Решение № 172 от 21.11.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Ямбол, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. А.

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20232300500228 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Г.Д.Р., ЗП с булстат: 180149719 чрез адвокат И. С. от АК – Ямбол срещу Решение №83/24.02.2023 г. на ЯРС, постановено по гр.д. №1999/2022 г. по описа на ЯРС, с което съдът:

ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД ЗП Г.Д.Р., ЕИК 180149719 да заплати на „БАНЕВ 2020"ЕООД, ЕИК 206138095 сумата от 21 800 лв. - заплатен аванс по развален договор за покупко - продажба, обективиран във фактура № 1000000003/11.03.2022 год., в едно със законната лихва от датата на исковата молба - 28.07.2022 год. до окончателното изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗП Г.Д.Р., ЕИК 180149719 против „БАНЕВ 2020"ЕООД, ЕИК 206138095 иск за заплащане на сумата от 2525 лв. - пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение за периода 06.07.2022 год. - 14.10.2022 год.;

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК ЗП Г.Д.Р., ЕИК 180149719 да заплати на „БАНЕВ 2020"ЕООД, ЕИК 206138095 сумата от 872 лв. -разноски за настоящата инстанция.

Въззивникът счита атакуваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционния съд е достигнал до погрешни от правна и фактическа страна изводи вследствие на превратно тълкуване на доказателствата по делото и неправилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че съдът безусловно приема твърденията на ищеца, вкл. и тези за направени уговорки за доставка на стоката, описани в самата фактура, като последната е приложена по делото приета като доказателство, но в съдържанието на същата такива уговорки не се съдържат.

Фактурата обективира договор за покупко-продажба на слънчоглед, но не и неговата доставка. Направено е оплакване, че съдът е приел единствено и само свидетелските показания на свидетеля, воден от ищцовото дружество, като се твърди, че тези свидетелски показания не могат да бъдат дори и косвено доказателство за наличие на хипотезата на 1 предложение на трето на алинея първа на чл. 55 от ЗЗД като правно основание на така предявения иск. Възразява се, че доказателствата по делото са тълкувани превратно само и единствено в полза на ищцовата страна и по този начин съдът е достигнал до едно неправилно решение, неосновано на изложените по делото факти. Сочи се, че съдът неправилно е определил за безспорен факта на съществуване на правоотношение между страните по делото и то такова, при което ответното дружество има задължение да достави стоката на адреса на дружеството ищец /който не е ясен до този момент/. Направено е оплакване, че възприетата от съда фактическа обстановка не отговаря на действителната, като съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и не е изложил подробни съображения защо не кредитира определени доказателства и защо изобщо не обсъжда други.

Твърди се, че мотивите на РС–Ямбол са непълни и неясни. Жалбоподателят е изтъкнал, че е неправилен изводът на съда, че страните не спорят, че стоката е следвало да бъде получена от ищеца в складова база на ответника в с. Палаузово и извозена за негова сметка, като излага, че именно там е основният спорен момент по делото. Изтъква се още, че ЯРС неточно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, което е нарушение на материалния закон. По направените оплаквания са изложени подробни съображения. Моли ЯОС да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли исковите претенции на „Банев 2020" ЕООД като неоснователни и недоказани и да уважи насрещните такива, предявени от ответното дружество. Алтернативно, моли ЯОС да обезсили решението на първоинстанционния съд като процесуално недопустимо и да върне делото за разглеждане от друг състав на РС– Ямбол. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от „БАНЕВ 2020" ЕООД, ЕИК 206138095, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Д. Благоев" 18 вх. Б ап.49 , действащо чрез М.И.Б. от гр.*****, в качеството си на управител и представляващ дружеството, чрез пълномощника си адв. Ж. К. от АК–Ямбол. В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти, като е посочил кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Сочи се още, че ЯРС е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху правни изводи по приложението на закона, които са намерили отражение в мотивите към решението и са абсолютно ясни и убедителни. Твърди се, че съдът е обсъдил изявленията на страните и всички наведени от тях доводи и възражения, както и че определената от ЯРС правна квалификация е правилна. Въззиваемата страна допълва, че първоинстанционният съд е възприел една правилно установена фактическа обстановка, като е съобразил и правилно интерпретирал всички наведени от страните в производството факти, обстоятелства и доказателства, като по този начин абсолютно точно съдът е отделил спорното от безспорното. Изложени са подробни аргументи в тази насока. Моли ЯОС да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна предявената въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното решение изцяло. Заявена е претенция за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивникът Г.Д.Р., ЗП, редовно призован явява се лично и чрез пълномощника си адв.И. С. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна „БАНЕВ 2020" ЕООД също редовно призован, не изпраща законен представител, а чрез своя пълномощник адв.К. поддържа възраженията си по отговора на въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

2

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

„Банев 2020" ЕООД е предявил пред ЯРС иск против ЗП Г.Д.Р. да бъде осъден последния да му заплати сумата 21 800 лв., получена от него на отпаднало основание – развален договор за търговска продажба на слънчоглед, реколта 2021 г., т.е. предявеният иск правилно е квалифициран от съда с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД.

