Решение № 1412 от 11.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 11.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20221100900712 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки и чл. 78 от същата – за лихва за забавено плащане на цената по договорите за продажба.

В процеса е заявено възражение за съдебно прихващане с правно основание чл. 74 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки за вреди, претърпени от неточно изпълнение на договора от страна на продавача – забавено доставяне на стоките и претърпяна в резултат на това неизпълнение загуба.

Ищецът П.П.С., дружество, учредено по законите на Италия с рег. № PI **** твърди, че по силата на сключени с ответника Е.Д.П.-Б.Д. ООД, ЕИК: **** неформални договори за продажба на стоки му е доставил стоки, за което са издадени фактури с № 107, 112, 114, 128, 133 и 146 в периода 04.06.2021 година – 04.10.2021 година, като стоките са приети без забележки. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията за заплащане на дължимата по банков път по фактурите и за изпратените стоки цена. Твърди частични плащания на общите задължения по фактури 107, като останалите плащания на ответника твърди да са погасили вземания по фактури, извън процесните.

Претендира и лихва за забава, считано от падежа по всяка отделна фактура до предявяване на иска, а също и законна лихва до погасяването и разноски в настоящото и обезпечителното производство.

Поддържа, че многократно е правил опити за доброволно уреждане на спора, но това не се е случило, като единствено е получил до завеждане на иска частично плащане по първата от издадените фактури и по фактури, които са извън обхвата на процесния спор по устно споразумение. Отрича да е налице новиране на задължението, тъй като няма постигнато устно съгласие в този смисъл, което е видно и от действията и плащанията на ответника по процесните задължения, а ако е имало споразумение за разсрочване на плащанията – то то е било развалено поради виновното неизпълнение от ответника и отношенията са уреждани само въз основа на кореспонденцията по имейл.

1

Във връзка с възраженията на ответника, поддържа, че ответникът не е заявявал извънсъдебно претенции за лошо изпълнение, като е приел стоките без възражения, както и сочи, че срок за доставките няма уговорен, поради което те са дължими в разумен срок /чл.

33 от Конвенцията/. Във връзка с възражението за прихващане, оспорва причинната връзка между твърдяната забава и претърпените от ответника вреди, както и въобще отрича да има връзка между доставките по процесните фактури и посочените от ответника към краен клиент. Твърди и че ищецът изрично е поставял условия при изпълнение на поръчките за уреждане на предходни задължения, оспорва и въобще да са претърпени вреди.

Ответникът оспорва исковете, като счита, че със споразумение по чл. 29 от Конвенцията от 17.02.2021 година и 11.01.2022 година страните са разсрочили задължението на вноски от по 5500 евро, дължими до 15-то число на всеки следващ месец, което споразумение има характер на новация, като старите задължения са погасени, вкл. лихвите и към предявяване на иска твърди по-голяма част от вноските да не са изискуеми, а друга част да са погасени с посочените от самия ищец плащания. Възразява и същото да е развалено.

Заявява в процеса възражение за прихващане със свои насрещни вземания за претърпени вреди от забавеното изпълнение от страна на ищеца за доставка на част от стоките по фактури 112 и 114. По това възражение твърди да му е начислена неустойка за забава от негов клиент в размер на 2237,25 евро, както и неустойка, начислена по проект за доставка с ООН от 581,07 щатски долара, която също е в резултат от поведението на ищеца, който не е изпратил своевременно стоки с изискуемия остатъчен срок на годност.

Оспорва дължимост и размер на акцесорните претенции.

При така заявените от страните факти и обстоятелства, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор – постигнато съгласие по всички елементи – вид и количество на стоките, размер на покупната цена и предаването на стоките, предмет на продажба, в договореното количество и качество, размер на уговорената цена, моментът, за който страните са постигнали съгласие, че ще се счита, че продавачът е изпълнил задължението си за предаване на стоките. Ищецът следва да докаже моментът, в който длъжникът изпада в забава за вземането по всяка от фактурите, както и размер на лихвата за забава, съобразно приложимото право.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, уговорен срок за доставка на стоките по всяка от фактурите, постигнато изрично съгласие за новиране на задължението и падежи и размер на новия дълг.

По възражението за прихващане ответникът носи тежест да докаже претърпени вреди – загуба в размер на заплатени неустойки, причинна връзка между претърпените вреди и твърдяното неизпълнение на установени договорни задължения на ищеца във връзка с продажба на стоки по фактури 112 и 114 и поето задължение за доставка на стоки във връзка с проект за доставка на ООН с конкретни параметри и срок на доставка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главните искове с правна квалификация чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки:

Както съдът е приел в доклада по делото, предявените искове са за заплащане на цена, дължима от ответника по сключени договори за международна продажба на стоки, като всяка от страните по тях има седалище в различни държави, което определя международния характер на сделките. Приложимото право, което урежда сключването и изпълнението на тези сделки – договор за продажба на стоки с международен елемент, е Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки от 11.04.1980 г. /Конвенцията/, която е ратифицирана от Република 2

България с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. - ДВ, бр. 23 от 1990 г. и е в сила за България от 01.08.1991 г. Италия /страната по седалище на ищеца/ също е страна по Конвенцията и за която Конвенцията е в сила от 1988 година. Страните по договорите са страни по Конвенцията, поради това отношенията, които са възникнали от тези сделки, се регулират от нейните норми, които се явяват приложимото право, доколкото не се твърди хипотеза, изключваща приложението на Конвенцията съгласно чл. 2 и чл. 6 от нея.

