Решение № 1610 от 17.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1610 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100511559 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20074509/15.01.2023 г., постановено по гр.д. № 62750/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20100437/15.08.2023 г., съдът е осъдил „Фератум България“ ЕООД да заплати на „Темис кепитъл“ ООД, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 5791,16 лева, представляваща сбор от суми, предадени на ответника от А.Н.М., ЕГН ********** при начална липса на основание и подлежащи на връщане, като недължими възнаграждения по договори за кредит и гаранция с № 456709/16.12.2016 г.; № 490166/20.03.2017г.; № 518014/22.06.2017 г.; № 530278/02.08.2017 г.; № 629031/30.05.2018 г.; № 770490/22.06.2019 г. и недължими такси по тарифа към договори за кредит № 629031/30.05.2018 г. и № 770490/22.06.2019 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 17.03.2020 г., заедно със законната лихва върху сумата от 15.12.2020 г. до погасяване на задължението; сумата от 4 735,39 лева, представляваща сбор от суми, предадени на ответника от В.И.К., ЕГН ********** при начална липса на основание и подлежащи на връщане, като недължими възнаграждения по договори за кредит и гаранция с № 553129/20.10.2017 г.; № 591738/12.02.2018 г.; № 702434/02.01.2019 г.; № 828595/10.12.2019 г. и № 857329/15.02.2020 г. и 1 недължими такси по тарифа към договор за кредит № 828595/10.12.2019 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 30.07.2020 г., заедно със законната лихва от 15.12.2020 г. до погасяване на задължението; сумата от 638,27 лева, представляваща сбор от суми, предадени от И.К.Н., ЕГН ********** при начална липса на основание и подлежащи на връщане, като недължими възнаграждения по договори за кредит и гаранция с № 452008/03.12.2016 г.; № 456985/16.12.2016 г.; № 466212/14.1.2017 г.; № 480685/21.2.2017 г.; № 487594/13.3.2017 г.; № 490296/21.3.2017 г.; № 490972/23.3.2017 г.; № 493999/01.4.2017 г. и недължими такси по тарифа към договори за кредит № 456985/16.12.2016 г.; № 466212/14.1.2017 г. и № 493999/01.4.2017 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 19.06.2020 г., заедно със законната лихва от 15.12.2020 г. до погасяване на задължението; сумата от 2 177,31 лева, представляваща сбор от суми, предадени от М.М.С., ЕГН ********** при начална липса на основание и подлежащи на връщане, като недължими възнаграждения по договори за кредит и гаранция № 690261/01.12.2018 г.; № 695771/15.12.2018 г.; № 699805/26.12.2018 г.; № 716053/04.2.2019 г.; № 797822/15.9.2019 г.; № 800337/24.9.2019 г.; № 814298/01.11.2019 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 26.02.2020 г., заедно със законната лихва от 15.12.2020 г. до погасяване на задължението; сумата от 5985,39 лева, представляваща сбор от суми, предадени от М.С.З., ЕГН ********** при начална липса на основание и подлежащи на връщане, като недължими възнаграждения по договори за кредит и гаранция № 437487/18.10.2016 г.; № 455920/14.12.2016 г.; № 471196/26.1.2017 г.; № 482936/27.2.2017 г.; № 492845/29.3.2017 г.; № 501976/28.4.2017 г.; № 510929/29.5.2017 г.; № 520115/29.6.2017 г.; № 529444/31.7.2017 г.; № 539581/01.9.2017г.; № 548934/02.10.2017 г.; № 558669/02.11.2017 г.; № 568407/04.12.2017г.; № 578181/03.1.2018 г.; № 667947/28.9.2018 г.; № 729095/07.3.2019 г.; № 777104/12.7.2019 г.; № 780301/23.7.2019 г.; № 783460/31.7.2019 г.; № 785460/07.8.2019 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 13.12.2019 г., заедно със законната лихва от 15.12.2020 г. до погасяване на задължението, като съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 6 623,38 лева, което вземане представлява недължимо платено възнаграждение за гаранция по договори с № 331455/29.12.2015 г.; № 340423/26.1.2016 г.; № 348044/15.2.2016 г.; № 371475/16.4.2016 г.; № 381118/14.5.2016г.; № 389174/08.6.2016 г.; № 422279/28.8.2016 г.; № 433689/04.10.2016 г.; сумата от 4154,44 лева, представляваща сбор от суми, предадени от Н.Д.Ш., ЕГН ********** при начална липса на основание и подлежащи на връщане, като недължими възнаграждения и такси по тарифа по договори за кредит и гаранция № 445408/14.11.2016 г.; № 2

