Решение № 199 от 10.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500271 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, чрез пълномощник – юрисконсулт К. И., срещу Решение № 45/25.01.2024г. по гр.д. № 686/2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново в частта, в която са уважени предявените от Г. М. К. срещу дружеството искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получени травматични увреждания вследствие настъпило на 11.04.2021г. ПТП в размер на 35 000 лв. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото произшествие в размер на 1 188.51 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 15.10.2021г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателя излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Развива оплаквания за неправилност на изводите на съда, че настъпилото произшествие се дължи на виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при дружеството автомобил, като твърди, че единствената причина за реализирането му е противоправното поведение на ищцата. Евентуално, излага доводи за неправилно приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД. Прави искане за отмяна на решението в атакуваните части и вместо това постановяване на друго, с което исковите претенции бъдат изцяло отхвърлени. Претендира направените в първоинстанционното и въззивно производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Г. М. К., ЕГН **********, чрез АД „В.

1 и Б., чрез адвокат Ц. В., е подала отговор на въззивната жалба, в който заема становище за нейната неоснователност. В същия срок е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е бил отхвърлен предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 35 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази част. Излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като развива оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Счита, че приетият процент на съпричиняване на вредоносния резултат е твърде завишен, не отговаря на установения механизъм на произшествието, причината за настъпването му, както и на практиката на съдилищата по сходни случаи. Прави искане за отмяната му в обжалваната част и вместо това постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен до пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва от 15.10.2021г. до окончателното изплащане.

Претендира направените във въззивното производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ.

В срока по чл.263 ал.3 от ГПК не са постъпили отговори на насрещната въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и Н. М. Й. – трето лице, помагач на ответника в процеса. Последният е подал писмено становище за основателност на въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и направеното с нея искане.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат подадените от тях въззивни жалби срещу първоинстанционното решение, както и претенциите си за разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.

Третото лице, помагач на ответника, Н. М. Й. не се явява и не се представлява.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, както и насрещната въззивна жалба, подадена от Г. М. К., са депозирани в законоустановения срок, всяка от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/22/120003415338 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Н. М. Й. лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № ВТ 06**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищцата не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Не се спори и се установява от събраните писмени доказателства /Констативен протокол за ПТП от 11.04.2021г., Протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата, ведно с фотоалбум към него, медицинска документация/, че на 11.04.2021г., около 16.20 часа, в град Свищов, на ул.“Патриарх Евтимий“ срещу № 34, настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество автомобил с водач Н. М. Й. и ищцата, като пешеходец, при което пострадала последната. Спорно е по делото налице ли е виновно поведение на водача на застрахования при ответното дружество автомобил, като основание 2 за пораждане договорната отговорност на същото.

Произшествието е станало на 11.04.2021г., около 16.20 часа, на прав пътен участък, през светлата част от денонощието и при добра видимост, суха пътна настилка без недостатъци. Ударът между лекия автомобил и пешеходката е настъпил на около 4.00-4.10 м навътре в платното за движение, в лентата за движение на лекия автомобил /северната пътна лента/, в момент, в който пешеходката е предприела пресичането му, започващо от северния тротоар на ул.“Патриарх Евтимий“ в град Свищов и преминаващо зад паркиран на пътното платно товарен автомобил „Фиат Дукато“. Ударът за автомобила е бил челен ексцентричен, а за пешеходката страничен централен, като зоната на първоначалния контакт автомобила – дясна част на предна броня и десен фар е бил с лявата страна на тялото на пешеходката на височината на бронята и фара. Скоростта на автомобила в района на произшествието и към момента на удара е 30.7 км/ч. При тази скорост опасната зона е 17.2 м. Разстоянието, което е изминала пешеходката от началото на пресичането /ръба на тротоара/ до мястото на удара е 4.6 м, а разстоянието от началото на пресичането до момента, в който водачът на автомобила е имал видимост към нея, т.е. тя попада в обзора му, е 1.7 м, като в този момент автомобилът е бил на 24.1 м от мястото на удара и съгласно неоспореното от страните и прието от съда експертно заключение на автотехническата експертиза водачът му е имал възможност при адекватни действия да преустанови движението му преди мястото на удара. Тази видимост е съществувала до момента, в който автомобилът се е намирал на 17.2 м от мястото на удара.

