Определение № 525 от 18.02.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 525 гр. София, 18.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. С. Д . като разгледа докладваното от В.С. Д. Частно наказателно дело № 20211110213983 по описа за 2021 година

Производството е образувано по реда на чл.243,ал.5 /предишна ал.4/ вр. ал.4 /предишна ал.3/ Наказателно-процесуален кодекс /НПК/ на Република България - нов, обнародван ДВ бр.86 от 28.10.2005г., в сила от 29.04.2006г., актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.63 от 04.08.2017г., в сила от 05.11.2017г.

С постановление с посочена дата на изготвяне 08.02.2017година /с дата на извеждане от деловодството на Софийска районна прокуратура 20.04.2018година/, прокурор при Софийска районна прокуратура /СРП/ е прекратил на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1,т.1 НПК, наказателното производство по досъдебно наказателно производство - полицейско производство №ЗМ 5434/2014г. по описа на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, прокурорска преписка №34216/2014г. по описа на СРП, образувано по данни за осъществен състав на “престъпление против собствеността“ - “измама“ по чл.211 вр. чл.209,ал.1 НК, съобразно постановление от 22.10.2014година на прокурор при СРП за образуване на досъдебно наказателно производство, на фона на формираната доказателствена съвкупност водено срещу конкретно лице - А. Ц. Г., привлечен в качеството на обвиняем по реда на чл.219 НПК, с повдигнато и предявено по постановление от 06.01.2016година /лист 155-156 от досъдебното производство/, обвинение за осъществени в условията на съвкупност две “престъпления против собствеността“, в частност “измама” 1 по чл.211 вр. чл.209,ал.1 НК и по чл.210,ал.1,т.5 вр. чл.209,ал.1 НК, като вменените деяния са били посочени като изразили се съотв. в това, че на 05.01.2010година, в град С***** с цел да набави за себе си имотна облага, Г. е възбудил у К. Х. В. заблуждение, създавайки й неверни представи, че е финансов брокер и че с предоставени от пострадалата парични средства ще реализира печалба на борсата, като с това е причинил на В. имотна вреда, в размер 45 000евро, с левова равностойност 87 750лева и измамата е била в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и в това, че на 05.01.2010година, в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, Г. е възбудил у Ю. Й. Д. заблуждение, създавайки му неверни представи, че е финансов брокер и че с предоставени от пострадалия парични средства ще реализира печалба на борсата, като с това е причинил на Д. имотна вреда, в размер 10 000евро, с левова равностойност 19 500лева - големи размери. В мотивите на постановлението, като правно основание за прекратяване на наказателното производство, представителят на СРП е приел чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1,т.1,предл.второ НПК, обосновавайки, въз основа на анализ на формираната, преценена като дължима, възможна и достатъчна пълнота, доказателствена съвкупност, респ. на установените от нея фактически положения, че в случая няма осъществен състав на престъпление от общ характер, в т.ч. “измама”, в рамките на отношенията на А. Г. с всяко едно от лицата К. В. и Ю. Д., които и имайки изцяло гражданскоправен характер, подлежат на уреждане със способите и средствата на гражданското право, без използване на ресурса на наказателното право /материално и процесуално/.

Като последица и на основание чл.243,ал.2 НПК, взетата спрямо Г., в процесуалното качество на обвиняем, марка за неотклонение “гаранция” в пари, е била отменена.

Недоволни от постановлението за прекратяване на наказателното производство са останали К. Х. В. и Ю. Й. Д., които като “пострадали лица” по смисъла на НПК, са атакували прокурорския акт, подавайки жалба до Софийски районен съд /СРС/, вх.№65821/07.10.2021г. /предишен вх.