652877/13.8.2018 г. и № 725148/26.2.2019 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 10.01.2020 г., заедно със законната лихва от 15.12.2020 г. до погасяване на задължението, като съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 4 718,44 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за гаранция по договор № 392565/18.6.2016 г.; сумата от 1051,40 лева, представляваща сбор от суми, предадени от П.С.П., ЕГН ********** при начална липса на основание и подлежащи на връщане, като недължими възнаграждения по договори за кредит и гаранция № 572077/14.12.2017 г.; № 577339/29.12.2017г.; № 593317/16.2.2018 г.; № 623973/14.5.2018 г.; № 648450/30.7.2018 г.; № 668829/01.10.2018 г.; № 689567/29.11.2018 г.; № 731870/14.3.2019 г.; № 750548/27.4.2019 г.; № 757680/16.5.2019 г.; № 808043/15.10.2019 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 11.06.2020 г., заедно със законната лихва от 15.12.2020 г. до погасяване на задължението, като съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 1413,74 лева, представляваща такса по тарифа по договор за кредит № 316007/04.11.2015 г. и възнаграждение за гаранция по договор № 335052/11.1.2016 г.; сумата от 1648,76 лева, представляваща сбор от суми, предадени от П.И.В., ЕГН ********** при начална липса на основание и подлежащи на връщане, като недължими възнаграждения по договори за кредит и гаранция № 434605/07.10.2016г.; № 443869/ 08.11.2016г.; № 454188/09.12.2016г.; № 464642/09.01.2017г.; № 476550/09.02.2017г., № 502283/29.04.2017г.; № 509821/25.05.2017г.; № 513822/07.06.2017г.; № 518769/24.06.2017г.; № 522767/07.07.2017г.; № 531116/04.08.2017г., № 54158/07.09.2017г.; № 551273/09.10.2017г.; № 560216/07.11.2017г.; № 569947/07.12.2017г.; № 580027/08.01.2018г.; № 590274/07.02.2018г.; № 600195/07.03.2018г.; № 611076/ 05.04.2018г.; № 621308/05.05.2018г.; № 631897/07.06.2018г.; № 641949/09.07.2018г.; № 651385/07.08.2018г.; № 661288/07.09.2018г. ;№ 671791/10.10.2018г.; № 681433/07.11.2018г.; № 692759/07.12.2018г.; № 704709/08.01.2019г.; № 718188/08.02.2019г. № 729324/07.03.2019г.; № 816649/07.11.2019г.; № 828318/09.12.2019г.; № 840878/08.01.2020г.; № 854027/08.02.2020г.; № 866845/09.03.2020г.; № 743658/10.04.2019г.; № 754851/08.05.2019г.; № 766043/09.06.2019г.; № 775780/08.07.2019г.; № 786331/10.08.2019г.; № 796231/09.09.2019 г. и недължими такси по тарифа към договор за кредит № 443869/ 08.11.2016г. което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 24.06.2020 г., заедно със законната лихва от 15.12.2020 г. до погасяване на задължението, като съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 2028,66 лева - недължимо платени възнаграждения по договори за кредит и гаранция № 372079/18.04.2016г.; № 384087/23.05.2016г.; № 399303/08.07.2016г.; № 416580/10.08.2016г.; № 425514/07.09.2016г. и недължимо платена такса по договор за кредит № 3

384087/ 23.05.2016г.; сумата от 1 661,92 лева, представляваща сбор от суми, предадени от Х.Н.Д., ЕГН ********** при начална липса на основание и подлежащи на връщане, като недължими възнаграждения по договори за кредит и гаранция № 742091/07.4.2019 г., № 779807/21.7.2019 г.; № 792188/27.8.2019 г.; № 836306/28.12.2019 г.; № 839902/06.1.2020 г. и такси по тарифа към договори за кредит с № 779807/21.7.2019 г. и № 792188/27.8.2019 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 26.02.2020 г., заедно със законната лихва от 15.12.2020 г. до погасяване на задължението; сумата от 5981,64 лева, представляваща сбор от суми, предадени от Ц.Б.Г., ЕГН ********** при начална липса на основание и подлежащи на връщане, като недължими възнаграждения по договори за кредит и гаранция № 439466/25.10.2016 г.; № 444086/09.11.2016г.; № 463546/05.01.2017г.; № 476766/10.02.2017г.; № 486731/10.03.2017г.; № 536127/22.08.2017 г.; № 556127/25.10.2017г.; № 564914/23.11.2017г.; № 576923/29.12.2017г.; № 587151/29.01.2018 г.; № 740971/04.04.2019г.; № 752414/02.05.2019г.; № 761878/28.05.2019 г. и такси по тарифа по договори № 536127/22.08.2017 г. и № 587151/29.01.2018г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 14.01.2020 г., заедно със законната лихва върху сумата от 15.12.2020 г. до погасяване на задължението, като съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 6739,73 лева - недължимо платени възнаграждения по договори за кредит и гаранция № 373088/21.04.2016 г.; № 377918/05.05.2016г.;№ 390761/13.06.2016 г.; № 400563/13.07.2016г.; № 418049/15.08.2016г. и такса по договор № 418049/15.08.2016г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е разпределена и отговорността за разноските, сторени от страните в исковото производство.