Решение № 73 от 17.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900367 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се развИ. по искова молба на „Юробанк България“ АД, с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на вземане против ответника Г. С. Г. по издадена Заповед № 5139/16.09.2024г. за изпълнение на парично задължение, в производството по ч.гр.д. № 10634/2024г. по описа на ВРС, за следните суми: 56798.19 лева – главница по договор за потребителски кредит № ****** от 01.03.2023 г., ведно с лихвата от сезиране на заповедния съд – 16.08.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, възнаградителна лихва в размер на 3479.13 лева за периода 01.11.2023 г. – 26.05.2024 г.; 3423.14 лева – мораторна лихва за периода 01.11.2023 г. – 04.08.2024 г.

В исковата молба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че по силата на договора за кредит от 01.03.2023 г., сключен с ответника Г. С. Г., е предоставила на последния сума в размер на 60 000 лева – кредит за текущо потребление със срок на издължаване 01.03.2031 г. За кредита е приложена годишна лихва за първите шест месеца от срока при фиксиран ГЛП в размер на 4.99%, а от седмия месец до крайния срок възнаградителната лихва е изчислена при прилагане на ПГЛП плюс фиксирана надбавка в размер на 4.34%. Сочи, че за референтен лихвен процент по договора се ползва референтния лихвен процент ПРАИМ на банката за необезпечени кредити в съответната валута. Изрично настоява, че от момента на сключване на договора за кредит до обявяването му за предсрочно изискуем, размерът на възнаградителната лихва не е променян, т.е. прилаган е в размер на 4.99%. По отношение на мораторната лихва посочва, че същата е начислена за периода на забава върху всички падежирали, непогасени вноски за главница, поради предсрочната изискуемост на задълженията.

На 02.10.2023 г. кредитополучателят е преустановил плащане на вноските за главница, а на 01.11.2023 г. и за лихви, с което е изпаднал в забара.

1

Поради формирано просрочие на вноски, банката е направила кредита предсрочно изискуем от 26.05.2024 г. с връчена покана до длъжника, в която е даден срок за доброволно изпълнение. Воля за предсрочна изискуемост се изразява и с депозирането на ИМ, при нарочно изявление в тази насока.

Поради горното е инициирано заповедно производство за сумите по установителния иск, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а поради връчване на заповедта на длъжника с прилагане на чл. 47 от ГПК и след указания на заповедния съд е предявен и настоящия иск.

Правна квалификация на правата: чл. 422 ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ.

Назначеният на ответника особен представител, оспорва основателността на иска. Счита, на първо място, че банката е отпуснала кредита необосновано и без задължителната предварителна оценка на платежоспособността на получателя, включително ако се проследи историята на записванията по партидите в ТР, на двете дружества, в които е съдружник ответника. Освен това оспорва изобщо превод на сумата по кредита по сметка на потребителя, още по-малко заплащане от страна на банката на задължения на кредитополучателя към други финансови институции, така както е разписано в договора, че да се дължи връщане на суми.

Оспорва се и настъпилата предсрочна изикуемост като в тази връзка се настоява, че потребителят не е надлежно уведомен от банката (при анализ на представените в тази връзка доказателства), уведомление при приложение на чл. 47 от ГПК няма значение на лично връчване в този случай, а изявлението за предсрочна изискуемост, отправено с ИМ няма обвързващо за ответната страна действие, когато се представлява от особен представител. След като към датата на заявлението предсрочна изискуемост не е настъпила, кредиторът може да претендира единствено падежирали вноски, но не и остатъкът. В условия на евентуалност сочи, че ако се приеме предсрочна изискуемост е настъпила след датата на сезиране на заповедния съд, то искът по чл. 422 от ГПК е недопустим, тъй като в този случай ищецът следва да заяви осъдителна претенция.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи и по същество на правния спор. Особеният представител на ответника доразвИ. аргументи в писмена защита. Твърди, че отсъствие на извършена от банката оценка на платежоспособността на кредитополучателя съставлява бездействие, способствало за невъзможна събираемост на вземанията, поради което и ищецът следва да понесе вредите от собственото си поведение, защото сам е допринесъл за настъпването им (чл. 51 ал.2 от ЗЗД). РазвИ. подробни аргументи в тази връзка, анализирайки доходите на ответника и невъзможността му изначално да изпълни задълженията си, доколкото не отговаря на изискване по чл. 11, ал.1 от договора. Настоява да се кредитира и заключението по ССЕ, от което е видно, че банката многократно е променяла лихвения процент без уведомяване на кредитополучателя, а на експерта не са представени доказателства за основанията на тези промени.

