Решение № 83 от 08.10.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Асеновград, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20245310200341 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 38/02.05.2024 г. на Директора на ОДБХПловдив – д-р Чавдар Георгиев Чавдаров на жалбоподателя С. С. Р. ЕГН: ***, с адрес: *** на основание чл. 128 ал. 1 т.3 от Закона за храните е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000.00 лв., за нарушение по чл.23 ал.1 от ЗХ.

Недоволен от горното постановление е останал С. Р. и чрез пълномощника си адв. В. е депозирал жалба срещу него пред АРС. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват фактическите констатации обусловили налагането на административното наказание и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения за маловажност на нарушението и съответно за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна – Директора на ОДБХ-Пловдив се представлява от юрисконсулт Цонев, който излага становище, че атакуваното наказателно постановление е издадено при спазване на материалния и процесуалния закон, като се пледира същото да бъде потвърдено, като обосновано, законосъобразно и правилно.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради 1 което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От приложената по делото административна преписка и от гласните и писмените доказателства приети по делото, се установява следното от фактическа страна:

На 06.12.2024 г. била извършена проверка от служители на ОДБХ-Пловдив в дома на жалбоподателя С. Р., находящ се в *** при която в помещение на партерния етаж бил заварен С. Р. в момент, в който пълнил месо в изкуствени опаковки – тип сурово сушен колбас – „луканка“ , като вече бил напълнил 16 бр. с дължина около 50 см. В помещението имало месомелачна машина, пълначна машина, вана с 120 Х 80 см., ножове и сатър, големи количества подправки, както и 2-3 кг. мляно месо, а С. Р. бил облечен с бяла престилка и гумени ботуши. Същият не представил здравна книжна. Съоръженията били амортизирани и със следи от корозия. Над масата за пълнене имало табела с надпис „Мелене на месо“ и посочен телефонен номер. Проверяващите преценили, че оборудването е професионално и е налице обект за производство, преработка и дистрибуция на храни, който не е регистриран съгласно изискванията на чл. 23 ал.1 от ЗХ и жалбоподателят Р. извършва именно такава дейност, за което нарушение съставили АУАН на място в негово присъствие. При предявяване на акта, същият направил писмено възражението, че машините са за лични употреба и са правени за лични нужди, а описаните местни продукти също са за лична употреба.

Допълнителни писмени възражения в същия смисъл били депозирани и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, които обаче не били уважени от АНО и въз основа на така съставения АУАН, от компетентният за това орган било издадено обжалваното Наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка и при пълната проверка на НП, съдът намира, че в процедурата по издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като и такива касаещи правилното приложение на материалния закон, които обуславят неговата незаконосъобразност.

На първо място при прегледа на НП и след анализ на описаното в него нарушение е видно, че същото се състои в това, че жалбоподателят С. Р. е извършвал дейност по месопреработка на храни без надлежна регистрация по реда на Закона за храните. От доказателствата се установява, че действително формално същият е извършвал такава дейност, като е пълнил луканки в помещение в дома си. Същият обаче възразява, че произведените луканки са за негова лична употреба, която дейност не се субсимира в състава на нарушението по чл. 23 ал.1 от ЗХ, защото приготвянето на такива храни и изобщо месопреработката за лична консумация е типична и перманентна дейност за всяко домакинство и не можем да приемем, че приготвянето на храна в домакинствата е административно нарушение. Прилагането на такъв формален подход към състава на чл. 23 ал.1 от ЗХ противоречи на действителния смисъл на закона и би довело до житейския абсурд, че всеки субект, който разфасова месо, готви или приготвя храна в дома си следва да има регистрация или одобрение от компетентните органи по чл. 23 ал.2 от ЗХ.

В конкретния случай, действително в помещението е имало поставена 2 табела „Мелене на месо“ и посочен телефонен номер, както и месомелачка и машина за пълнене на месо, както и вана, които са били амортизирани и за които контролните проверяващи са приели, че са професионални уреди. Само въз основа на тези констатации обаче не може да се приеме, че дейността по месопреработка извършвана от жалбоподателя Р. е надхвърляла неговите и на семейството му лични нужди от консумация и е обслужвала и нуждите на трети лица с цел печалба или без печалба и, че помещението в дома му е представлявало „Обект“ по см. на Пар.1 т.10 от Доп. разпоредби на ЗХ. За тези обстоятелства не са събрани и посочени никакви доказателства, а в тежест на АНО е да докаже всички факти относими към обективния състав на нарушението. В конкретния случай, АНО само въз основа на едно предположение неподкрепено от други доказателства е приел, че е налице състав на административно нарушение. В тази връзка съдът отчете и конкретните обстоятелства, при които се твърди, че е извършено нарушението, а именно: дейността по месопреработка – пълнене на луканки, жалбоподателят е извършвал в дома си, като обективно установеното количество, а именно 16 бр. опаковки и 2-3 килограма смляно месо не сочат към по-обемна дейност, насочена към трети лица извън нуждите на домакинството. Посочените машини месомелачка и машина за пълнене са широко разпространени и достъпни в търговската мрежа и ги има почти във всяко българско домакинство, а само твърдението на проверяващите, че представляват професионална техника, без да е посочен нейния вид и капацитет, също не може да бъде кредитирано. Наличието на табела „Мелене и месо“ и телефонен номер също не доказват извършването на нарушението, тъй като не са констатирани и ангажирани като доказателства никакви трети лица извън семейството на жалбоподателя, на които жалбоподателят да е извършвал такава услуга.

При това положение, Съдът намира, че извършването на така квалифицираното нарушение не е установено и доказано по несъмнен начин от наличните доказателства, което води до извода, че съставът на същото не е реализиран от жалбоподателя С. Р..

На второ място, отделно от горното, Съдът намира, че дори да се приеме строго формалистичен подход и хипотетично се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, НП отново е незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание, тъй като и в този случай нарушението извършено от жалбоподателя, следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. А от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието, дори да беше доказано разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с 3 обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на обществена опасност на нарушението, следва да се съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото извършване изложени по горе, а именно:

Жалбоподателят е извършвал дейност в дома си по пълнене на луканки, която е широко разпространена в бита на българина с лични машини, за които няма доказателства, че са професионална техника и то в обективно констатиран незначителен обем – от няколко килограма, напълно съответен на твърденията му, че храната е за лични нужди. Не са отчетени и липсата на вредни последици от нарушението, което неминуемо води до извод за незначителна степен на обществена опасност на нарушението, както и не са преценени останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, липсата на данни за други нарушения по ЗХ. При това положение, налагането на имуществена санкция в размер на 2000 лв., макар и в минималния предвиден за нарушението размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена опасност на същото. При наличието на описаните по-горе факти, административно-наказващия орган, е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай.

С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административно-наказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС/.

Горното съдът излага само за коректност, като намира, че водещото основание за отмяна е първото изложено по -горе, а именно недоказаност на нарушението, поради което и не следва да се произнася по реда на чл. 63 ал.2 т.2 от ЗАНН с предупреждаване на нарушителя.

По отношение на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.

Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, пред настоящата инстанция. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложения Договор за правна защита и съдействие е удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Т.е. на жалбоподателя следва да се възстановят разноски общо в размер на 300 лева.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на 4 разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОДБХ – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни средства.

Предвид изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ: