Решение № 749 от 31.08.2017, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер VІ-39 31.08.2017 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД шести въззивен граждански състав

На: двадесети март две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

Секретар Таня Михова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 202 по описа за 2017 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от М.Г.М., А.Д.Г. и С.Д.Н., всички със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, както и с въззивна жалба от Г.Д.П. и Д.Г.П., двамата със съдебен адрес ***, попадена чрез пълномощник, насичени против решение № 141/30.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 136/2015 г. по описа на РС-Поморие, поправено с решение № 3/13.01.2017 г. по същото дело.

С първоинстанционното съдебно решение районният съд е постановил следното:

- отхвърлен е иска на С.Д.Н. против Г.Д.П. и Д.Г.П., за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Ахелой, с площ от 1015 кв.м. и административен адрес гр.Ахелой, ул.“Цар Симеон“ № 17, ведно с изградените в имота сгради с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***;

- отхвърлен е иска на М.Г.М. и А.Д.Г. против Г.Д.П. и Д.Г.П., за делба на недвижими имоти – сграда с идентификатор *** и първи жилищен етаж от сграда с идентификатор ***, построени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Ахелой;

- признато е за недоказано оспорването на С.Д.Н., М.Г.М. и А.Д.Г. на истинността на документ – саморъчно завещание от 27.09.2007 г. от М.Г.П., починала на 18.10.2008 г., представено от Г.Д.П.;

- допусната е делба между ищците М.Г.М., А.Д.Г. и ответниците Г.Д.П. и Д.Г.П. върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Ахелой, с административен адрес гр.Ахелой, ул.“Цар Симеон“ № 17, с площ от 1015 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), със съседи: ПИ ***, ***,

***, *** и ***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 26 кв.м., предназначение – друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор ***, със застроена площ 14 кв.м., с предназначение – селскостопанска сграда, втори етаж от сграда с идентификатор ***, със застроена площ 68 кв.м., с предназначение – еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 65 кв.м., с предназначение еднофамилна жилищна сграда, при квоти: 6/12 ид.ч. за М.Г.М., 1/12 ид.ч. за А.Д.Г., 3/12 ид.ч. за Г.Д.П. и 2/12 ид.ч. за Д.Г.П..

С въззивната жалба на

М.Г.М., А.Д.Г. и С.Д.Н. първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за делба на първи етаж от сграда с идентификатор ***, в частта относно квотите и съделителите в сгради с идентификатори ***,

*** и ***, с изключение на участието и квотата на М.М., в частта относно квотите и съделителите на втори етаж от сграда с идентификатор ***, с изключение на участието и квотата на М.М., не е допусната до делба цялата сграда с идентификатор ***, не е прието, че сграда с идентификатор *** е незаконен строеж. Считат решението в тези части за неправилно, постановеното в нарушение на материалния закон и необосновано, като съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и е формирал погрешни изводи. Оспорва се като неправилен извода на районния съд, че ответникът Г.П. е собственик на целия първи етаж от сграда с идентификатор *** и същият не следва да се допуска до делба, поради погрешната преценка на ПРС, че дарените 35/99 ид.ч. от жилищната пристройка представляват описаната в нотариален акт № 25/07.02.1984 г. кухня с площ от 44 кв.м., като според въззивниците изричното посочване в този нотариален акт за дарение на идеални части означава, че дарението не се отнася до цялата жилищна пристройка. В тази връзка, се счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил и разгледал заявеното от ищците възражение, че сградата с идентификатор ***, състояща се от два етажа, представлява незаконен строеж и издаденото за нея удостоверение за търпимост е нищожен акт, поради което до делба е следвало да се допусне цялата сграда като един обект, следвайки квотите върху земята, а именно: за А.Г. – 1/12 ид.ч., за М.М. – 6/12 ид.ч., за Г.П. – 3/12 ид.ч. и за Д.П. – 2/12 ид.ч. Но ако се приеме, че първият и вторият етаж от посочената сграда представляват самостоятелни обекти, въззивниците считат, че съдът неправилно е определил квотите и съделителите, като според тях квотите в първия етаж следва да са: 64/792 ид.ч. за А.Г., 212/792 ид.ч. за Г.П., 394/792 ид.ч. за М.М. и 122/792 ид.ч. за Д.П., а квотите и съделителите на втория етаж, който не фигурира в завещанието, следва да са: 10/72 ид.ч. за А.Г., 4/72 ид.ч. за Султата Н., 22/72 ид.ч. за Г.П. и 36/72 ид.ч. за М.М., като Д.П. не участва, тъй като не е получил по завещание втория етаж. Оспорват се като неправилни и определените от районния съд квоти и съделители по отношение на останалите допуснати до делба сгради, като според въззивниците неправилно е изчислена частта на наследодателката М.П., която след нейната смърт се поделя между наследниците й (А., С. и Г.) и съобразяването след това на завещанието в полза на ответника Д.П.. В тази връзка считат, че делбата на сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** следва да се допусне при квоти: 3/24 ид.ч. – за А.Г. (придобити от баща й Д. П.), 12/24 ид.ч. – за М.М. и 9/24 ид.ч. – за Д.П. (придобити по завещание), а делбата на сграда с идентификатор ***, която не е предмет на завещанието, следва да се допусне при квоти: 6/24 ид.ч. – за А.Г., 3/24 ид.ч. – за С.Н., 3/24 ид.ч. – за Г.П. и 12/24 ид.ч. – за М.М.. По горните съображения, молят въззивния съд да отмени решението в обжалваните му части и да уважи въззивната жалба. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите-ответници Г.Д.П. и Д.Г.П., подаден чрез пълномощника им адв.Д.П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни съображения и се моли решението на ПРС да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба на

Г.Д.П. и Д.Г.П. постановеното от районния съд решение се обжалва в частта му, с която е допуснат до делба втория етаж от сграда с идентификатор ***, както и в частта относно квотите, при които са допуснати до делба сгради с идентификатори ***, ***, *** и втори етаж от сграда с идентификатор ***. Считат, че в обжалваните части първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, като изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. В тази връзка се счита, че презумпцията по чл.92 ЗС не е приложима относно придобиването от М.М. на дял от построените в дворното място сгради и същата е оборена от доказателствата по делото, тъй като предмет на даренията от 1988 г. и 2002 г. е само дворното място, което се доказва не само от съдържанието на нотариалните актове за дарение, но и от отразеното в тях таксуване на сделките само върху данъчната оценка на мястото.

