години, българска гражданка от ромски произход, съпруга на обвиняемия Б., неосъждана.

ПРЕДУПРЕДИ се свидетелката Б.А за правата и задълженията й като свидетел по чл. 119-123 НПК, вкл. правото й като съпруга на обвиняемия да не дава показания, както и за отговорността по чл. 290 ал.1 НК.

СВИДЕТЕЛКАТА Ц. З. Б.: Съгласна съм да дам показания. Ще кажа 2 истината. Разбирам, че в противен случай може да ми се наложи затвор.

Когато задържаха мъжа ми Г. Б. преди една седмица, ние бяхме вкъщи.

Заедно живеем. Всичко, средства за живот ни осигурява той – мъжът ми, като работи. Работи, когато го викат на оранжерии. В къщата живеем аз, майка ми, мъжът ми, имаме две деца. Майка ми е болна, с диабет. Аз гледам децата.

Мъжът ми работи за по някой лев. Аз не работя, защото гледам малкия, той ми е малък, на 2 години. Той ни издържа. Баща му почина и сме само майка ми, двете деца, брат ми със сина си също живее в къщата на втория етаж, ние сме долу. Беше в Г. мъжът ми, но искаше да се върне. През май месец се върна от Г., дойде си със самолет. Искаше да заминава след празниците, за да уреди нещо за семейството – за жена си и децата си. В момента голямото дете е на училище, а малкият е при майка ми. На въпроса на защитника дали децата знаят за тази ситуация, отговарям, че аз тъй като много плача, големият разбра и ме пита какво е това затвор.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се даде ход на съдебните прения.

АДВ. У.: Също нямам други доказателствени искания.

ИСКАНОТО ЛИЦЕ Г. Б.: Също нямам други доказателствени искания.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. У. – Уважаеми апелативни съдии, Поддържам изложеното във въззивната жалба. Считам че същата е не само допустима, но и основателна.

На преден план е изведено възражението за съществено нарушение относно компетентността за издаване на процесната заповед. След като получихме препис на тази заповед и след подробното запознаване в същата в няколко позиции в одобрената й форма, е посочено че издател на ЕЗА е Окръжен съд К. и посочено е, че е въз основа на процесуалните действия и заповедта за задържане във връзка с производството на Окръжен съд – К.. Две позиции има на въпросната заповед, като представители са посочени две различни лица, визирани - на едно място лицето е посочено с името „Б.“, на другото – „Г.“ и тези две лица в качеството им на представители на издателя на заповедта, а именно Окръжен съд - К. са визирани като заемащи длъжността 3

„районни съдии“. Не мога да твърдя, че съм запознат с процесуалните изисквания и формирането на съдебната власт в Г., но така или иначе считам, че предвид общите принципи на континенталната правна система и европейското право сме изправени пред класически случай на издаване на съдебен акт от некомпетентен орган. При това условие считам, че самата заповед се явява нищожна и респективно върху същата не може да бъде разсъждавано за нейната последваща законосъобразност и дали е обосновано адекватно „Задържането под стража“. Независимо от това, въззивният съдът следва да се запознае, да обсъди приемат ли се като основания последващите възражения относно съдържанието на процесната заповед В това производство българският, а и който и да е съд поставен в тази ситуация, няма задължение, най-общо казано, да изследва обосноваността на обвинението и да навлиза в детайли по фактологията. Независимо от това, самото съдържание на европейската заповед за арест, след като изисква посочване както на правните норми, които са предвидени за издаването й, в частност за престъплението, за което тя е издадена и изискването за доста подробно изложение на фактологията за престъплението, несъмнено налага съдът, който взима решение по заповедта за арест да обсъди макар и повърхностно нейната основателност и липсата на вътрешни противоречия по изложението. Аз считам, че в процесната заповед са налице именно такива противоречия, които не биха могли да обосноват, най-малко адекватното осъществяване на правото на защита на лицето – да разбере в какво точно се обвинява и да вземе решение за по-нататъшни действия, вкл. да заяви готовност за заминаване в Г.. Считам, че фактологията, която е изложена, не е съвсем адекватна, за да може да разбере подзащитният ми в какви точно престъпления го обвиняват. Като чета превода, не можах да разбера фактологията на престъпленията - дали става въпрос за деяние, насочени към лице от мъжки или от женски пол. На пръв поглед на някой може да се стори, че това е маловажно, но аз считам, че е съществено по отношение на едно обвинение, което е с най-тежката квалификация и оттам – с най-тежкото наказание, което се твърди, че може да бъде наложено. Защо това е важно – тази фактология пак твърдя, че трябва да съответства адекватно на нормите, които са цитирани в заповедта, а уважаемият съд трябва да установи една така нормална степен на съответствие, защото това има значение и в подкрепа на твърдението за възможното наказание. Защото въз основа на възможното 4 наказание, което се твърди, че ще бъде наложено, оттам първоинстанционният съд е направил и основният си извод, че именно във връзка с тежестта на обвинението и основното наказание има опасност обвиняемото лице да се укрие. Аз направих анализ, силно казано анализ, но погледнах това, което е цитирано. И според мен и моето виждане в жалбата е, че независимо, че се иска на пръв поглед едно визирано в ЕЗА едно, хайде да не кажа страховито, но респектиращо наказание от 15 години лишаване от свобода. Цитираните в заповедта норми на немския НК също сочат, че в основната си част санкциите са налагане на глоба или лишаване от свобода с минимум 3 години. Действително, пак се връщам на началото на изложението, уважаемият съд няма сега да решава доказано ли е обвинението и съответно, какво може да му бъде наложено като наказание.