Договорът за международна продажба на стоки е уреден в Конвенцията като неформален и консенсуален, поради което се счита за сключен в момента на постигане на съгласие по съдържанието на съществените му елементи, а именно- вида и количеството на вещите /стоките/, които се продават, както и относно размера на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати на продавача.

Съдът намира, че по делото се установява, че между дружествата, страни в производството, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключени договори за международна продажба на стоки. Между страните е безспорно постигнатото съгласие за сключване на договори за продажба на стоки по описаните в исковата молба фактури – № 107/04.06.2021 г.; фактура № 112/21.06.2021 г.; фактура № 114/29.06.2021 г.; фактура № 128/20.07.2021 г.; фактура № 133/29.07.2021 г. и фактура № 146/04.08.2021 г. - за посочените в тях по вид и количество стоки и уговорена цена, както и не е спорно, че стоките, описани в тях са доставени от ищеца на ответника. Същите са изпратени от Италия, което се установява и от представените и приети като доказателства по делото товарителници. Последните удостоверяват достигане на стоките до адресата или изпълнение на задължението на ищеца да предаде/достави стоките, съответно - за ответника е възникнало насрещно задължение да заплати покупна цена за тези стоки.

От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът взима предвид като мотивирано, обективно, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице, се установява, че ответникът е осчетоводил редовно процесните фактури, като е ползвал данъчен кредит и е начислен ДДС, поради което същите в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства и по силата на нормата на чл. 182 ГПК, установяват възникналите облигационни отношения и тяхното съдържание. Видно от фактурите, в съдържанието на всяка от тях страните са уговорили и падежа, на който ответникът следва да изпълни задължението за заплащане на покупната цена, също посочена в тези счетоводни документи. Тоест, осчетоводените фактури обективират извънсъдебно писмено признание на ответника за размера, падежа и дължимостта на вземанията за продажна цена, което признание на неизгоден за страната факт има доказателствена стойност в процеса.

В подкрепа на горните изводи са и доказателствата за водената между страните електронна кореспонденция, която не се оспорва да е разменена и извършеното частично погасяване, които представляват също извънсъдебно признание за възникването и дължимостта на процесните вземания.

От заключението на вещото лице счетоводител се установява също така, че фактурите са на обща стойност от 50 387,37 евро – 98 549,13 лева, като е извършено плащане по тях за сумата от 7879,40 евро /отнесено за погасяване на задълженията по фактура № 107 от 04.06.2021 година. Или, общо непогасен остатък по фактурите е сумата от 42 507,97 евро /левова равностойност от 83138,36 лева/.

Получаване на описаните във фактурите стоки от ответника на ищеца в страната не е спорен между страните факт, но и се доказва от представените с исковата молба товарителници.

Следователно, в изпълнение на задължението си по чл. 30 от Конвенцията продавачът е доставил стоките, поради което за купувача е възникнало насрещното задължение да плати определената в приетите фактури цена. Съгласно чл. 53 от Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в 3 съответствие с изискванията на договора и на конвенцията. Видно от осчетоводените от ответника фактури, цената е дължима в срок, определен в тях. Тоест, след настъпване на падежа, купувачът изпада в забава и дължи обезщетение за това. Или, общо дължимият размер на непогасените задължения по фактурите, предвид събраните по делото доказателства възлиза на 42 507,97 евро или левова равностойност от 83138,36 лева, до който общ размер следва да бъдат уважени исковете за претендираните главници.

По възраженията на ответника.

На първо място, съдът намира за недоказано възражението за наличието на новация по отношение на процесните задължения.

Постоянната съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, в т.ч. и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 210 от 22.12.2014 год. по т. д. № 4090 по описа за 2013 год., решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г.на ВКС, ТК, ІІ отделение/ приема, че разсроченото задължение на длъжник по договор не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващо предходно задължение, а представлява способ за преструктуриране на това задължение, чрез изменение на сроковете за плащане. Същевременно, за подновяването по смисъла на чл. 107 ЗЗД, освен съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; следва да се установи валидно възникване и на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, което да засяга някои от съществените му елементи- различен предмет или основание; следва и да се установи намерение за новиране. В случая разменената между страните кореспонденция сочи на извод за евентуална воля в рамките на общия размер на дълга страните да постигнат съгласие за неговото разсрочване и приемане план за погасяване на задълженията, като променят несъществените елементи - сроковете за плащане. Следователно, не може да се направи извод за това да е налице изрична е недвусмислена воля за новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в основанието.