№1033381/11.05.2018г./ по описа на СРС, Обща регистратура, първоначално депозирана в СРП с №34216/2014г./30.04.2018г. В жалбата е изразено несъгласие с атакуваното постановление, респ. е отправено искане да бъде отменено, а делото върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, като са развити подробни съображения за превратна 2 оценка и интерпретация на материалите от доказателствената съвкупност, както на установените и релевантни по случая обстоятелства от страна на прокурора, респ. на тази основа и е изведена констатация за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на формираните от страна на представителя на държавното обвинение правни изводи по хода и развитието на образуваното и водено досъдебно наказателно производство.

СРС, запознавайки се обстойно с постановлението, предмет на обжалване, с жалбата, с която е сезиран и с изпратените му материали по досъдебно наказателно производство №ЗМ 5434/2014г. по описа на СДВР, прокурорска преписка №34216/2014г. по описа на СРП, преди всичко в настоящия състав счита, че на този етап, при вече надлежно удостоверено връчване на препис от атакуваното постановление и на привлечения в качеството на обвиняем, А. Г. - на 22.07.2021година, няма пречка да се произнесе по жалбата, а доколкото приема, че последната е била подадена в законоустановения 7-дневен срок за обжалване /на 30.04.2018година, видно от отбелязването върху първата страница на жалбата, при положение, че самото постановление е било изведено от деловодството на СРП на 20.04.2018година и препис от него е бил връчен на В. и Д., като пощенска пратка, с известие за доставяне /обратна разписка/, съотв. на 26.04.2018година и на 30.04.2018година/, срещу подлежащ на обжалване по този ред прокурорски акт и от лица, имащи право на жалба, последната се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, макар не точно в смисъла на съображенията, развити в съдържанието й.

Разследването по досъдебно наказателно производство №ЗМ 5434/2014г. по описа на СДВР, прокурорска преписка №34216/2014г. по описа на СРП, е започнало в хипотезата на чл.212,ал.1 НПК, на основание постановление от 22.10.2014година на прокурор при СРП за образуване на досъдебно производство, по данни за престъпление по раздел IV, глава V от Особената част на Наказателния кодекс /НК/ на Република България, в частност за “измама” по чл.211 вр. чл.209,ал.1 НК, с пострадало лице К. Х. В..

В хода на проведеното разследване, въз основа на формираната доказателствена съвкупност, включваща основно събрани гласни и писмени доказателства, от страна на органите на досъдебното производство е била направена констатация за наличие на предпоставки за повдигане и 3 предявяване по реда на чл.219 НПК, на обвинение на конкретно лице, а именно на А. Ц. Г., за осъществени от последния, в условията на съвкупност, две “престъпления против собствеността“, в частност “измама” - по чл.211 вр. чл.209,ал.1 НК и по чл.210,ал.1,т.5 вр. чл.209,ал.1 НК, като вменените деяния, видно от постановление от 06.01.2016година /лист 155-156 от досъдебното производство/, са били посочени като изразили се съотв. в това, че на 05.01.2010година, в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, Г. е възбудил у К. Х. В. заблуждение, създавайки й неверни представи, че е финансов брокер и че с предоставени от пострадалата парични средства ще реализира печалба на борсата, с което е причинил на В. имотна вреда, в размер 45 000евро, с левова равностойност 87 750лева и измамата е била в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и в това, че на 05.01.2010година, в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, Г. е възбудил у Ю. Й. Д. заблуждение, създавайки му неверни представи, че е финансов брокер и че с предоставени от пострадалия парични средства ще реализира печалба на борсата, с което е причинил на Д. имотна вреда, в размер 10 000евро, с левова равностойност 19 500лева - големи размери.