Поддържа, че искът следва да се отхвърли, в условията на евентуалност присъдят само падежирали вноски, без лихви.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото намира за установено следното от фактическа страна:

2

В производството по ч.гр.д. № 10634/2024 г. на ВРС е издадена Заповед № 5139/16.09.2024г. за изпълнение на парично задължение, по заявление на „Юробанк България“ АД против Г. С. Г., за следните суми: 56798.19 лева – главница по договор за потребителски кредит № ****** от 01.03.2023 г., ведно с лихвата от сезиране на заповедния съд – 16.08.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, възнаградителна лихва в размер на 3479.13 лева за периода 01.11.2023 г. – 26.05.2024 г.; 3423.14 лева – мораторна лихва за периода 01.11.2023 г. – 04.08.2024 г. и разноски.

Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 ал.5 от ГПК и в указания по Определение № 6778/22.05.2025 г. срок, заявителят е предявил и настоящата искова молба.

Съдът е уведомил страните, че отсъстват безспорни факти по делото.

От писмените доказателства и заключението по ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че страните са встъпили в правоотношение по договор за потребителски кредит №****** от 01.03.2023 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 60 000 лева за текущи нужди, със срок на издължаване, видно от погасителния план – 01.03.2031 г. От представеното от ищеца движение по банковата сметка на ответника (л. 83 и сл. по делото) е видно, че сметката на ответника, обслужваща кредита е заверена със сумата от 60 000 лева на 01.03.2023 г., с което съдът приема, че кредитът е усвоен, противно на соченото от ответната страна.

В чл. 1, ал.3 от договора е предвидена възможност част от сумите да служат за погасяване на действащи кредити в други финансови институции като изрично е уточнено, че ако такИ. са налични, то кредитополучателят дава съгласие след заверяване на сметката, по която ще се отпусне кредита, банката да нареди плащанията към третите лица. Последните са индивидуализирани в същия текст от договора, както и конкретните суми в лева, и договорите.

Представени са три броя преводни нареждания за суми към третите ЮЛ, посочени в чл. 1, ал.3 (л. 85-87 по делото), съобразно постигнатите между страните уговорки, а експертът е посочил, че е извършено плащане и на суми към четвъртото ЮЛ, след което кредитополучателят е изтеглил на каса 40 000 лева.

От заключението по ССЕ се установява още, че кредитът е обслужван редовно от потребителя до 01.10.2023 г. Вноската с падеж 01.01.2023 г. е заплатена с просрочие и частично на 30.10.2023 г. След тази дата е преустановено плащане.

Изготвени от вещото лице са варианти на дълга в хипотеза на предсрочна изискуемост, респективно отсъствие на такава с посочване на падежирали вноски до заявлението и лихвите върху тях. Посочени в приложение № 2 към заключението са и заплатените суми и отнасянето им към погасяване на главница, лихви, такси и застраховки.

