Присъда № 1 от 15.02.2021, Софийски районен съд

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт, с който на подсъдимия Д. Н. Д. , ЕГН ********** е повдигнато обвинение, че на 06.09.2019 г., около 13:55 ч., в гр. София, кв. „********“, на ул. „********“ № 39, пред Д. Т. М. - полицейски служител при ОСПС ОВОР-СДВР, съзнателно се ползвал от неистински чуждестранен официален документ - Свидетелство за управление на моторно превозно средство с посочен № ***, издаден на името на Д. Н. Д. /D* N* D*/, роден на **** г., с посочена дата на издаване - 17.12.2016 г., на който е придаден вид, че е издаден от компетентните власти на К. И., като от него /Д. Н. Д. / за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по общия ред.

Подсъдимият Д. депозира обяснения, съгласно които описва начина, по който се сдобил с процесното свидетелство за управление на моторно превозно средство, и декларира, че го мислел за истинско.

В дадения ход по същество прокурор Д. поддържа обвинението и го намира за категорично доказано на база събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност. Предлага показанията на свидетелите, писмените доказателства и експертното заключение да бъдат кредитирани, а относно обясненията, депозирани от подсъдимия, излага становище, че представляват защитна версия. Пледира подс. Д. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание към минималния, предвиден от закона, размер, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, предвид факта на настъпилата по предходното му осъждане реабилитация и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Относно вещественото доказателство предлага да бъде оставено в кориците на делото, а направените в хода на производството разноски да бъдат възложени в тежест на Д..

Подсъдимият Д. поддържа тезата, че обективно не е имало как да знае, че процесното свидетелство за управление на МПС е неистинско, тъй като го ползвал продължителен период от време, в който бил спиран за проверки от органи на ОПП и ДАИ. В последната си дума предоставя на съда.

Като обсъди и съобрази събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, при съобразяване с разпоредбата на чл. 301 и следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. Н. Д. , ЕГН ********** е роден на **** г. в гр. София. Същият е българин, български гражданин, разведен, неосъждан /реабилитиран/, с основно образование, работи, с постоянен адрес гр. *** и настоящ адрес ***.

На неустановена дата през 2016 г. подсъдимият Д. Н. Д. се свързал с неустановено по делото лице, с което постигнали уговорка да му предостави испанско свидетелство за управление на МПС, без да се налага да пътува до И., да полага изпит пред компетентните испански власти или да подава пред тях документи. В изпълнение на постигнатата уговорка и срещу съответно заплатена от страна на подсъдимия парична сума, в гр. София, на неустановена дата, Д. се сдобил с неистински чуждестранен официален документ Свидетелство за управление на моторно превозно средство с посочен № ***, издаден на името на Д. Н. Д. /D* N* D*/, роден на **** г., с посочена дата на издаване - 17.12.2016г., на който бил придаден вид, че е издаден от компетентните власти на К. И..

Подс. Д., след като се сдобил с цитирания документ, въпреки съзнаването на факта, че е неистински, предвид начина, по който се сдобил с него, съзнателно започнал да се 1 ползва от него, за да се легитимира.

В тази връзка, на 06.09.2019 г., около 13:55 ч., в гр. София, кв. „********“, на ул.

„********”, № 39, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“, подс. Д. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „***”, рег. № ***.

Управляваният от Д. лек автомобил бил спрян за проверка от полицейски служители на ОСПС ОВОР-СДВР - свидетелите Д. Т. М. , А. Г. Д. , И. Н. П. и М. В. К. . В изпълнение на служебните си задължения свид. Д.М. предприел извършване на проверка на водача. В хода на проверката Д. съзнателно се ползвал от неистински чуждестранен официален документ - Свидетелство за управление на моторно превозно средство с посочен № ***, издаден на името на Д. Н. Д. /D* N* D*/, роден на **** г., с посочена дата на издаване 17.12.2016 г., на който бил придаден вид, че е издаден от компетентните власти на К. И., като го представил пред свид. М., за да се легитимира и да удостовери, че е правоспособен водач на МПС. След извършена справка в информационните масиви на МВР било установено, че Д. управлявал МПС, след като бил наказан по административен ред с наказание „глоба“, която не била заплатена в срока за доброволно заплащане. В тази връзка на място за оказване на съдействие пристигнал дежурен полицейски екип на ОПП-СДВР в състав полицейските служители И. Н. Ц. и К. С. С.. На Д. бил съставен АУАН сериен № 091824/06.09.2019 г. за нарушение на разпоредбите на Закона за движението по пътищата, с който представеният от Д. неистински чуждестранен официален документ - Свидетелство за управление на моторно превозно средство с посочен № ***, издаден на името на Д. Н. Д.

/D* N* D*/, роден на **** г., с посочена дата на издаване - 17.12.2016 г., на който бил придаден вид, че е издаден от компетентните власти на К. И., бил иззет от органите на ОППСДВР. В хода на извършената проверка у полицейските служители не възникнало съмнение относно истинността на представения от Д. чуждестранен официален документ. Била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5165/06.09.2019 г. на ОПП- СДВР, съгласно която на подс. Д. била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“ до заплащане на дължимата глоба.