Според заключението, при движение на автомобила със скорост от 24.8 км/ч водачът е могъл да предотврати удара чрез аварийно спиране. Едва след удара и навлизане в лентата за насрещно движение, водачът е предприел интензивно спиране на автомобила и преустановява движението си. При огледа на местопроизшествието не са установени спирачни следи.

При тези безспорни факти, изводът на първостепенния съд е, че поведението на водача следва да се определи като виновно предвид неизпълнението на произтичащите от нормата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП задължения. Този извод съдът е мотивирал с факта, че щом водачът е могъл зрително да възприеме пешеходката, намираща се вече върху пътното платно и че същата се е движила с намерение да го пресече, то той е бил длъжен да съобрази съществуващата предполагаема опасност за движението и съответно да намали скоростта толкова, колкото е необходимо, за да спре автомобила и да предотврати удара с нея, ако опасността се превърне в реална.

Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Предвид установената по делото пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на пострадалата пешеходка с оглед възможността обективно и субективно водачът на 3 процесния автомобил да я възприеме, като препятствие, то той е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя. В момента, в който ищцата, като пешеходка, се е намирала на пътното платно – на 1.7 м от ръба на тротоара и в който водачът е могъл да възприеме това, автомобилът е бил на 24.1 м , а опасната зона за спиране при установената му скорост е 17.2 м. Ето защо, правилно съдът е приел, че водачът на процесния автомобил е нарушил задължението си по чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като конкретната пътна обстановка предполага предвидимост на поведението на пострадалата пешеходка.

Налице е виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и настъпили телесни увреждания на ищцата, както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Следователно, вследствие на това противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, на ищцата са били причинени вреди, поради което ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение за същите.

Пред настоящата инстанция страните релевират оплаквания относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

По делото е приложена Епикриза, издадена от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново, видно от която ищцата е постъпила в болничното заведение след ПТП, като след проведените изследвания и медикаментозна терапия същата е изписана на 21.04.2021г. с окончателна диагноза – дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма.

Установена била фрактура на шийката на лява раменна става и фисура на фибулата вляво /шийката/. Извършена била гипсова имобилизация. Видно от Епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология, МБАЛ „Св. Панталеймон“ ООД-Плевен, на 11.05.2021г. на ищцата било проведено оперативно лечение на лявата раменна става – наместване на фрактурата с поставяне на заключващи винтове.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н. Г., прието и неоспорено от страните, се установява, че вследствие претърпяното на 11.04.2021г. ПТП ищцата е получила закрита черепно-мозъчна травма /разкъсно-контузна рана на главата, епидурален мозъчен кръвоизлив, отпадна неврологична симптоматика/, закрито счупване на лява раменна кост /кръвно наместване и фиксиране с метал/ и закрито счупване на лявата малкопищялна кост на подбедрицата. Закритата ЧМТ представлява временна реална опасност за живота й – за времето до стабилизиране на жизнените показатели и преодоляване на отпадната неврологична симптоматика, със срок на лечение и възстановяване около шест месеца; установените фрактури – трайно затруднение на движението на ляв горен и ляв долен крайник, със срок на лечение и възстановяване съответно осем месеца и два месеца, а разкъсно-контузната рана на главата – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на възстановяване около двадесет дни. Според заключението, през първите 30 дни болките и страданията са били със значителен интензитет, като постепенно са затихвали, а към момента на изготвянето му са налице ограничени и болезнени движения в лявото рамо при отвеждане на ръката напред и настрани /около 50 % двигателен дефицит/ и болки в лявата подбедрица при физически натоварвания и промяна на климата.