Правният извод в атакуваното постановление относно хода и развитието на образуваното и водено досъдебно наказателно производство е достигнат при приети за установени като релевантни фактически положения в смисъл, че в резултат на споделено й от нейната дъщеря, още през 2008година, В., а и Д., с когото последната съжителствала на семейни начала, се запознали с Г. на територията на голям търговски обект в град София, като при срещата, от споделеното им от самия Г., пострадалите получили устно уверение, че бил финансов брокер, участващ като такъв в търговията на фондова борса, от което реализирал печалби. Между Г. от една страна и пострадалите от друга страна била постигната уговорка В. и Д. да предоставят на Г. парични средства, които Г. да инвестира в сделки на борсата, от които сделки на свой ред и при реализирана печалба, процент от последната да се предоставел на пострадалите. Споделеното от Г., макар същият реално да нямал надлежно издаден лиценз, а и изобщо разрешение за дейност, регулирана от Комисията за финансов надзор, нито сметка на Българска фондова борса, убедило В. и Д. в компетентността, сериозността и възможностите на обвиняемия като финансов брокер, съответно ги мотивирало да му предоставят, всеки един от пострадалите, инкриминираните 4 по обвинението парични суми, за което и като обезпечение били оформени запис на заповед и писмен договор за паричен заем, с очакването от страна на пострадалите за връщаемост на средствата и то с печалба. Последвало обаче предоставяне от страна на Г. на пострадалите, в рамките на 2-3пъти, на суми, в размер приблизително от по 1 000лева, с твърдението, че били “печалби”, но без конкретика от какво точно и как формирана, след което Г. преустановил възможностите за контакт с него от страна на пострадалите, не им върнал парите, а те се обърнали за съдействие към органите на наказателното производство, като последвало образуването на настоящото досъдебно производство.

За отбелязване е, че така посочената фактическа обстановка по казуса е била приета за установена в рамките на разследването, включително и след произнасяне на съдебни състави на СРС и Софийски градски съд /СГС/ по реда на чл.243,ал.5-8 НПК, но и на този етап, без да бъдат омаловажавани вече реализираните действия по разследването, още повече да бъдат подценявани усилията на представителя на СРП при изготвянето на атакуваното постановление, настоящият състав на СРС, реализирайки правомощията си, приема становище, че достигането на обоснован правен извод по хода и развитието на наказателното производство в рамките на воденото досъдебно, в случая и към момента с приоритет изисква реализиране на допълнителни действия по разследването, чрез които да бъдат изяснени и други релавантни фактически положения, на свой ред явяващо се определящо за преценката относно развитието на наказателното производство в рамките на образуваното и водено досъдебно такова, в частност наличие на предпоставки за прецизиране на повдигнатото и предявено обвинение, в насока, ако е имало, в какво точно се е изразило измамливото поведение на привлечения към отговорност или са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство в рамките на образуваното и водено досъдебно такова, поради липса на съставомерно поведение, на фона на единствено възникнали и развити граждански правоотношения, свързани с първоначално предоставени от пострадалите на обвиняемия парични суми, което направено от страна на В. и Д., водени от желание за добра и бърза печалба, но по начин, без у тях да са били създадени неверни представи и то от самия обвиняем относно факти от обективната реалност, оставяйки за пострадалите открит само пътя на гражданското производство, за да заявят, а и да обосноват свои 5 финансови претенции, насочени срещу Г..

Във връзка с последното, в конкретен план, освен евентуалната необходимост от събиране на допълнителни гласни доказателства, се поражда още необходимост да се изясни по казуса, например и доколкото в период, включително обхващащ инкриминираното по обвинението време, това, че А.

Г. е бил управител, но и едноличен собственик на капитала на търговско дружество с фирма/наименование “В*******“, с ЕИК ***********, дали случайно това дружество или хора, които са най-близки родственици на обвиняемия, не са били използвани за осъществяване от Г. на практика на изначално измамливо намерение спрямо пострадалите, мотивирало ги на свой ред да предоставят на обвиняемия инкриминираните парични суми, например чрез възможното използване на банкови сметки на близки до Г. физически и юридически лица, доколкото в последния смисъл информация от Българска народна банка изобщо до момента не е била изисквана, нито от Агенция по вписванията, от гл.т. данните в имотния регистър, на фона и на това, че наличната информация от Българска народна банка и от “П****** И********* Б***********, касаеща пряко обвиняемия, видно от отразеното в писма-отговори, представляващи съотв. лист 270-271 и лист 273 от досъдебното производство, на практика от друга страна също не е била развита.