Решение № 240 от 13.08.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 240

*****, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000640 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 18922/28.07.2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, на ответника ЗД „КНЯЖА VIENNA INSURANCE GROUP“ – **********ЕИК 24175269, с адрес **********Киев, ул.

„Глубочицка“ №44, действащо чрез процесуален представител адв. Д. М. от САК, срещу решение № 276/19.06.2023 г. постановено по търг. дело № 496/2022 г., по описа на Окръжен съд – Варна, поправено с решение № 408/09.10.23г., с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на И. В. И., ЕГН ********** от *****, сумата 75 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния баща – В.А.М., починал вследствие на ПТП, настъпило на ***** г., причинено от О.Б. /О.В./, роден на ***** г. в ***** като водач на товарен автомобил „Волво“, с peг. № *****, с прикачено ремарке марка „Шмитц“ с рег. № *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Според въззивника неправилно е определен базисния размер на обезщетението от 100 000 лв., съответно е занижен размера на определеното съпричиняване от 1 страна на увреденото лице. Основен фактор за настъпване на процесното произшествие е поведението на пострадалото лице и избраната несъобразена скорост за движение на управлявания от него микробус. Съдът не се е произнесъл по твърденията и доводите, изложени в отговора на исковата молба и по съществото на спора в писмени бележки , че настъпването на произшествието се дължи и се обуславя до голяма степен и от бездействието на Агенция „Пътна инфраструктура“, която не е изпълнила задълженията си по управлението на републиканската пътна мрежа, а за да бъде това осъществено, според въззивника, контролният орган е следвало да обезпечи безопасното ползване на пътната инфраструктура. Иска се отмЯ. на обжалваното решение, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради съпричиняване на вредоносния резултат. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба с вх. № 22182/14.09.2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, от ищцата И. В. И., ЕГН ********** от *****, подадена чрез адв. Ш. от ВАК, в частта, в която е определен като справедлив размер на обезщетение от 100 000 лв., а разликата до пълния претендиран размер от 200 000 лв. е приета за неоснователна. Според жалбоподателката неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и посочения в нея принцип за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Иска се отмЯ. на решението относно определения с него размер на неимуществени вреди, послужил за основа, от която е приспаднат определения размер на съпричиняване и уважаване на предявения иск в пълния му размер. Иска присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

В законоустановения срок срещу въззивната и насрещната въззивна жалба е постъпил писмен отговор с вх. № 27331/09.11.2023 г., уточнен с молба с вх. № 28417/21.11.2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, от страна на третото лице – помагач, конституирано на страната на ответника, Агенция „Пътна инфраструктура“, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт Я. П., в който се изразява становище за неоснователност и на двете въззивни жалби. Подробни доводи са развити за това, че административният орган не е допринесъл за настъпването на инцидента и че са изпълнени задълженията по обезпечаване на безопасност на пътния участък, където е настъпило произшествието. Иска се отхвърляне на жалбите, с които е сезиран въззивния съд.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

2

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

Ищцата И. В. И., ЕГН ********** от ***** претендира от ответното застрахователно дружество ЗД „КНЯЖА VIENNA INSURANCE GROUP“ – **********ЕИК 24175269, с адрес **********Киев, ул. „Глубочицка“ №44 заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000лв, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния баща – В.А.М., починал вследствие на ПТП, настъпило на ***** г., причинено от О.Б.

/О.В./, роден на ***** г. в ***** като водач на товарен автомобил „Волво“, с peг. № *****, с прикачено ремарке марка „Шмитц“ с рег. № *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, гр.София е конституирана като трето лице – помагач на страната на ответника.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на *****г. между гр.

Елхово и ГКПП- Лесово, обл. Ямбол, при управление на МПС на товарен автомобил "Волво" с peг. № ***** с прикачено ремарке марка „Шмитц“ с рег.

№ ***** от водача О.Б., който нарушил правилата за движение по пътищата — чл.5 ал.1, т. 1, чл. 94, ал. 2 и чл. 98, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътно платно, в дясната лента за движение, вследствие на което предизвикал ПТП с движещото се по това време МПС автобус „Ивеко ***** с рег. № *****, управляван от В.А.М. с ЕГН ********** и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, сред които и смъртта на В.М. – баща на ищцата, като извършеното съставлява престъпление по чл.343а, ал.1 б.„г" вр. чл.343, ал.3, б“б“, вр. ал.4, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено и съответното наказание.

Безспорно е установено още, че към *****г. товарен автомобил "Волво" е имал международна автомобилна застрахователна карта № UA/015/, валидна от 19.03.2020г. до 18.03.2021г., сключена при ответника „КНЯЖА VIENNA INSURANCE GROUP“ – **********както и че на 15.01.2021г., на основание чл. 511, ал. 1, т. 1, вр. чл. 380 от КЗ ищцата отправила застрахователна претенция към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, като кореспондент на ответника за причинените неимуществени вреди, по която застрахователно обезщетение не е изплатено.

В резултат на внезапната смърт на баща си ищцата преживяла силен емоционален стрес, който продължава и до днес, с последвала емоционална 3 нестабилност и психически дискомфорт.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от внезапната загуба на нейния баща, виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно- следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/

От показанията на свидетеля Б.И.И. – съпруг на ищцата, ценени при условията на чл.172 ГПК се установи, че когато разбрала за инцидента и че баща й е в болницата в Ямбол, ищцата не могла да излезе от колата, с която се придвижвала натам, разплакала се и супер много се разстроила, отношенията между нея и баща й били много близки – пример за едно нормално сплотено семейство, тя израсла при него, буквално всеки ден се чували, поне по телефона, тъй като работата му била свързана с пътуване много често В. гостувал на младото семейство, особено когато се родил малкият и доста често помагал в отглеждането му, най-вече когато бил болен, 2-3 пъти в месеца В. идвал от Сливен във Варна да помага за отглеждането на малкия и 4 да оказва помощ на младото семейство по битови и организационни въпроси, всяка година по Коледа и Нова година, по рождени дни и празници семействата се събирали. Според свидетеля и към настоящия момент ищцата не е преодоляла скръбта си въпреки, че се опитва да живее със загубата. Тъй като от бебе до 18 години е живяла с баща си, а след това отишла по негова поръка да учи висше образование във Варна, всякакви събития и дати, свързани с него, увеличават скръбта й.

Според свидетелката Т.П.П. – И. – приятелка на ищцата, те били заедно на работа когато И. разбрала за ПТП-то и понесла всичко много тежко. Тъй като родителите й били разведени, баща й полагал грижи за нея в Сливен, като ученичка и после във Варна като студентка, идвал във Варна да помага за отглеждането на малкия, много се радвал на внучето си, И. тежко преживяла катастрофата, трябвало й доста време да свикне със загубата, ако въобще е свикнала. Продължава да тъжи, прави помени за него.

Освен горните показания съдът съобразява и обстоятелството, че загубата на толкова близък роднина е настъпила за ищцата съвсем внезапно, без данни за каквито и да са заболявания на загиналия В., че в резултат на инцидента тя остава без родителска опора и подкрепа в сравнително млада възраст, както и че видно от доказателствата по делото скръбта й не е преодолЯ. и до настоящия момент.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, размерът на минималната РЗ за 2020г. – 610лв, лимитите на застрахователно покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492 КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г. по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. № 3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.

5

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 120 000лв е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и страдания на ищцата, така и с практиката на касационната инстанция, поради което исковата претенция се явява основателна до този именно размер.

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия :