Определение № 381 от 23.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500459 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Г. П. против Определение № 1885/ 13.06.2025 г. по гр. д. № 1364/ 2025 г. на ОС – Пловдив, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъообразност на атакуваното определение, като се поддържа, че поради липса на изрично направено възражение окръжният съд не е имал основание да изпрати същото по подсъдност на СГС. Предвид изложеното иска да се отмени определението и делото да се върне на ОС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 1364/ 2025 г. на ОС – Пловдив е образувано по предявен от Л. Г. П. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 5 000 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразния отказ на ответника да образува наказателно производство срещу М.Л.Б.

С обжалваното определение ОС – Пловдив, като е приел, че спорното правоотношение е възникнало в района на СГС, тъй като всички актове, с които се обосновава противоправното бездействие на ответника, са 1 постановени в София, на основание чл. 108, ал. 2 ГПК и чл. 119, ал. 3 ГПК служебно е прекратил производството по делото и е изпратил същото на СГС.

Настоящата инстанция намира частната жалба за основателна.

Местната подсъдност е процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване правото на иск, като с оглед предмета на правния спор нейната проверка се осъществява или по изрично възражение на ответника, или служебно. Категориите спорове, по които съдът може и служебно да повдигне въпроса за местната подсъдност на делото, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК: по искове за недвижими имоти (чл. 109), по искове срещу държавата и държавни учреждения (чл. 108, ал. 2), по искове на и срещу потребители (чл. 113) и по искове за обезщетения по КЗ на увреденото лице (чл. 115, ал. 2).

В разглеждания случай окръжният съд е приел, че съобразно правната квалификация на иска по чл. 49 ЗЗД местната подсъдност следва да се определи съгласно правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК, според което исковете срещу държавата и държавни учреждения се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, с оглед на което на основание чл. 119, ал. 3 ГПК по служебно е прекратил производството по делото и е изпратил същото на СГС.

Този извод на съда е незаконосъобразен. Окръжният съд неправилно е приел, че местната подсъдност на предявения иск следва да се определи съобразно нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК, тъй като посоченото правило е приложимо само по отношение на искове за парични вземания спрямо държавата или държавни учреждения на договорно основание, докато в случая спорното вземане произтича от непозволено увреждане. С оглед приетата от съда правна квалификация на иска по чл. 49 ЗЗД е приложима или общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК – по постоянния адрес или седалището на длъжника, или специалната по чл. 115, ал. 1 ГПК – по местоизвършване на деянието, но и в двете хипотези по аргумент от чл. 119, ал. 4 ГПК проверката на местната подсъдност като процесуална предпоставка за упражняване правота на иск може да се осъществи само след изрично възражение на ответника, но не и служебно. Изложеното налага извод за незаконосъобразност на обжалваното определение, което следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1885/ 13.06.2025 г. по гр. д. № 1364/ 2025 г. на ОС – Пловдив.

ВРЪЩА делото на

ОС

–

2

Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3