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 25005313/08.02.2023г., подадена от ответника в първоинстанционното производство „Фератум България“ ЕООД, чрез адв. К. М. и адв. Ф. К., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта му, в която „Фератум България“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца „Темис кепитъл“ ООД на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД посочените в решението суми, както и в частта за разноските. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че подадената от ищцовото дружество искова молба е редовна, макар в същата да не се съдържала конкретика досежно размера и основанието на исковата претенция. В тази връзка се сочи, че ищецът е изложил пред първоинстанционния съд противоречиви твърдения, първоначално

4 заявявайки, че претендираните суми не били платени по недействителни договори за потребителски кредити и договори за поръчителство, или въз основа на нищожни клаузи в тях, а били платени поради грешка. Посочва се, че с подадената от ищеца молба от 21.10.2021 г., се променял както размерът на исковата претенция, така и нейното основание (от плащане поради грешка на плащане поради недействителни клаузи в договор за потребителски кредит), което съставлявало недопустимо изменение на иска. Твърди се също така, че първоинстанционният съд не е разгледал направеното от жалбоподателя възражение за прихващане, като се излагат подробни съображения за неговата допустимост. Обосновава се непълнота на доклада по делото, в това число и липса на указания към страните за кои обстоятелства не сочат доказателства. Счита, че съдът неправилно е приел, че длъжникът „Фератум България“ ЕООД не бил легитимиран да прави възражения за нищожност на представените по делото договори за цесия поради липса на правен интерес. В допълнение се отбелязва, че като не е проверил служебно дали представените по делото договори за цесия са недействителни съобразно изискванията на ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д. 1/2020 г. на ОСГТК, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се валидността на сключените от насрещната страна договори за цесия, като се твърди, че същите са нищожни на основание чл. 26, ал. 3, пр. 1 ЗЗД – поради липса на предмет. В тази връзка се излагат аргументи за липсата на достатъчна определеност на прехвърлените с тях вземания. На следващо място въззивникът намира за неправилен извода на СРС, че възнаграждението за поръчителя по договор за поръчителство с „ФЕРАТУМ БАНК“ следвало да участва при формирането на ГПР по кредита. Излага в тази връзка съображения, че сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за получаване на кредита по смисъла на § 1.1 от ДР на ЗПК, с оглед на това, че: потребителят е могъл да предостави обезпечение от избран от него поръчител; всеки от кредитополучателите сам е избрал да обезпечи вземанията на кредитора с поръчителството на „ФЕРАТУМ БАНК“, като поради тази причина е включена подобна клауза в договорите за кредит, но кредитодателят не е наясно с точните условия на договорите за поръчителство. Поддържа, че сумите, предмет на предявената искова претенция, са дължими на гаранта „ФЕРАТУМ БАНК“. В тази връзка отбелязва, че в ОУ на дружеството-ответник се съдържала клауза, според която той има право да получава суми за трети лица, но с цел после да ги трансферира. Така въпреки заплащането на сумата по сметка на ответника „Фератум България“ ЕООД, то не той се е обогатил с нея. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – отхвърлени. Претендира разноски.

Разпечатката съдържа 15 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5d27996-bd06-4bd6-825b-558cf4dcb1c6