Във връзка с горното в ОПП-СДВР била образувана административнонаказателна преписка. При извършване на преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача за извършените от него нарушения по ЗДвП, у органите на ОППСДВР възникнало съмнение относно автентичността на представения от Д. документ, а именно Свидетелство за управление на моторно превозно средство с посочен № ***, издаден на името на Д. Н. Д. /D* N* D*/, роден на **** г., с посочена дата на издаване 17.12.2016 г. В тази връзка чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ била получена информация от компетентните испански власти относно СУМПС с № ***, а именно, че СУМПС с цитирания номер е издадено на името на друго лице, а не на лице с имена Д. Н. Д. , респективно представлява неистински документ.

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването техническа експертиза, обективирана в протокол за извършена експертиза № 422/2019 г. по описа на ГЕКД-02 РУ-СДВР, се установява, че предоставеното за изследване Свидетелство за управление № ***, издадено от К. И. на името на Д. Н. Д. , роден на 13.02.1982 г., в Република България, в този си вид не е изготвено съгласно установените технологии, норми и изисквания при направата на такъв вид документи.

Видно от приложената по делото справка от Отдел „Пътна полиция” към СДВР, подс. Д. има издадено свидетелство за управление на МПС с № 274789742, издадено на 15.11.2005 г., валидно до 15.11.2015 г., със статус в БДС отнет/иззет.

По доказателствата:

Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа събрания и приобщен по 2 делото доказателствен материал, при преценка на гласните, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, поотделно и в съвкупност, както следва: гласни - обясненията на подс. Д.Д. и показанията на свидетелите Д.М., А.Д., И.П., М.К. и И.Ц.; писмени - АУАН сериен № 091824/06.09.2019 г.; ЗППАМ № 5165/06.09.2019 г.;

НП № 19-4332-021598/21.10.2019 г.; справка-картон на водач; веществени - Свидетелство за управление № ***, издадено от К. И. на името на Д. Н. Д. , роден на 13.02.1982 г. /оригинал/, и способите за доказване - заключението на техническа експертиза № 422/2019 г. по описа на ГЕКД-02 РУ-СДВР.

Анализирайки цитираните доказателствени източници поотделно и в съвкупност, съдебният състав прие, че изложената фактическа обстановка е изяснена по категоричен и безпротиворечив начин.

Времето и мястото на осъществяване на полицейската проверка, при която подсъдимият се ползвал пред свид. М. от инкриминирания неистински официален документ - Свидетелство за управление на моторно превозно средство с посочен № ***, издаден на името на Д. Н. Д. /D* N* D*/, роден на **** г., с посочена дата на издаване - 17.12.2016 г., се установяват по категоричен начин посредством показанията на разпитаните по делото свидетели. Депозираното от всички свидетели досежно съответните обстоятелства е еднопосочно, като съдът прецени показанията им като обективни, логически издържани и лишени от заинтересованост, и ги кредитира в цялост, в това число показанията, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им. Липсата на спомен у свидетелите относно конкретиката на процесния случай, демонстрирана пред съда, се явява житейски обяснима и логична, с оглед изминалия от процесния случай период от време и с многобройността на казусите, които имат в ежедневната си практика. Независимо от това, доколкото показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство, които се отличават с подробност и конкретика, бяха приобщени към доказателствения материал с изричното съгласие за прочитането им от страна на подс. Д., съдът прие изложените от свидетелите обстоятелства за доказани категорично.

Времето и мястото на осъществената от полицейските служители проверка на подсъдимия Д. и управлявания от него автомобил, се изясняват освен посредством свидетелските показания, също и от съставените АУАН и ЗППАМ, които имат официален характер и удостоверяват по надлежния ред обстоятелствата по издаването им.

Досежно гореизложените фактически положения депозираните от подс. Д. обяснения кореспондират със свидетелските показания и писмените доказателства, при което съдебният състав им се довери и ги кредитира в съответните части, както и по отношение на начина, по който посочва, че се е снабдил с процесния неистински официален документ.

Същевременно, отчитайки двойствената природа на обясненията - доказателствено средство и средство за защита едновременно, съдът не им се довери в частта, касаеща твърденията, че подсъдимият не е имал съмнения относно истинността на документа и мислел, че всичко по издаването му е редовно, независимо от разликата с процедурата, през която преминал, когато се снабдил със свидетелство за управление на МПС, издадено от българските компетентни власти. Подобни твърдения се явяват необосновани и противоречащи на житейската и формална логика, предвид което съдът ги прецени като защитна версия и не ги кредитира.

Обстоятелството, че подс. Д. е притежавал свидетелство за управление на МПС с № 274789742, издадено на 15.11.2005 г., валидно до 15.11.2015 г., със статус в БДС отнет/иззет, се потвърждава от приложената от ОПП-СДВР справка-картон.

Посредством заключението на техническа експертиза № 422/2019 г. по описа на ГЕКД-02 РУ-СДВР се установява, че предоставеното за изследване Свидетелство за управление № ***, издадено от К. И. на името на Д. Н. Д. , роден на 13.02.1982 г., в 3

Република България, в този си вид не е изготвено съгласно установените технологии, норми и изисквания при направата на такъв вид документи. Вещото лице е дало обективни и изчерпателни отговори на поставените задачи, с оглед на което съдът кредитира експертното заключение и го използва при формирането на фактическите си и правни изводи.

Посредством справката за съдимост на подс. Д. се изяснява, че по отношение на осъждането му по НОХД № 13502/2006 г., в сила от 29.05.2007 г., е настъпила реабилитация в момент, предхождащ инкриминираните събития, както и че е освободен от наказателна отговорност с налагане на глоба в размер на 1 000 лв. по реда на чл. 78а НК с решение, постановено по НОХД № 3507/2018 г. по описа на СРС, в сила от 20.07.2018 г.