Определение № 242 от 15.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. Пазарджик, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500208 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по подадена частна жалба с вх.№3412/2025г. от „Профи Кредит България“, чрез пълномощника му- юриск.Т. срещу Определение №267/27.01.2025г., постановено по гр.д.№1864/2024г. по описа на РС- Пазарджик, в производство по реда на чл.248 от ГПК.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което се намалят разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника до размера от 200лв.

В указания от съда срок е постъпил отговор от другата страна в процесаМ. С. В., чрез пълномощника й адв.С. М..

В него са излагат доводи в насока неоснователност на подадената частна жалба.

Искането е същата да се остави без уважение.

Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира от фактическа страна за установено следното:

Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на подадена 1 искова молба от страна на М. С. В., чрез пълномощника й адв.С. М., с посочено правно основание на предявените искове по чл.26, във вр. с чл.11, чл.19, чл.22 от ЗПК, чл.143 и чл.146 от ЗЗП и чл.55, ал.1 от ЗЗД. С нея ищцата е предявила срещу ответника три обективно съединени иска, както следва: установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.22 ЗПК за обявяване на сключения между страните договор за потребителски кредит №40017208674 от 04.05.2023 г. за нищожен поради неговото противоречие със закона, който е съединен евентуално с установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 ЗПК за обявяване за нищожни на клаузите от същия договор, които задължават потребителя да заплати на кредитора възнаграждение за допълнителни услуги по кредита „Фаст“ и „Флекси“, поради тяхното противоречие със закона, както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 584.01лв. /след допуснато изменение на иска/, която е получена от ответника без основание. Установителният иск за недействителност на договора за кредит е с цена 2576,67лв., цената на установителния иск за недействителност на задължението за заплащане на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е 1100лв., а искът за неоснователно обогатяване е с цена 584,01лв. Проведени са две съдебни заседания, в първото от които пълномощникът на ищцата е поискал и съдът е допуснал изменение в размера на осъдителния иск.

Пълномощникът на ищцата е присъствал и на двете заседания, участвал е в устните състезания и е представил писмена защита.

Видно от Решение рег.№24/09.01.2024г., по иска на М. С. В. против „Профи Кредит България“ е обявен за недействителен, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, сключения между страните Договор за потребителски кредит №400117208674 от 04.05.2023г.

Осъден е ответникът „ПрофиКредит България“ ЕООД, да заплати, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД на ищцата М. С. В., сумата от 584,01лв., която е получена от ответника без основание.

Осъден е ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, да заплати на ищцата М. С. В., съдебни разноски в размер на 153,07лв.

Осъден е ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, да заплати на адв.С. В. М. от АК- Пазарджик, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.

Видно от Молба с вх.№1575/17.01.2025г. подадена от „Профи Кредит 2

България“ ЕООД е поискано да бъде изменено Решение рег.№24/09.01.2024г., в частта за разноските, като се намали размера на адвокатското възнаграждение, възложено в тежест на ответника до размера от 200лв.

От Отговор на подадената молба за изменение с вх.№2356/24.01.2025г. на „Профи Кредит България“ ЕООД се установява, че в него е изложено становище в насока неоснователност на подадената молба.

Видно от Определение рег.№267/27.01.2025г. се установява, че районния съд е оставил без уважение молбата на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на Решение №24 от 09.01.2025г. по гр.д.№1864/2024г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е неоснователна.

За да се произнесе в насока оставяне без уважение на подадената молба за изменение на Решение №24/09.01.2025г. първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика обективирана в Определение №604 от 16.10.2024г. постановено по в.ч.гр.д.№634/2024г. по описа на ОС- Пазарджик, по което е разгледан идентичен случай. Посочил е, че въззивният съд е приел, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да прецени фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставената процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й.

Разяснил е, че съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатския хонорар, определен в нормативен акт със задължителен характер, изготвен от съсловна организация, което според СЕС по дело С-438/2022г. следва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101,§1 от ДФЕС във връзка с чл.4, §3 от ДФЕС, поради което не следва да се ръководи от определените в наредбата на ВАдвС минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обърнал е внимание, че в конкретния случай защитата на ищеца е организирана, като процесуалният пълномощник е предявил в една искова молба три обективно съединени иска. Представил е всички необходими за доказването на исковите претенции писмени доказателства още с исковата молба, изпълнявал е в срок всички указания на 3 районния съд, явил се е в проведеното открито съдебно заседание, пледирал е по съществото на спора и е представил писмена защита. Приел е, че макар делото да не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност в никакъв случай не може да бъде определена като ниска. Воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения - сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство.

Обърнал е внимание, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията. В заключение е приел, че претендираното от страната адвокатско възнаграждение /по това дело то е в размер на 1000лв./ не е прекомерно.

Съобразявайки се с гореизложеното районният съд по настоящото дело е определил и присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. за трите иска. Същото е определено под минималния размер по цитираната наредба, тъй като с оглед цената на исковете минималният размер на възнаграждението следва да е 1367,67лв.

В конкретният казус настоящата инстанция няма основание да не сподели изцяло така изложените съображения.

Действително при наличие на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е длъжен да извърши преценка, дали то се явява прекомерно спрямо извършената работа. В тази връзка е необходимо да се преценява фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставената процесуална защита, както и труда, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й.

Съдът не е обвързан от минимално определения размер на адвокатския хонорар в нормативен акт със задължителен характер, изготвен от съсловна организация, което според СЕС по дело С- 438/2022г. следва да се счита за ограничаване на конкуренцията, с оглед на целта по смисъла на чл.101, §1 от ДФЕС, във връзка с чл.4, §3 от ДФЕС, поради което настоящата инстанция няма основание да се ръководи от определените в Наредба №1 за минимални размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящият случай няма основание да се игнорират обстоятелствата в насока, че защитата на ищеца е организирана, като процесуалния 4 пълномощник е предявил в една искова молби, три обективно кумулативно съединени иска, като два от тях са уважение, а по отношение на третия няма произнасяне, тъй като е предявен при условията на евентуалност. Факт е, че последния е представял всички необходими за доказването на исковите претенции писмени доказателства, още с исковата молба, изпълнявал е в срок всички указания на районния съд, явил се е в две съдебни заседания, пледирал е по съществото на спора и впоследствие е представил писмени бележки.

Следва да се посочи, че този вид дела не се отличава с фактическа сложност, но относно правната им сложност определено не може да се приеме, че е ниска. Основанието за този извод се извежда от това, че воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуална съдебна практика, както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята разглеждана в съдебните решения- сложна, тъй като се изисква познаване, както на националното, така и на европейското законодателство. Неоспорим факт е, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по- маловажна от тази на съдията и в случая няма основание да се подценява адвокатския труд.

В заключение, след преценка на така изложените обстоятелства, като се съобрази с наложилата се практика в сходни случаи при пазара на адвокатския труд приема, че претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. не е прекомерно.

В случая, въззивният съд не се съобразява с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от обективните критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването й.

При тези данни, няма основание да се приемат като основателни възраженията изложени в частната жалба, което води до извод, че същата следва да се остави без уважение, като неоснователна и се потвърди обжалваното определение, тъй като същото е правилно и законосъобразно.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.278 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№267/27.01.2025г., постановено по гр.д.№1864/2024г. по описа на РС- Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на Решение №24 от 09.01.2025г. постановено по гр.д.№1864/2024г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6