Неоснователни са възраженията на въззивника в тази част за погрешно дадена от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск и следващото от това погрешно анализиране на доказателствата и предмета на доказване. Налице са именно предпоставките на разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, тъй като с оглед твърденията на ищеца в исковата молба – същият е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, както твърди въззивникът в жалбата си. Освен, че е правилна правната квалификация на предявения иск, въззивният съд счита и че са установени всички предпоставки за уважаването му посредством събраните по делото доказателства, както и предвид липсата на такива от страна на ответника-въззивник, които да го опровергават.

Въззивният съд също като първоинстанционния намира за безспорно, че страните са сключили на 11.03.2022 г. неформален договор за покупко – продажба на 22 тона слънчоглед, при обща цена 41 800 лв., обективиран в приложената фактура № 1000000003/11.03.2022 г., както и че видно от представеното извлечение от сметка на 14.03.2022 г. „Банев 2020" ЕООД е превело по сметка на ЗП Г.Д.Р. сумата от 21 800 лв. с основание – част. по фактура № 1000000003/11.03.2022 г. За да се приемат тези обстоятелства за безспорни, съдът има предвид и твърденията на страните, както в исковата молба, така и в отговора по същата, в които те не спорят по тези елементи.

Освен тези основни елементи на сделката за страните и качеството им, наименованието на стоката, количеството, единичната цена и стойност, въпреки, че не е изрично записано, съдът приема за безспорен и фактът, че предаването на стоката е уговорено да се извърши в базата на продавача - ЗП Г.Д.Р., в негов склад в с.Палаузово, както и че няма уговорена конкретна дата за това. Това освен, че е заявено от ищеца в исковата молба, е потвърдено от ответника в отговора на исковата молба, където на стр.1 е посочено от него обстоятелството за уговорка между страните - тъй като купувачът не притежава склад за съхранение на стоката, слънчогледът да остане в базата на ЗП в с.Палаузово, където е складиран и след като дружеството намери купувач за същата, да я натовари и за собствена сметка да я извози до складовете на съкотрахентите си като плати останалата част от продажната цена. Предвид заявеното от двете страни относно мястото на предаване на стоката, неоснователно е възражението на въззивника, че това обстоятелство е прието от районния съд само въз основа свидетелските показания на ищцовите свидетели.

С оглед тези обстоятелства, сделката от 11.03.2022 г. за покупко – продажба на 22 тона слънчоглед следва да се квалифицира като търговска по смисъла на чл.286 от ТЗ, тъй като е сключена между търговци и е свързана с упражняваното от тях занятие, поради което 3 нейното изпълнение или не следва да бъде разглеждано по правилата на ТЗ. Съгласно чл.320 от ТЗ когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, страните определят в какви срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места - поне пет дни преди този ден.

Ищецът предвид своите твърдения, че е искал от ответника на няколко пъти да му предаде слънчогледа, а ответникът от своя страна, че няколко пъти е разговарял и канил ищеца да си вземе стоката, се представили гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели Д. и Р., които потвърждават съответните твърдения. Независимо от тези доказателства, въззивният съд намира, че ответникът-продавач не е изпълнил задължението си по чл.320 от ТЗ да уведоми ищеца-купувач, че стоката е готова за предаване в хипотезата, както при три дни преди деня на предаването, така и при пет дни преди това, тъй като в случая страните са в различни населени места. От свидетелските показания се установява, че са водени разговори между страните относно предаване, респ. приемане на стоката, но не и момента, когато са осъществени, за да бъде извършена преценка за отправена от продавача покана по смисъла на чл.320 от ТЗ. След като ответникът не е изпълнил задължението си да уведоми ищеца в определените срокове по цитираната разпоредба, че продадената стока /в цялост или само заплатената част/ е подготвена за предаване от склада му, то същият е неизправна страна по сделката. При забава за получаване на стоката от купувача, продавачът има регламентирани в чл.328 от ТЗ действия, с които да се удовлетвори като да я предаде за пазене; продаде я по пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му съобщи времето и мястото на продажбата или на търга; или при бързо развалящи се стоки да ги продаде без предизвестие. Липсват твърдения и данни ответникът да се е възползвал от тази възможност, при твърдяната от него забава на купувача да прибере от склада му стоката. В тази връзка съдът намира за неотносимо представеното и прието от въззивния съд писмено доказателство от въззивника – нотариална покана, получена от дружеството на 21.03.2023 г., с която последният е поканен да извози стоката и в 10 дневен срок да доплати останалата част от договореното количество. Касае се за нотариална покана на изпълнение на вече развален договор, поради което същата не следва да бъде ценена като изпълнение на по-горните задължения на продавача, както и същата е извън срока на тяхното изпълнение.