Решение № 11853 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11853 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110102523 по описа за 2026 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Р. В. В. срещу „Е за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 481,13 евро, представляваща главница в размер на 268,88 евро, договорна лихва в размер на 35,45 евро, наказателна лихва в размер на 92,20 евро и разноски в размер на 84,62 евро по изпълнителен лист, издаден за по гр. дело № 11704/2007 г. по описа на СРС, 44 състав, в полза на „О.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изп. д. 1198/2007 г. при ЧСИ М. в хода на което взискателят „Обединена българска банка“ АД прехвърля процесното вземане с договор за цесия на ответника „ЕОС Матрикс“ ООД. Посочва, че от образуването на изпълнителното дело не са предприети каквито и да било изпълнителни действия, поради което вземането е погасено поради изтекъл 5-годишен давностен срок на 23.05.2012 г. Моли да бъде признато за установено в отношенията му с ответника, че сумата по процесния изпълнителен лист е погасена по давност. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения иск. Признава факта, че понастоящем е кредитор на процесното вземане, като същото му е прехвърлено от „О. с договор за цесия от 31.10.2011 г., за което длъжникът бил уведомен. Сочи, че с подаването на заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано гр. дело № 11704/2007 г. по описа на СРС, било сложено началото на един исков процес, който обаче все още не се е развил, тъй като заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника. Сочи, че същата е следвало да бъде връчена от съдебния изпълнител, но това не било сторено, поради което не е влязла в законна сила. Ето защо намира, че не е започнал да тече и 5-годишнит срок, с изтичането на който 1 вземането би било погасено поради изтекла давност. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени фактите, че: 1/ ответникът е кредитор по процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 11704/2007 г. по описа на СРС, 44 състав; 2/ че ищецът е длъжник по образувано изпълнително дело № 1198/2007 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински; 3/ че процесното вземане е прехвърлено с договор за цесия от 31.10.2011 г. от първоначалния взискател „О. на Е..

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Във връзка с изложените твърдения и възражения, спорно по делото се явява обстоятелството дали вземането е погасено по давност.

Погасителната давност е институт, уреден в полза на длъжника. Съдържанието се изразява в това, че след изтичането на определен от закона период от време, в който кредиторът бездейства, той губи възможността да се удовлетвори по пътя на принудителното изпълнение. Поначало давността е уредена в полза на длъжника и започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо. Течението на давността обаче се прекъсва с предприемане на действие, с проява на активност от страна на кредитора. Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Р. В.

В., същият е издаден на основание чл. 237, б. „в“ ГПК /отм./, т. е. въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ извлечение от сметките, с които се установяват вземания на банките. В заповедното производство след издаването на заповедта за изпълнение, длъжникът разполага с едномесечен срок от връчването

/към момента на издаване на заповедта за изпълнение в настоящия случай срокът за възражение е бил двуседмичен/, в който срок може да възрази срещу заповедта. В случай на постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение в законоустановения срок, съгласно чл. 415, ал.1 ГПК пред кредитора се открива възможност да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземането си. Давността се прекъсва с предявяването на този иск, като в случая предявяването има обратно действие, от момента на подаването на заявлението. Ако обаче искът по чл. 422 ГПК не е предявен или е предявен след законоустановения срок, давността не се счита прекъсната със заявлението. В този смисъл е приетото в т.14 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д.

№2/2013г. на ВКС. В настоящото производство не се установява след издаването на заповедта за изпълнение длъжникът да е възразил /към онзи момент е могъл да го направи в двуседмичен срок/, не се установява и кредиторът да е предявил иск по чл.

2

422 ГПК, от което следва, че след настъпването на изискуемостта на процесното вземане на ответника, давността не е била прекъсвана с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно решение. В изпълнителния лист от 23.05.2007 г. е отразено, че определение от 23.05.2007 г. подлежи на изпълнение. Установи се от приетия по делото препис от изпълнително дело 1198/2007 г. по описа на ЧСИ Бъзински, че призовката за доброволно изпълнениие е реално връчена на длъжника на 08.07.2007 г., от който момент е започнал да тече двуседмичният срок за възражение. Същият е изтекъл на 23.07.2007 г. Ето защо, възражението на ответника, че не е налице реално връчване на длъжника в изпълнителното производство и давност не е започнала да тече, е неоснователно.

В настоящия случай с процесния изпълнителен лист е издаден на основание чл.

237, и чл. 242-248 ГПК (отм.). Вземането на кредитора произтича от несъдебно изпълнително основание, като в този случай неговото съществуване може да се оспорва както относно действителността на основанието, така и относно погасяването му – чл. 250, 252 и 254 от ГПК /отм/. С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на задължението не се променя.

Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание.

Съществуването на вземането би могло да се оспорва както досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му /чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК /отм./.

Правните последици на акта по чл. 242 ГПК /отм./ не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл.

117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (в този смисъл Решение № 45 от 30.03.2017г. по т.д. № 61273/2016г., г.к., IV г.о. на ВКС, Решение № 42 от 26.02.2016г. по гр.д. № 1812/2015г., г.к., IV г.о. на ВКС). Ето защо изискуемото вземане се погасява с изтичането на петгодишна давност и в случая, когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237 ГПК /отм./, като нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Този режим се различава от давността за вземания, установени със заповеди за изпълнение, издадени по реда на ГПК от 01.03.2008 г., които влизат в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК При тях погасителната давност винаги е 5 години, тъй като заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет и влизат в сила по арг. от чл. 424 от ГПК, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК /в този смисъл - определение № 315 от 15.05.2020 г. по т. дело № 2143/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о./.

Следователно относима в случая е давността на вземането, която е петгодишна.

Няма спор между страните, а и се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че за събиране на вземанията е било образувано изпълнително дело № 1198/2007 г. по описа на ЧСИ М.. Както се посочи по-горе, изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, изпълнението по което се оспорва, е издаден на въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм). На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Относно началния момент, от който е започнал да тече 3 давностният срок, ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с изискуемостта на вземането, от което следва, че най-ранният доказан по делото момент, от който е започнал да тече давностният срок, е датата, на която е издаден изпълнителният лист, а именно 23.05.2007 г.

Доколкото изпълнително дело № 1198/2007 г. при ЧСИ Бъзински е образувано през 2007 г., то спрямо него следва да намерят приложение разясненията на ППВС № 3/18.11.1980 г. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г., с което е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Разяснения относно течението на погасителната давност се съдържат и в Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС, в което се сочи, че давността започва да тече от 26.06.2015 г., но само ако са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е висящо. Посочено е, че когато преди 26.06.2015 г. е отпаднала висящността на производството /изпълнителното дело е прекратено/, то нова давност започва да тече от деня на прекратяването, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие.

Въз основа на гореизложеното, следва че от момента на образуване на изпълнително дело № 1198/2007 г. при ЧСИ Бъзински на 03.08.2007 г. петгодишната погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, като това е продължило или до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 г., или до момента, в който изпълнителното дело е било прекратено на някое основание. Едно от основанията за прекратяване на изпълнителното производство е уредено в чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, съответно чл. 330, ал. 1, б. „д“ от ГПК /отм./ - когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.