Счита се за неправилен и необоснован извода на съда, че покривът на сградата с идентификатор *** е бил изграден през 2005 г. и поради това съделителят Г.П. не е станал собственик на втория етаж от сграда на основание придобивна давност, тъй като според въззивниците от събраните по делото гласни доказателства е установено, че покриването на сградата е станало още през 2003 г., през 2005 г.е правен основен ремонт, а през 2008 г. е изграден изцяло нов покрив, което обаче не е взето предвид от ПРС. Отделно от това, въззивниците посочват, че процесният втори етаж винаги е бил владян от съделителя Г.П., тъй като този втори етаж е функционално свързан със собствения на същия съделител първи етаж от сградата и е прилежаш към него, което изключва възможността да е притежание на собствениците на терена. По горните съображения молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, като се отхвърли иска за делба на втория етаж от сграда с идентификатор *** и се допусне делба на останалите сгради при следните квоти: за сграда с идентификатор *** – по 1/8 ид.ч. за М.М. и за А.Г. (без С.Н., която е прехвърлила дела си на М.), 1/8 ид.ч. за Г.П. и 5/8 ид.ч. за Д.П., за сграда с идентификатор *** – по 1/3 ид.ч. за С.Н., за А.Г. и за Г.П., за сграда с идентификатор *** – по 1/8 ид.ч. за М.М. и за А.Г. (без С.Н., която е прехвърлила дела си на М.), 1/8 ид.ч. за Г.П. и 5/8 ид.ч. за Д.П.. Не са направени нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите-ищци М.Г.М., А.Д.Г. и С.Д.Н., чрез пълномощника им адв.Попов, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни съображения и се моли решението на ПРС да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно..

Депозираните въззивни жалби от ищците и от ответниците отговарят на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същите са подадени в законоустановения срок от лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което съдът ги намира за допустими и следва да ги разгледа по същество.

С оглед изложените в двете въззивни жалби, доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.34 ЗС за делба, като производството е в първа фаза – по допускане на делбата.

В исковата си молба ищците М.М., С.Н. и А.Г. са изложили твърдения, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Ахелой, с площ от 1015 кв.м., находящ се в гр.Ахелой, ул.“Цар Симеон“ № 17, ведно с изградените в същия имот – сграда с идентификатор ***, със ЗП от 26 кв.м. и предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор ***, със ЗП от 14 кв.м. и предназначение: селскостопанска сграда, сграда с идентификатор ***, със ЗП от 22 кв.м. и предназначение: селскостопанска сграда, сграда с идентификатор ***, със ЗП от 68 кв.м., с два етажа и предназначение: еднофамилна жилищна сграда, и сграда с идентификатор ***, със ЗП от 65 кв.м., с един етаж и предназначение: еднофамилна жилищна сграда. Посочено е, че първата ищца е дъщеря на ответника, а другите две ищци са негови сестри, като съсобствеността произтича от сделки и наследяване. Твърди се, че с нотариален акт № 25/07.02.1984 г., дело № 53/1984 г. на ПРС общите наследодатели Д. П. и М.П. (родители на ответника и последните две ищци), в режим на СИО са били признати за собственици по давност на дворно място, съставляващо парцел V, кв.21 по плана на с.Ахелой, с площ 958 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда на площ 63 кв.м, кухня на площ 44 кв.м. и салма на площ 28 кв.м. Ответникът Г.П. е придобил по силата на дарение от родителите 1/3 ид.ч. от дворното място, както и 35/99 ид.ч. от построената в него жилищна сграда, представляващи жилищната пристройка от две стаи, баня, тоалетна и коридор, като дарението е обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 7/25.01.1988 г., дело № 14/1988 г. на ПРС. Посочват, че дарената идеална част от сграда понастоящем представлява част от сградата с идентификатор 4, която е на етажа, като първия етаж се състои от две стаи, баня-тоалетна и коридор, а втория етаж от четири стаи, баня-тоалетна и два балкона. След смъртта на наследодателя Д. П., починал на 29.03.1994 г., с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 67/07.03.2002 г., дело № 57/2002 г. на нотариус Хр.Ройдев, с район на действие ПРС, наследодателката М.П. е дарила на първата ищца – нейна внучка М.М. 3/12 ид.ч. от дворното място, а ответникът Г.П. е дарил на същата – негова дъщеря 2/12 ид.ч. от дворното място. След това, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84/27.06.2005 г., дело № 447/2002 г. на нотариус Д.Горанов, с район на действие ПРС, втората ищца С.Н. е дарила на М.М. 1/12 ид.ч. от дворното място, заедно с 1/8 ид.ч. от построената в дворното място сграда на площ 63 кв.м., както и 8/99 ид.ч. от кухнята на площ 44 кв.м. и 1/8 ид.ч. от салмата на площ 28 кв.м.

Разпечатката съдържа 33 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5d2c473-16c6-43ed-92cb-97d434659ea3