Определение № 307 от 16.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Пазарджик, 16.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20245200900021 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 374 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба от А. Н. Е., с ЕГН **********, с адрес обл.

П., с. Х., ул.„П.” №**, със съдебен адрес гр.С., ул. „Ц.А.“ №*, ет.*, адв. Р. М. срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с булстат 121446665, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н Средец, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.* представлявано от С.Г.С. и М.П.К. с правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 558, ал. 5 и ал.1, във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, във вр. с чл. 497, ал.1,т.1 от КЗ, с цена на иска 150 000 лева - главница.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

На 20.05.2023г., около 17:30 часа, на път ****, при км. *+***, с посока от с. Г. към с.

Х., водачът И. Г. К., на нерегистриран мотоциклет марка и модел „**********“, при движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, на лява хоризонтална крива губи контрол над управляваното от него МПС, отклонява се надясно, напуска платното за движение и се преобръща в крайпътен канал, с което реализира ПТП. При инцидента бил пострадал А. Н. Е. - пътник на мотоциклета.

Сочи се, че за произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.06.2023г. Образувано било и досъдебно производство №399/2022г., по описа на РУ на МВР- П..

След злополуката пострадалият А. Е. бил транспортиран и приет по спешност в Неврохирургично отделение към МБАЛ „П.“ АД, където след извършените му множество прегледи и изследвания били установени:

*************************************************************************************** време на пролежаването на пострадалия в лечебното заведение му била проведена медикаментозна терапия е „***“, „***********************************************“.

Е. бил ******* и поставен на *** р. *** с ******.

1

Поставена му била окончателна диагноза: ********************************.

Изписан бил на 03.06.2023г., с ********************. Дадени му били препоръки за спазване на лечебно-охранителен режим и му било назначено медикаментозно лечение за дома с „*******“ за 2 месеца.

Твърди се, че пътният инцидент причинил на А. Е. внезапно и неочаквано ********** и множество б. и с.. Вследствие на травмата в областта на *** ищецът страдал от постоянно г**********. Оплаквал се от ****** и ***** в походката. Получавал често ***********, което довело и до проблеми с ****. Загубил *** си, поради което се чувствал с******. Не могъл да гледа телевизия и друг вид екрани, тъй като му **** от лъченията и ярката светлина, които излъчват. Поради *******, не могъл да си служи с ***** нормално.

Оплаквал се от ***************************************. Това затруднявало извършването на обичайните му ежедневни дейности. Не могъл да *********, което влияело и на **************** му състояние. Вследствие на всичко това, ищецът бил принуден да разчита на помощта и грижите на своите близки в периода на възстановяването си, което било повод за допълнително ******************** за него. **** социалните си контакти.

**** се от случилото се и от цялостното си състояние. Не **********, освен със семейството си. Притеснявал се от ******** и злополуката, които са причина и за ***********.

Злополучният инцидент се отразил негативно и върху общото му **** състояние. След произшествието той *** от п*********. ***********, особено когато трябвало да общува с други хора, заради ***** по *** и ************************* от всички получени ****.

Това довело до постоянно *********** у него. Започнал да изпитва *** от автомобили и мотоциклети, като избягвал да шофира или да се вози в МПС. **** от инцидента се отразили и на ***************************************. Твърди се, че ****** травма, ***************************, отключени след злополуката, все още не били отминали.

Видно било от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд и от констативния протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на събитието - 20.05.2023г., виновният водач, бил управлявал мотоциклет марка и модел „**********“, който не бил имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно чл.519, ал.1, т.1 от КЗ - Гаранционният фонд извършвал плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.Законодателят в чл.557 ал.1 т.2, б.„а“ от КЗ, давал правната възможност на всяко увредено при пътнотранспортно произшествие лице, да претендира обезщетение от Гаранционен фонд, в случай, че неимуществените вреди са причинени на територията на Република България от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, какъвто се твърди да е настоящият случай.

Сочи се, че съобр. чл.380 от КЗ, на 11.09.2023г. ищецът отправил молба-претенция до 2 ответника Гаранционен фонд, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба с вх. № 24-01-389/11.09.2023г.

Към настоящия момент, въпреки че бил изтекъл законоустановеният срок, ответникът Гаранционен фонд не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес на ищеца - на основание чл.557, ал.1, т.1, във вр. с чл. 432, във вр. с чл. 558, ал.5 от КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

С оглед обстоятелството, че Гаранционен фонд бил уведомен за настъпилото ПТП на 11.09.2023г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл.429, ал.

3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Във връзка с изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищецът обезщетение в размер на 150 000 лева - главница, за претърпените неимуществени вреди от А. Н. Е., с ЕГН ********** - б. и с., в резултат на причинените му телесни ****, при ПТП от 20.05.2023г., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя - 11.09.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди;

Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца.

Представят се писмени доказателства.