Без да навлизам в дълбините на Европейското право, погледнах в практиката и актове и видях, че така или иначе, европейското нормотворчество и тълкуването му действително изисква решаващите подобни казуси съдии все пак да извършат една преценка относно възможността за налагане на наказанието, във връзка с което се иска задържането. В тази връзка се връщам на вече изложеното от мен.

Независимо от твърденията на германския орган, все още не знаем кой точно е той, че обвиняемият може да получи 15 години затвор, аз в крайна сметка, надявам се и вие да видите, като видим и фактологията с причинените вреди, които не са чак толкова тежки, опциите са за налагане на съвсем друго по вид и размер наказание не са тези, които се сочат в заповедта, а именно вероятността за налагане на глоба или лишаване от свобода в много нисък срок, който евентуално, с оглед липсата на каквито и да са осъждания и криминогенни характеристики на задържаното лице, на обвиненото лице, сочи на съвсем друг вид наказание евентуално, което да му бъде наложено.

Като на шега ще кажа, за добро или лошо, явно няма да мога да бъда защитник в немския процес на обвиняемия, затова искам да изложа просто сега възраженията си, съществени такива имам по така формулираното на този етап обвинение. С това изложение според мен стигам до следното възражение, което може би отива на преден план, относно незаконосъобразността на първоинстанционното определение – става въпрос за решаващият извод на първоинстанционния съд, че задържаното от обвинението лице, следва да бъде задържано под стража, в хипотезата, че 5 същото вероятно ще се укрие, отново с оглед тежестта на обвинението.

Аз считам, че първоинстанционният съд не е обсъдил адекватно фактологията, от която, оставям на страна тежестта на обвинението в кавички, защото тя е имагинерна, защото аз виждам на 99 % възможност за наказание в насока глоба или лишаване от свобода към минимума от 3 месеца. Уважаемият първоинстанционен съд независимо, че не съм съгласен с доводите му, не е съобразил както се е стигнало до задържането и явяването на лицето. Същото, както сам заяви и от свидетеля днес, е напуснало Г. със самолет и е дошло при семейството си. Това е най-лесният за установяване начин на дестинация на това лице. Това лице няма как да е предприело съзнателен опит за укриване било от немското, било от българското правосъдие. В самата жалба е цитирано, че визираният период на престъпление се случва в началото на март 2022 г. Самото напускане от Г. е станало повече от 1 месец след тези инкриминирани дати. Също за мен съществена индиция е, че това лице не е правило никакви съзнателни опити да се укрива на територията на Г. или на Б.. Разпитаният днес свидетел, на когото съм склонен да вярвам, неговият съпруг, задържаното лице като съпруг е заявил намерение по финансови съображения да се върне в Г..

Склонен съм да приема това за вярно. Та, човешката и правната логика сочи, че това лице няма намерение да се укрива от немското или от българското правосъдие. Когато разсъждаваме за възможността за укриване несъмнено трябва да изследваме цялата социална среда и предходно поведение на исканото лице. В нашия случай виждаме лица, които се легитимират като роми, данните за финансовия статус не са на високо ниво, няма данни за движението на задържаното лице в криминогенна среда, която би му позволила като лице от висока степен на престъпната среда да се укрие ефективно от правосъдието. Тези доводи на първоинстанционния съд найобщо не ги споделям по отношение на укриването вкл. и с това, което твърдя.