Според чл. 3, ал.1 от договора, кредитополучателят дължи възнаградителна лихва на банката за първите шест месеца от срока на издължаване във фиксиран размер от 4.99%, а от седмия месец – лихва при прилагане на променлив референтния лихвен процент (РЛП) „Прайм“ и фиксирана договорна надбавка в размер на 4.34%. Посочено е, че РЛП към датата на сключване на договора е 0.65%. в чл. 3, ал.5 е отчетено, че кредитополучателят е запознат с възможността за изменение на РЛП, както и 3 че промяната се обявява на интернет страницата на банката и се прилага за следващи плащания. В чл. 3, ал.9 е посочен ГПР в размер на 7.28% както и общо дължимата сума от кредитополучателя към датата на сключване на договора, а в чл. 3, ал.10 са посочени допускания при изчисляване на ГПР. В следващата алинея на цитираната разпоредба е фиксирано, че договорът е сключен при преференциални условия, а именно кредитополучателят да осигурява постъпването на средства в размер на цялото трудово възнаграждение или пенсия по посочената сметка в банката в размер не помалък от 1500 лева и да заплаща застрахователни премии по групова застраховка „Защита на плащанията“ с посочения от банката застраховател.

Според текста на чл. 20, ал.1 от договора банката има право едностранно да преустанови прилагане на преференциални условия при настъпване на някоя от хипотезите по т.1-т.3 (възнаграждението, което осигурява кредитополучателя по сметката е под 1500 лева, потребителят прекратява ползване на пакетни програми, същият не плаща вноски по застрахователната полица). на разпоредбата с прилагане на автоматично увеличена надбавка към уговорената договорна надбавка.

Противно на твърденията на ищеца, според заключението по ССЕ, банката е изменяла начислените лихвени проценти едностранно като от 01.09.2023 г. е приложена надбавката по чл. 20 ал.2, а от 01.05.2024 г. и тази по чл. 20 ал.3. Отделно, от 01.06.2023 г. банката е увеличила РЛП „Прайм“ за кредити в лева на 1.35%. Следващо увеличение експертизата констатира на дата 03.07.2023 г. на 2.5%. Отразено е, че промените са обявени на интернет страницата на ищеца и са приложени (л.21 от заключението, л. 161 по делото).

Вещото лице е установило, че банката начислява законна лихва за просрочие плащанията като за периодите на просрочие на падежирала главница начислява и договорна лихва. Отделно са удържани и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, които в размери са посочени на стр.24 от заключението (л. 162 гръб по делото).

В чл. 5, т.1, от договора е предвидено заплащане от страна на потребителя на такса за оценка на кредитоспособността в размер на 600 лева.

Тази сума, както сочи ССЕ (л.19 от заключението, л. 160 по делото) е удържана на датата на сключване на договора за кредит – 01.03.2023 г.

Отделно, в чл. 5, т.1 от договора „Юробанк България“ АД, е предвидила месечна такса за управление на кредита при условията на сключения договор за сметка, с размер към 01.03.2023 г. - 3.50 лева.

Въз основа на фактологията, съдът приема за установено следното:

Съдът приема, че е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит между ищец и ответник от дата 01.03.2023 г. Поради засилената потребителска защита и в изпълнение на задълженията си служебно да следи за действителност на договора, съдът констатира, че са налице основания за неговата недействителност. Договорът съдържа елементи по чл. 11 от ЗПК. Лихвеният процент е от фиксирана надбавка и определен референтен лихвен процент (РЛП) и всяка промяна, както сочи заключението по ССЕ е била обявявана на интернет страницата на кредитора, съответно на изискването по чл. 14 ал.3 от ЗПК. Методологията за определяне на РЛП е подписана от кредитополучателя и съдържа ясна и разписана изчислителна процедура. Тази методика е посочена в текстовете на договора (чл. 3, ал.1 – 7 от договора). Към договора е представен погасителен план, посочен е 4 лихвеният процент по кредита, условията за прилагането, РЛП, периоди на промяната (чл. 3 от договора). Посочени са и разходите за открИ.не на сметка за обслужване на кредита съгласно изискването на чл. 11, ал.1 т.14 от договора както и дължимата сума.