Прави се искане да бъде изискано от Районна прокуратура- П. да бъдат предоставени всички документи, находящи се по ДП №399/2023г., по описа на РУ на МВР- П., в това число протоколи за огледи на местопроизшествие и за огледи на веществени доказателства; фотоалбуми към протоколите за огледи; всички протоколи за разпити на свидетели;

Съдебномедицинска експертиза на А. Н. Е.; Автотехническа експертиза; Съдебно химически експертизи и други.

Прави се искане да бъде задължено при условията на чл.192 от ГПК трето неучастващо в процеса лице- МБАЛ „П.“ АД- с адрес гр. П., ул. „Б.“ №**, да представи препис от всички медицински документи от болницата, отнасящи се до проведените диагностични прегледи, изследвания и о.л. на А. Н. Е., с ЕГН: **********, постъпил на 20.05.2023г., след ПТП от същата дата, в това число и ИЗ № 7641/2023 г.

Прави се искане за допускане до разпит на трима свидетели на ищеца, при режим на довеждане, относно доказването на претърпените неимуществените вреди.

Прави се искане да бъдат допуснати до разпит и двама свидетели при режим на призоваване, които да са очевидци и да установят механизма на ПТП.

Направено е док.искане за допускане на САвтЕ и СМЕ, по които са формулирани въпросите.

Моли се да се допусне и съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещо лице психолог, което след като се запознае с документите по делото и направи личен преглед на 3 ищеца да даде отговор на формулирани въпроси.

Постъпил е отговор на исковата молба, в срока по чл.367 от ГПК о т Гаранционен Фонд, чрез Н. К. - директор на дирекция „Правна“, в който се твърди, че била налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в непосочване на банкова сметка, съгласно правилата на чл. 127 ал. 4 от ГПК. Сочи се, че банкова сметка не била представена и към предявената извънсъдебна претенция, което било в разрез с разпоредбата на чл. 380 от КЗ.

Твърди се, че ищецът бил предявил своята претенция за изплащане на обезщетение на основание претърпени вреди вследствие ПТП от 20.05.2023 г. като пътник на мотоциклет марка „***“ модел „*****“, причинени от водача на мотоциклета - И. Г. К.. Ищецът не бил доказал възникването на отговорността Гаранционен фонд и своето право за получаване на обезщетение за неимуществени вреди причинени от водача на мотоциклета. Не било доказано наличието на деликтно поведение от страна на И. Г. К.. Липсвали категорични данни за наличие на причинно-следствена връзка между настъпването на пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищеца ****.

Твърди се също така, че в процесния случай не било налице основание за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд. Съгласно чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ, Гаранционен фонд не извършвал плащане за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по собствена воля пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че същото не било застраховано и е бил наясно с това обстоятелство. Видно било от представените доказателства мотоциклет марка „***“ модел *****“ не бил надлежно регистриран и бил без регистрационни табели, което обстоятелство било известно на ищеца. Освен това съгласно българското законодателство МПС без регистрационна табела не подлежало на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като тук приложение намирал принципа "непознаването на закона не извинява никого". На следващо място ищецът не бил положил дължимата грижа да установи дали процесния мотоциклет има застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите предвид очевидната му липса на табела за регистрация.

В случай, че се установи деликтно поведение от страна на И. К., се навежда възражение за принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че ищецът не бил изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл.182, ал.1, т.3 от ППЗДвП и чл. 137е от ЗДвП - да пътува на мотоциклета с поставена защитна каска, отговаряща на съответните изисквания. Счита се, че при използване на защитна каска ищецът не би претърпял твърдяната рана на ***. Видно било от представените към настоящия отговор доказателства от ДП №399/2023 г. по описа на РУ - П. в свидетелските си показания пред органите на досъдебното производство ищецът, бил заявил „Той беше с каска, аз бях без каска...“ Сочи се съдебна практика - решение №133/28.10.2014 г. по т. д. № 2675/2013 г., на I т.о на ВКС и решение №231 от 01.11.2016 г. по гр.д. №1614/ 2016 г. на ВКС, ІІІ гр. отделение.

4

Твърди се, че се установявало от приложения към исковата молба протокол за ПТП при настъпване на произшествието мотоциклет марка „***“ м. „*****“, че бил управляван от неправоспособен водач. Твърди се, че А. Н. Е. бил допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като доброволно пътувал с МПС, управлявано от лице, за което е знаел, че е неправоспособно. При преценката на това, дали пострадалото лице е допринесло за настъпване на вредоносния резултат следвало да се отчете дали е налице причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина (сочи се т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС). Налице бил принос за настъпване на вредоносния резултат винаги, когато с поведението си пострадалият е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия било рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежало на установяване във всеки конкретен случай. Поведение, при което се поема или се игнориране неоправдано един предвидим и реално очакван риск съставлявало обективен принос, който бил противоправен и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие, (сочи се т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 по ТД №1/2014 г.). Сочи се, че в случай, че Е. бил отказал да пътува с мотоциклет, управляван от неправоспособен водач, той не само щял да ограничи размера на вредоносния резултат, а изцяло щял да предотврати настъпването му.